"Великата българска пророчица леля Ванга беше казала, че ще дойде време – и то е близко – когато хората ще почнат ежедневно и с лекота да разкриват цели дялове от държаната до тогава в тайна истинска история на човешкия род. Това време настъпва сега благодарение на взривния технологичен възход, придобил в тези две начални десетилетия на двадесет и първи век фантастични измерения дори от гледна точка на предходното столетие, когато са родени повечето от днешните жители на земята. Но така е само на пръв поглед, причината е по-дълбока. Убедена съм, че нищо не идва преди или след своя уречен час и това внезапно ново – или възкресено познание – ни осенява по волята на Провидението, за да ни въоръжи за нашия Армагедон, сетната ни битка със Злото. Същото Зло, което освен че стовари най-тежки беди върху нас, ни обрече на невежество и ни унизи с пошлата гавра, че сме потомци на маймуните.
"Имат очи, а не виждат, имат уши, а не чуват" - колко пъти сме подхвърляли тая фраза като обвинение към другите, свеждайки я само до дребните факти на ежедневието. А тя е валидна за всички нас и за всички сфери на нашето битие. Неслучайно е насъщна в проповедите на върховните учители на човечеството. Неслучайно нашият Бог Исус Христос я отправя към първите си следовници. Тя е една от най-тъжните евангелски истини. Сетивата ни до такава степен са зависими от съзнанието, че заблуденото съзнание ни кара да минаваме слепи край очевидното и глухи край крещящото. Като дяволско огледало, то изкривява фокуса, прави сложно простото, неразбираемо – явното. И трябва да тресне гръм, да блесне трансцедентна светкавица, да ни връхлети смъртна опасност, за да се събудим и разпознаем Истината, която винаги е била край нас.
Едно от най-мрачните престъпления на т. нар. "световен елит", който наскоро прецени, че никаква сила не е вече в състояние да го заплаши и хвърли всички маски, е укриването и унищожението на следите от истинското минало на човешкия род – фалшификацията на историята. Миналото и бъдещето на човечеството, както и на отделните народи, е единен процес, подчинен на предначертания, които надхвърлят земната ни природа. Отсичайки миналото и заменяйки го с евтина протеза – фалшификат – ти лишаваш народите и човешкия род от естествените им ориентири, променяш тяхната историческа съдба, ти ги осакатяваш и развращаваш.Те стават безпомощна плячка в твоите лапи. Това важи в пълна мяра и за отделния индивид, защото у човека стремежът да познае корените си е свързан с инстинкта за оцеляване. Ако не знае кои са баща му и майка му, ако не знае коя е родината му, той губи интерес към живота, губи самоуважението си, обезличава се и дегенерира. Отнемането на истинската история е ограбване на самоличността на човешкия род.
Ние, българите, отдавна сме се жертва на тази фалшификация, която ни отрече заслуженото място на основоположници на европейската цивилизация. Заблудите продължават да се роят и днес – още по-безочливо отпреди – в учебните програми на младото поколение. Но и цялата човешка история е подчинена на безобразни идеологеми, които, ако не бяха толкова вредни, щяха да бъдат смешни. Народите, превърнати в трагични марионетки, за присмех са принудени да празнуват с песни и танци датите, бележници техния разгром, като свои "национални празници" – Франция "празнува" 14 юли 1789, Русия – 7 ноември 1917, България – 9 септември 1944 г. Исконното е заклеймено, уродливото е обявено за прогресивно. И ако това важи за "писаната история" – от древната до най-новата, то сведенията за най-дълбокото минало на народите и цивилизациите – така т. нар. митология – са натикани в най-тъмния ъгъл, в мухлясалия зимник, на чиято зазидана врата стои надпис: "Примитивни вярвания, шаманизъм, небивалици, бабини деветини".
Никой професионален историк, желаещ да направи сносна кариера и да види трудовете си издадени, не поема риска да се занимае сериозно с този дял, който е в пълно противоречие с постулатите на официалната "праистория".
Разбира се, авторите на оцелелите антични книги , с почтеност, немислима в днешната ни епоха, са документирали правдивата историческа повест за човека и за света преди неговата поява. Навсякъде по земята са пръснати артефакти, някои от които с грандиозни размери, резултат от дейността на древен интелект, въоръжен със свръхнапреднал технически инструментариум. Но доскоро ние минавахме като наркомани или зомби край тези свидетелства, не ги забелязвахме, не ги разпознавахме, не им вярвахме, вземахме ги за природни изваяния. В Индия заблудите за човешките и световните начала никога не са пускали корен. Там споменът за Махабхарата, Рама, виманите и великите знания на древните, е неразрушим. Индийците са изпълнени с несъкрушима вяра в своите религиозни истини – ако изобщо индуизмът и будизмът могат да се нарекат религия, защото те са наука. В тях те виждат непоклатимите устои на своя индивидуален и обществен живот. Но огромната част от човечеството все пак не живее в Индия. Нито в Тибет.
И ето, че в сърцето на Европа се появи Ерих фон Деникен, един обикновен школски преподавател. А след него Майкъл Кремо, Клаус Дона, Ернст Мулдашев, Алек Маклелън… Фасадата на лъжата се пропука и се видя, че е иззидана не от гранит, а от картон. Челюстите на питеците завинаги изчезнаха от историята на белия хомо сапиенс, пометени от развитието на генетиката, физиката и инженерните науки. Интернет, единственото изобретение на белия човек, което просто не можа (досега) да бъде обърнато изцяло срещу изобретателя си, вече е пълен с необорими аргументи, че ние сме творение на Божията Воля в един свят, владян последователно от няколко величествени цивилизации, последната от които ни е дала своя готов – изпитан и горчиво изстрадан – културен модел."
Из книгата
Рейтинг: 7.80 / 5 гласа
