Разминах се с едно момиче, после пак и пак и го срещах на други ъгли, в тесни улички, където хората се разминават на ръка разстояние и лицата се помнят. Страшно красиво момиче. Няма как да го сбъркаш.
– Невероятна – каза и един приятел, когото срещнах. Той също я видял. Видял и други, досущ като нея, защото не можела да е тя; той тичал. Правел редовния си джогинг в парка и там я виждал отново и отново по алеите. Тичал десет километра и я видял пет-шест пъти.
Значи са много, решихме.
И беше истина. Градът и парковете се напълниха с нея. Непривично някак стана. Толкова красота навсякъде и все сама и непристъпна. Нито една от тези с бебешка количка; да кажеш, реализирана жена. Достъпна за разговор за кучета, фризьори и всякакви домашни твари. Видях я и в няколко телевизии и все с различни имена и все патрициански: Електра, Виктория, Калиопа, Деметра, Елизабет. Съобщава времето. Странни прогнози от едни и същи ослепителни жени по различни канали и винаги няколко градуса разлика, все едно живеем в необятна и непредсказуема страна.
Е, хората не са толкова чалнати и започна да им прави впечатление. Първо скочиха съпругите, защото, казвам ви, не може да има такива жени. Една майка обвинила една от тези кокони, че ѝ откраднала портмонето, и полицията в този случай се разтърча, събра всичките ослепителни заподозрени, голям кеф било за полицаите да бръкнат с поглед в душите им и да ги питат: "А вие алиби имате ли?". Викнали в районното и обвинителката, за да разпознае крадлата, и жената, като ги гледала през огледалното стъкло, изтръпнала от ужас, защото всички били абсолютно еднакви, дори една бръчка нямали разлика. Полицията събрала отпечатъците на красавиците. Всички отпечатъци били еднакви и от този момент натам историята стана заплетена. Някой отгоре се обадил на началника на полицията и му казал да действа в пълна тайна и тия госпожички изчезнаха от улиците. Та събраха ги всичките и стана по-пусто и ежедневно.
Мисля, че нито една не оставиха на свобода, и малко ме напряга тази мисъл, защото все пак една от тях остана вкъщи и сигурно вече я търсят, понеже са под бройка. Преди седмица звънна на вратата ми тази жена, за която трябва да си разтъркаш очите или да се ощипеш, за да си сигурен, че е истинска. Появи се на прага усмихната в повече и предлагаше някаква екскурзия, а аз, нали знаете, съм ерген и с доста свободно време и ѝ викам заповядайте, влезте, конкурсите за красота не са ми в ресора, но все познавам този онзи и вече няма да ви се налага да продавате екскурзии. А тя, все едно нищо не е чула, продължи да разказва за екскурзията до съзвездието Косите на Вероника, защото това било най-прекрасното нещо на света, извади от чантата си на колела два шлема, които сложихме на главите, пуснахме капаците и попътувахме. В речника си нямам думи да опиша тоя трип, обаче не се подсмихвайте надменно, защото и вие, нищо че сте чели повече, и вие не можете да го опишете. Ние си имаме думи само за нашия си свят. Онзи там не може да се опише. Не мога да кажа например, че там имаха нещо като коне. Те имаха нещо, което няма нищо общо с конете, а само го ползваха като кон.
Като се върнахме и свалихме шлемовете, се оказа, че е минала една седмица, откакто започнахме пътуването. Момичето звънна на вратата ми в понеделник, помня добре, а всички програми, които включих след завръщането ни, твърдяха, че е неделя. Отсамният свят ми се видя като стар и разпадащ се металургичен комбинат, а климатът – мрачен и кишав. Хората хич и не исках да ги погледна в очите, защото ми бяха ясни всичките им свинщини. По телевизията показваха масирана акция, при която полицията прибираше всички тия ослепителни патрицианки, защото не били хора, макар че изглеждали като жени. Имаше и сърцераздирателни сцени, в които те молеха най-прочувствено да бъдат оставени на свобода, но никакви молби не помагаха, ами ги затваряха в камионетките и ги извозваха нанякъде. Светли, стройни жени също пострадаха, но тяхната красота, как да ви кажа, не можеше да се мери с ония: винаги имаха някакви дефекти, като ги погледнеш отблизо. Бързо ги оправдаваха и ги пускаха с извинения. Имало, твърдяха по телевизията, и решение на Върховния съд, издадено в най-спешен порядък, че тези същества нямат никакви човешки права, бидейки от съвсем друг, небиологичен вид. По един канал ги показваха разглобени и хич не бяха добра гледка.
Моята, като видя тия работи, се уплаши не на шега. Сви се в един ъгъл и спря да говори. Показваха по каналите и доносници и представете си, тия мекерета се гордееха, че са предали на властта тази или онази, и получаваха грамоти. На кого му трябват грамоти, а? На неграмотния. Дори само за да не стана като тях, бях готов на всичко. Успокоих я и тя, човешки вид или не, но ми беше благодарна най-истински и сексът с нея беше съвсем приемлив. Само поради кадрите по телевизията ми се струваше донякъде механичен.
– Хич не изглеждате добре разглобени – ѝ казах.
– И вие при дисекция не сте много по-красиви – отвърна.
Дисекция! Сече ѝ умът, нали ви казвам. Ето, затова няма да я оставя. Ако се загрози нарочно, за да не прави впечатление, или се гримира със синьо около очите, все едно съм я ударил, и заприлича на обичайна жена, ще мога да я заведа и на опера. Ще си живея с нея щастливо и дори няма да е в престъпно безбрачие. Че кой сключва брак с нечовешки вид? Една се беше оженила за кучето си, но това е съвсем друга история. Сега чакаме да се заредят батериите на шлемовете. Ще отидем на една съвсем различна екскурзия.
– Нашият конструктор – казва ми моята – иска да се запознае с теб. Бил си единственият свестен човек и ако искаш, ще ти направи някои поправки съвсем безплатно."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
