"Знам, че мразиш изненадите, Стела. И за да изразим нашите очаквания и да ти дадем разумен срок, трябва да знаеш, че сме готови за внуци. Погледът на Стела Лейн подскочи от закуската към елегантно остаряващото лице на майка ѝ. Изкусно нанесеният грим привличаше вниманието към готовите за битка очи с цвят на кафе. Това не предвещаваше нищо хубаво за Стела. Когато майка ѝ си наумеше нещо, беше като меден язовец, решен да отмъщава – свадлива и упорита, но без ръмженето и козината.
– Ще го имам предвид – каза Стела. Шокът отстъпи място на скорострелни, изпълнени с паника мисли. Внуците означават бебета. И пелени. Планини от пелени. Взривяващи се пелени. А и бебетата плачат. Звукът е като остъргващ душата вой на банши, който дори най-добрите слушалки не могат да заглушат. Как могат да плачат толкова дълго и силно, при положение че са толкова малки? Освен това бебетата означават съпрузи. Съпрузите означават гаджета. Гаджетата означават срещи. Срещите означават секс. Тя потрепери.
– Стела, скъпа, ти си на трийсет. Загрижени сме, че още си сама. Опитвала ли си чрез сайт за запознанства? Стела грабна водата си и отпи голяма глътка, като случайно погълна и едно ледено кубче. След като си прочисти гърлото,
каза:
– Не. Не съм опитвала. Самата мисъл за подобен сайт (и съответната среща, до която се предполагаше, че ще се стигне) я караше да се изпотява. Тя мразеше всичко, свързано със срещите – отклонението от удобното ѝ ежедневие, разговорите, които бяха или лишени от смисъл, или объркващи, и отново секса...
– Предложиха ми повишение – каза тя с надеждата да разсее майка си.
– Още едно? – попита баща ѝ, сваляйки вестник "Уолстрийт Джърнъл" така, че очилата му с телени рамки вече се виждаха.
– Получи повишение едва преди половин година. Това е изключително! Стела се надигна и се примъкна към ръба на стола си.
– Най-новият ни клиент, голяма компания за онлайн търговия, няма да споменавам коя, ни предостави невероятен пакет база данни и аз се занимавам с тях по цял ден. Създадох алгоритъм, който да подпомогне предложенията им за поръчки, и той очевидно работи по-добре от очакваното.
– Кога влиза в сила новото повишение? – попита баща ѝ.
– Ами... – Сосът холандез и жълтъкът по рачешките рулца от яйцата по бенедиктински се бяха слели в едно и тя се опита да раздели жълтата течност с върха на вилицата си.
– Не приех повишението. Беше основно иконометрична позиция, щях да имам петима преки подчинени и щеше да изисква повече общуване с клиентите. А аз искам единствено да работя по данните. Майка ѝ отхвърли това твърдение с небрежно махване с ръка.
– Ставаш незаинтересована, Стела. Ако спреш да предизвикваш себе си, няма да имаш никакъв напредък по отношение на социалните ти умения. Което ми напомня да те попитам: имаш ли колеги, с които би искала да излизаш? Баща ѝ остави вестника и скръсти ръце върху закръгления си корем.
– Да, какво става с онзи младеж? Филип Джеймс? Когато се запознахме с него на последната сбирка на компанията ви, той ни се стори доста приятен. Ръцете на майка ѝ се понесоха към устата ѝ като гълъби към хлебни трохи.
– Защо аз не се сетих за него? Беше толкова учтив. И приятен за окото.
– Той става, предполагам. – Стела прокара върховете на пръстите си по капчиците върху изпотената чаша с вода. Честно казано, беше мислила за Филип. Той беше надут и дразнещ, но прям. Тя много харесваше това у хората. – Мисля, че той има някои личностови разстройства. Майка ѝ потупа ръката на Стела. И вместо след това да я върне в скута си, тя я задържа върху тази на Стела.
