"B началото...
"Това е словесен шамар от Вселената, който да отвори очите ви за вашите действителни възможности, да ви накара да се вземете в ръце и да се върнете с гръм и трясък в истинския живот."
Чувствали ли сте се някога като хамстер на колело - драпате бясно през живота, но сякаш тъпчете на едно място? През цялото време се въртите в безкраен кръг от вътрешни монолози и оценки, а някакъв тъничък гласец ви нашепва, че сте мързеливи или глупави, или не ви бива достатъчно. Дори няма да забележите до каква степен му се доверявате или доколко това ви изтощава; просто ще прекарвате деня си в мъчене да преодолеете стреса и напрежението, ще се опитвате да живеете живота си и на моменти ще сте готови да се примирите с мисълта, че ако не се разкарате от това скапано колело, може би никога няма да постигнете житейския успех, който желаете - щастието, към което се стремите, или килограмите, които искате да свалите, работата или връзката, за която жадувате, просто ще си останат недостижими. Следващите страници са посветени на хората, които са жертви на този самоунищожителен монолог. На безкрайния поток от съмнения и търсене на оправдание, които вгорчават ежедневието. Това е словесен шамар от Вселената, който да отвори очите ви за вашите действителни възможности, да ви накара да се вземете в ръце и да се върнете с гръм и трясък в истинския живот.
И така, да започнем от самото начало. Два са видовете разговори, които водите всеки ден: разговори с другите и разговори със самите себе си. Може би сте от хората, които твърдят: "Аз не разговарям със себе си!". Истината обаче е, че повечето разговори, които водите ежедневно, са с вас самите - насаме и необезпокоявани - в собственото ви съзнание. Без значение дали сте интроверт, или екстроверт, творческа личност или практичен човек, вие прекарвате огромна част от времето си в разговори... сами със СЕБЕ СИ! Правите го, докато тренирате, работите, храните се, четете, пишете, разхождате се, съставяте текстови съобщения, плачете, спорите, преговаряте, планирате, молите се, медитирате, любите се (сами или с някой друг) - списъкът е безкраен. А, да, правите го и докато спите. Всъщност, правите го и в момента.
Не се притеснявайте, не сте луди. Или може би това значи, че целокупно сме малко луди. Така или иначе всички го правим, затова заповядайте и добре дошли в шоуто на откачалките. Изследванията показват, че ежедневно през главата ни минават повече от петдесет хиляди мисли. Замислете се за колко от тях не бихте искали изобщо да се сещате или колко от се тях опитвате да преодолеете или превъзмогнете. Макар че не можем да направим нищо, за да спрем тези самоволно възникващи и черногледи мисли, изцяло в наши ръце е да изберем на кои от тях да отдаваме значение. Това не става автоматично!! Най-новите открития в областта на невробиологията и психологията подкрепят идеята, че видът на разговора, който водим, оказва огромно въздействие върху качеството на живота ни. Проф. Уил Харт от Алабамския университет провел четири експеримента, в които участниците си припомняли или преживявали положителна, отрицателна или неутрална случка. Той установил, че хората, описващи неутралната случка сякаш все още не е приключила, в действителност се чувстват по-положително настроени, а когато описват по същия начин отрицателна случка, изпитват по-негативни емоции. Казано просто, езикът, който използваме за описване на дадена ситуация, определя как гледаме на нея, какви чувства предизвиква у нас, как участваме в нея и оказва огромно влияние върху начина, по който се справяме с живота си и посрещаме проблемите - било то дребни или големи.
Връзката между казаното от нас и начина, по който се чувстваме, е известна от стотици, да не кажа хиляди години. Философи като Витгенщайн1, Хайдегер2 и Гадамер3 са били наясно с важността и значението на езика в нашия живот. Витгенщайн казва: "...граматиката на езика се крие в хармонията между мисълта и действителността". Добрата новина е, че според всички изследвания позитивните вътрешни монолози подобряват извънредно настроението, засилват увереността и повишават производителността. И още доста неща в същия дух. Всъщност, както твърди проф. Харт въз основа на своите изследвания, те могат да бъдат един от ключовите компоненти за щастлив и успешен живот. Лошата новина е, че обратното също е вярно: изпълненият с отрицателни емоции вътрешен монолог може да създаде у нас чувство за безпомощност. Той може да направи така, че дребните проблеми да ни изглеждат големи – и дори да създаде проблеми там, където преди не са съществували. А ето и водещата новина – вашият вътрешен монолог ви прецаква, при това по начини, които дори не можете да си представите. Като имаме предвид горното, нека изясним нещо: макар че в настоящата книга става дума за това, как правилният език може да подобри живота ви, НЕ препоръчвам изведнъж да започнете да мислите позитивно или да използвате лични афирмации. Макар че и едното, и другото са пробвани безброй пъти с променлив успех, тук определено няма да се занимаваме с това.
