От всички трийсет хиляди хотелски стаи в Чикаго Камерън Линд бе попаднала точно в съседство с двойка, отдала се на бурен секс маратон.
– Да! О, боже, да! Да-да-да!!!!!!!
Камерън зарови глава във възглавницата, мислейки си – всъщност единствено тази мисъл я беше крепила през последния час и половина, – че все пак всичко това някога щеше да свърши. Минаваше три часът след полунощ и макар че нямаше нищо против лудориите в хотелско легло за една нощ, това, което съседите ѝ правеха, отдавна не беше лудория, а пълен абсурд. На всичкото отгоре дори и с отстъпката, която беше получила като федерален служител, нощувката в хотел "Пенинсюла" трудно се вместваше в месечния бюджет на американски помощник-прокурор. Камерън направо побесня, когато се сети колко дълбоко се беше бръкнала и въпреки това не можеше да се наслади поне на малко тишина и спокойствие. Бум! Бум! Бум! Стената, в която се опираше огромното легло, се тресеше с такава сила, че лицевата му страна точно зад главата ѝ, не спираше да дрънчи. Камерън започна да проклина ремонта, който я беше въвлякъл в този кошмар. Няколко дена по-рано, когато майсторът ѝ каза да се изнесе за двайсет и четири часа, за да изсъхне лакът върху паркета, Камерън реши, че това е чудесен повод да се поглези в някой луксозен хотел.
А тя наистина имаше нужда от това. Едно от най-тежките дела в кариерата ѝ до този момент беше приключило едва миналата седмица. Процесът срещу единайсет гангстери, обвинени в различни криминални деяния, включително седем убийства и три опита за убийство, се беше проточил цели три месеца. Заседанията в съда бяха изтощителни за всички, но тя и другият помощник-прокурор отнесоха най-тежката част, тъй като те бяха завели делото. Ето защо, когато разбра, че се налага да преспи една нощ извън апартамента, тя реши да превърне уикенда в сладко бягство.
Може би повечето хора биха предпочели да отидат на някое далечно или екзотично място, а не в хотел на десетина километра от дома, но единственото нещо, за което Камерън мечтаеше, бе освежаващ, макар и баснословно скъп масаж, последван от пълен релакс и спокойна нощ, солидна (и отново баснословно скъпа) шведска маса за закуска на другия ден и така да се натъпче, че да си спомни защо уж се беше зарекла да стои далече от такива угощения. Перфектното място за всичко това беше хотел "Пенинсюла". Или поне така си беше мислила.
– О, колко си голям, колко си лош! Да, да, точно там, точно там, не спирай!
Възглавницата върху главата ѝ съвсем не помагаше да заглуши гласа на жената. Камерън затвори очи и отправи безмълвна молба: "Уважаеми господин Голям и Лош, каквото и да правиш, по дяволите, в момента, не мърдай оттам, докато не си свършиш работата". Не се беше молила толкова силно за оргазъм, откакто за първи – и последен – път беше в едно легло с Джим – доставчик на вино за фирмата, с артистична душа, който постоянно обясняваше, че се опитва да "намери мястото си" в живота, но явно това бе мисия невъзможна, когато ставаше въпрос за основни части от женското тяло.
Пъшканията и стоновете я бяха събудили около час и половина след полунощ. Тъй като беше прекалено изтощена, първоначално не разбра какво се случва и помисли, че просто някой в съседната стая се чувства зле. Стенанията обаче скоро бяха последвани от подобни звуци, издавани от втори човек, и учестено дишане. Не след дълго и леглото започна бясно да се удря в стената. Бумкането беше придружено от писъци на еротична възбуда и нещо, което подозрително наподобяваше на пошляпване по дупето. В този момент Камерън осъзна какво всъщност се случва в стая номер 1308.
БУМ! ПЛЯС! ДА, ДА, ДААААААААААААААААА!
