Много преди Пабло да ме намери. Поезия

Много преди Пабло да ме намери Елка Стоянова Времетраене: 1:22 мин. Изящна комуникация с другите и себе си. НЛП и кибернетиката Иван Гюлев, Радосвета Гюлева Времетраене: 1:33 мин. Албум за училищни спомени Времетраене: 1:03 мин. Магията на вкусовете: Подправките и техните тайни Времетраене: 1:01 мин. Аргайл Ели Конуей Времетраене: 1:02 мин. Картографите Тамзин Мърчант Времетраене: 0:58 мин. Да обърнем курса! Истинска история за превръщане на подчинени в ръководители Л. Дейвид Маркет Времетраене: 1:04 мин. Как се прави филм - Комплект с материали за снимане на филм Времетраене: 1:27 мин. National Geographic: Енциклопедия за космоса Дейвид А. Агияр Времетраене: 1:16 мин. Величествените рецепти за сладкиши на Ванилия Катя Антонова, Даниела Динева Времетраене: 0:57 мин. Епопея на забравените. Луксозно издание Иван Вазов Времетраене: 1:02 мин. Дистанционната работа Али Грийн, Тамара Сандерсън Времетраене: 0:50 мин.

Дългоочакваната стихосбирка на една от най-обичаните съвременни български авторки Елка Стоянова, за която Мартин Бодаков казва: "В тези стихове има ласкава стихия...".

Елка Стоянова е родена на 01.10.1975 в гр. Бургас. Живее и работи в гр. Бургас. Юрист. Има две дъщери. Член на дружество "Български писател" Бургас. Автор е на книгите: "И крещя", "Anamnesis morbi", "Петъчни истории".

Бране на праскови

Цяла нощ вървях сред прасковените дървета
и избирах най-светлите и твърди праскови -
млечносиви малки луни;
плодните дървета бяха едноцветни,
сребърни ручеи трептяха сред дърветата.
И бях момиче, и гърдите ми бяха в своята градина.
Нямах стълба,
имах само едно дълго търпение с осветени ръце
и очите на звездите, които се движеха през мен,
както водата се движеше през дърветата с шепот -
учудва я това свръхлунно скупчване,
всички тия луни по дърветата, в небето, гърдите ми;
слагах прасковите в студената вода на езерцето,
цяла нощ ръцете ми въртяха плодове, галеха луни,
цяла нощ нагоре по стълбата и надолу,
сякаш влизах в хиляди врати,
цяла нощ гърбът ми бе стрелка, сочеща небето.
И тогава денят се смили -
от далечните поля на звездите дойде сутринта
и в мен се струпа умората,
която само камбаната притежава,
точно след като е замлъкнала, преди металът
да започне да трепти под следващия удар на дългия ѝ език.
Светлината долетя над овощната градина.
Ручеите бяха сребърни и не бяха,
а езерцето - виждах, докато полагах
последната праскова във водата - пълно с риба и очи.
И се отправих към покоя от северната страна на къщата
където само мъхът се чувстваше достатъчно сигурен, за да расте;
дълбока, буйна, влажноогъната четка от смарагд,
тежка като козината на нощно животно,
за което утрото е време на покой.
И стоях в симетрията на две черешови дървета,
много преди Пабло да ме намери (или аз го намерих).
В този миг, в мига на разсънването
научих вкуса и структурата на меланхолията -
усещането за океан, който се влива в пещерите на сърцето ми.
От южната има две внушителни крушови дървета;
пчелите се събират там, лакомо се вкопчват в нападалите плодове,
и чакат
да вмъкнат бодливите си пръсти в нежното стъпало на дете,
което няма да заплаче, което само ще жалее
внезапното им ужасно погиване.
Елка Стоянова

Бране на праскови
Аз съм луната
Искам отново да ме заведеш
Когато младите мъже се връщат от морето
Тази вечер, когато облаците от тъмните дъждове
Някой ден
Мълчанието, счупено от дванадесетата змия на часовника
някой рисува черешови дървета по хоризонта
Часът е пет и половина
Милиарди неврони в лабиринта на мозъка ми
Армията на живите поети
3 a.m.
Пилигрим
Ева: Погребване на тайната, че любовта не съществува
Вино за сватбата на сестра ми
Червените крави на Герион