Не искам от вас да си повтаряте, че сте тигър, като начин да отприщите вашата вътрешна животинска сила. Първо, вие не сте тигър и второ, ами да, наистина не сте тигър. Това може да върши работа при някои хора, но в моите вени тече твърде много шотландска кръв, за да се осланям на подобни мантри. За мен, да казват на някого да прави подобни неща, е все едно да го заставят да изяде цяла кофа кленов сироп, щедро подправен с парченца от миналогодишни захарни бастунчета. Благодаря, аз съм пас. Съжалявам, но въпреки всички позитивни неща, които предлагам тук, настоящата книгата ще ви отведе в друга посока! Тя е замислена като предназначена точно за вас истинска опора, която може да ви подтикне да разкриете в по-голяма степен вашите действителни възможности.
Разликата между успеха и провала
"Ako емоциите на човек са до голяма степен резултат от неговите мисли, то значи, че контролирайки мислите си, той може да контролира и чувствата си. Това става, като промени своя вътрешен монолог, с който преди всичко е създал съответното чувство."
Горните думи принадлежат на Албърт Елис5, един от предците на модерната психология. Елис установил, че начинът, по който мислим и говорим за собствените си преживявания, влияе върху отношението ни към тях. Накратко: мислите ни вървят ръка за ръка с нашите емоции. Освен това Елис установил, че начинът, по който мислим, често може да бъде абсолютно ирационален. Замислете се колко пъти сте си казвали нещо от рода на: Аз съм толкова тъп!, Винаги прецаквам нещата!, Няма повече живот за мен! или сте използвали негативно описание за някаква случка, като например: Това е най-лошото нещо, което някога ми се е случвало.
Вдигнете ръка, ако някога сте реагирали прекалено остро на нещо, което след известно време би ви се сторило съвсем маловажно. Добре, свалете ръка, хората ви наблюдават и започвате да изглеждате малко глупаво. Ако погледнете назад, ще видите, че в момента преди това привидно случайно избухване сте си казали нещо гневно и БУМ!... край на душевното ви равновесие. Част от нещата, които казваме и правим, невинаги са особено рационални, но независимо от всичко ги казваме и правим! Освен това изглежда никога не си даваме сметка, че дори и най-незначителният негативен вътрешен монолог оставя в душата ни неприятен вкус. На всичко отгоре невинаги става дума за унищожителен вътрешен монолог, понякога той може да бъде доста по-умерен, но все така да ви лишава от сили. Ако работите върху нещо, може да си помислите: Това е толкова трудно. Ами ако не успея да приключа навреме?, или да се измъчвате от притеснения за различните начини, по които може да се издъните, което ви кара да се чувствате угрижени или разтревожени. Понякога негативният вътрешен монолог води до гняв, тъга или раздразнение, които се проявяват в различни или привидно несвързани помежду си ситуации.
Такъв вътрешен монолог по никакъв начин не облекчава живота ви. Колкото повече си повтаряте, че нещо е трудно, толкова по-трудно ще започне да ви се струва наистина. За съжаление, ние постоянно се вслушваме в непрестанния поток на нашите автоматични вътрешни мисли и толкова сме свикнали с критичния глас в съзнанието ни, че често не си даваме сметка как негативните мисли влияят на нашето настроение и поведение във всеки един момент, в резултат на което правим - или не правим - неща, които рационалният ни ум повелява.
Ето един простичък пример. Замислете се за досадните ежедневни задачи, от които най-много се страхувате, защото в съзнанието си сте изградили представа, че те са много по-неприятни, отколкото са в действителност. Понякога избягваме обикновени неща като сгъването на прането или изпразването на миялната машина, при все че в действителност не изискват нито много време, нито кой знае какви усилия. И тъй като действителността около нас е пълна с подобни дреболии, твърде лесно е да ги добавим към по-големите и по-важни неща, докато в един момент се окажем изтощени и смазани от живота. Защо се съпротивляваме на определени неща в живота ни? Непрекъснато водим вътрешен монолог за този тип задачи, за които в съзнанието ни е здраво вкоренено някакво негативно отношение. Вгледайте се в живота си за подобни спирачки и ще разберете какво имам предвид. Вътрешният ви монолог е създал доста сериозни пречки!"
Из книгата