Темпото, с което леглото в съседната стая се блъскаше в стената, изведнъж се ускори и скърцането на матрака достигна нови трескави честоти. Макар че случващото се ѝ лазеше по нервите, Камерън трябваше да признае, че мъжът зад стената, който и да е той, притежава завидна издръжливост. Сигурно е пил виагра, помисли си тя. Някъде беше чела, че само една таблетка от магическото хапче може да дари мъжа с мощ, достатъчна за цели четири часа еротични упражнения. Камерън дръпна рязко възглавницата от главата си и въпреки тъмнината се втренчи в часовника върху нощното шкафче до леглото: 3:17. Ако този кошмар се проточи още два часа и петнайсет минути, просто ще убия някого, каза си тя. Можеше да започне с рецепционистката на хотела, която имаше най-голяма вина, тъй като я бе настанила в тази стая. Та нали хотелите и без това са длъжни да не предлагат стаи от фаталния тринайсети етаж?! В този момент Камерън разбра колко хубаво щеше да е, ако от суеверие беше помолила за друга стая.
Всъщност осъзна колко по-добре щеше да се чувства, ако изобщо не се беше сещала за сладко бягство през уикенда. Можеше просто да отиде на гости у Колин или Ейми. Така поне щеше да се наспи добре, вместо да слуша неблагозвучната симфония от грухтене и пищене – о, да, момичето вече направо пищеше, – която в момента представляваше саундтракът на живота ѝ. Освен това Колин правеше страхотен омлет със сирене чедър и домати, който, макар че не можеше да се сравни с вкусотиите от шведската маса в хотел "Пенинсюла", щеше за пореден път да ѝ припомни защо му позволяваше да се разпорежда сам в кухнята, когато тримата живееха заедно през последната година в колежа.
БУМ! ПЛЯС! ДА, ДА, ДААААААААААААААААА!
Камерън се изправи, седна в леглото и погледна към телефона на нощното шкафче. Не искаше да бъде от онези гости, които се оплакват от най-малкия дефект в обикновено безупречните услуги на петзвездните хотели. Ала какофонията в съседната стая вече продължаваше доста дълго време и в един момент си каза, че все пак има право на малко сън, особено след като е платила почти четиристотин долара за една нощ. Единствената причина, поради която все още никой не се е оплакал, се дължи на факта, че номер 1308 е ъглова стая и аз съм единствената съседка, мислеше си тя.
Тя тъкмо посягаше към телефона, за да се обади на рецепцията, когато изведнъж чу от съседната стая божественото мъжко възклицание, което предвещаваше нейното спасение.
Шляп! Шляп!
– О, боже, свършвааааааааааааааааааааааааммм! Мъжът простена силно. И след това настъпи благословена тишина. Най-сетне.
Камерън се тръшна на леглото. Слава, слава тебе Господи, задето се смили над душата ми и сега ще мога да се насладя на малко спокойствие! Заклевам се никога повече да не казвам, че масажите в хотел "Пенинсюла" са безбожно скъпи. Макар всички да знаем, че да разтриеш нечий гръб с малко лосион съвсем не струва 195 долара. Не намеквам нищо, просто това са фактите.
Тя се пъхна под пухените завивки с цвят на капучино и се зави почти през глава. Главата ѝ потъна в меката възглавница, тялото ѝ се отпусна и само няколко минути по-късно усети, че започва да се унася. Ала точно в този момент шум от съседната стая отново прекъсна сладката ѝ дрямка и тя чу как някой силно тръшна вратата. Камерън наостри уши. И тогава – нищо.
Навсякъде цареше блажено спокойствие и тишина. Какво ли се беше случило в съседната стая, за да се наложи някой да си тръгне толкова късно през нощта, помисли си Камерън точно преди да заспи. Имаше смътното подозрение, че очевидно платежоспособният ѝ съсед току-що беше използвал един от най-луксозните хотели в страната, за да задоволи тайно нагона си."
Из книгата
Рейтинг: 9.25 / 4 гласа