– Може би той ще бъде добра партия за теб, скъпа. Ако има собствени проблеми, с които да се бори, може да е по-толерантен към твоя Аспергер. Въпреки че думите бяха произнесени със сух тон, те прозвучаха неестествено и силно в ушите на Стела. Бърз поглед към съседните маси в разположената под навес външна част на ресторанта я увери, че никой не е чул, и тя се взря в ръката върху нейната. Съзнателно се въздържа да я избута. Неканените докосвания я дразнеха и майка ѝ го знаеше. Правеше го, за да я "приспособи". Но това побъркваше Стела. Беше ли възможно Филип да го разбере?
– Ще си помисля за него – каза Стела и наистина имаше намерение да го направи. Тя мразеше лъжите и увъртанията повече, отколкото мразеше секса. И в крайна сметка искаше да накара майка си да се гордее с нея и да бъде щастлива. Независимо какво правеше Стела, в очите на майка ѝ все не ѝ достигаха няколко стъпки, за да успее, а следователно в нейните също. Един приятел щеше да оправи положението, тя го знаеше. Но проблемът беше, че не можеше да задържи мъж, ако ще животът ѝ да зависеше от това. Майка ѝ грейна.
– Прекрасно! Следващата благотворителна вечеря, която организирам, е след няколко месеца и искам този път да доведеш някого. Много бих искала да видя мистър Джеймс до теб, но ако не се получи, ще намеря някой друг. Стела присви устни. Последното ѝ сексуално изживяване беше с мъж, уреден от майка ѝ. Той изглеждаше добре (трябваше да му го признае), но чувството му за хумор я объркваше. И тъй като той се занимаваше с венчър капитали, а тя беше икономист, се предполагаше, че имат много общи теми, но той не беше пожелал да говори за работата си. Вместо това беше предпочел да обсъжда политиката в офиса и тактиките за манипулация, което я беше объркало толкова много, че тя оцени срещата като провал. Когато направо я беше попитал дали иска да прави секс с него, я хвана напълно неподготвена. И тъй като тя мразеше да казва "не", беше приела.
После се бяха целували и не ѝ беше харесало. Вкусът му беше като на агнешкото, което бе ял за вечеря. А тя не харесваше агнешко. От одеколона му ѝ прилоша. Той я бе докосвал навсякъде и както винаги в интимни ситуации, тялото ѝ беше блокирало. И преди тя да осъзнае какво става, той беше свършил. А после бе хвърлил използвания кондом в кошчето до бюрото в хотелската стая (това я беше притеснило, той със сигурност знаеше, че такива неща се изхвърлят в банята!), беше ѝ казал, че трябва да се отпусне, и си беше тръгнал. Можеше само да си представи колко разочарована би била майка ѝ, ако знаеше какво бедствие е дъщеря ѝ с мъжете. А сега искаше и бебета. Стела се изправи и взе чантата си.
– Трябва да се връщам на работа. Но като се има предвид, че изпреварваше крайните срокове, нуждая се бе по-точната дума. Работата я очароваше и задоволяваше неутолимата жажда на ума ѝ. Но също така бе и терапевтична.
– Само така, момичето ми! – каза баща ѝ. Стана, изтупа копринената си хавайска риза и я прегърна.
– Съвсем скоро ще покориш фирмата. Докато го прегръщаше набързо (нямаше нищо против докосванията, когато тя ги започваше или имаше време да се подготви психически за тях), тя вдиша познатия аромат на афтършейва му. Защо всички мъже не бяха като баща ѝ? Той я смяташе за красива и умна, а от миризмата му не ѝ се гадеше.
– Знаеш, че работата ѝ е нездравословна мания, Едуард. Не я насърчавай! – каза майка ѝ, преди да прехвърли вниманието си към Стела и да въздъхне.
– През уикенда трябва да се виждаш с хора. Сигурна съм, че ако се срещаш с повече мъже, ще намериш истинския."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа
