"Партньорът
Локомотивът изсвири дрезгаво: бе стигнал в Семеринг. Черните вагони спряха за една минута в сребристата светлина на възвишението, изхвърлиха няколко пъстро облечени пътници и погълнаха други; тук-там се разнесоха ядосани гласове, после машината отпред наново ревна дрезгаво и повлече с трясък черната верига в зиналата паст на тунела. Местността отново се разгъна чиста, с ведри далнини, сякаш измита от влажния вятър.
Един пътник, млад човек, от пръв поглед вдъхващ симпатия с хубавите си дрехи и естествената гъвкавост на походката си, избърза пред другите и нае фиакър за хотела. Конете затропаха спокойно по нанагорнището. Пролетта се чувстваше във въздуха. По небето се рееха онези бели, немирни облаци, които може да се видят само през май и юни, онези още млади и весели палавници, които скачат игриво по лазурната равнина и внезапно се скриват зад високите планини; те се прегръщат и пак се разбягват, понякога се набират като носни кърпички, после се разнищват на ивици и накрая закачливо слагат бели калпаци на планинските върхове. Неспокоен беше и вятърът, който тъй необуздано разклащаше още мокрите от дъжда дървета, че те леко изпращяваха в ставите си и разсейваха хиляди подобни на искри капки. Понякога откъм планините като че се носеше хладен повей от сняг, а после в дъха се усещаше нещо едновременно сладко и парливо. Всичко във въздуха и по земята беше движение и кипнало нетърпение. Конете леко пръхтяха и тичаха вече по нанадолнището, дрънченето на малките звънчета се чуваше далече пред тях.
В хотела младият човек се запъти най-напред към списъка на пристигналите гости, прегледа го бързо и явно се разочарова. "Защо ли всъщност дойдох тук? - запита се той неспокойно. - Да бъда сам в планината, без компания, това е много по-лошо, отколкото да съм в канцеларията. Навярно съм дошъл твърде рано или твърде късно. Никога не съм сполучвал с отпуска си. Между всички тия имена не намирам нито едно познато. Да имаше поне жени, някой малък, в най-лошия случай дори невинен флирт, за да не прекарам тази седмица съвсем безутешно."
Младият човек, барон с не много високо положение в австрийското чиновническо дворянство, на служба в наместничеството, бе си взел тоя малък отпуск без всякаква нужда, всъщност само защото всички негови колеги си бяха издействали по една седмица пролетна почивка и той не искаше да подари своята на държавата. Макар и нелишен от вътрешен живот, той беше общително същество, харесван като такова, приеман охотно във всички кръгове и съзнаващ напълно, че не е склонен към усамотение. Не изпитваше никакво желание да се изправи сам пред себе си и избягваше всячески тия срещи, защото съвсем не искаше да се запознае по-интимно със своето аз. Знаеше, че има нужда да бъде с хора, за да може да разпали своите таланти, топлината и дързостта на сърцето си, че сам е студен и безполезен за себе си като кибритена клечка в кутия.
Заразхожда се разстроен из празното фоайе, като ту прелистваше нерешително вестниците, ту заставаше пред пианото в салона за музика и започваше да свири валс, обаче пръстите му не успяваха да напипат добре ритъма. Най-после седна ядосано и загледа навън, където мракът бавно се спускаше и мъглата се промъкваше като сива пара между боровете. Така прекара един час, безделно и нервно. После влезе в ресторанта.
Бяха заети само няколко маси, които той преброди с бърз поглед. Напразно! Никакви познати, само там - той небрежно отвърна на поздрава - един треньор и още едно познато лице от Рингщрасе, никой друг. Нито една жена, нищо, което да обещава някоя, макар и бегла авантюра. Неприятното му чувство се усили. Той беше един от ония млади хора, чието хубаво лице много пъти е имало успех и който сега бе напълно готов за някоя нова среща, за някоя нова преживелица; от ония млади хора, които винаги жадуват да се хвърлят в неизвестността на някоя авантюра; които не се изненадват от нищо, защото предварително са пресметнали всичко; от чиито очи не убягва нищо еротично, защото още от пръв поглед улавят чувствеността на всяка жена и я подлагат на изпитание, без разлика дали е съпругата на приятеля им, или слугинята, която отваря нейната врата. Ако такива хора биват наричани с някакво лекомислено презрение "ловци на жени", то това се върши, без да се съзнава колко наблюдателност е вписана в тази дума; защото действително всички страстни инстинкти на лова - душенето, възбудата и жестокостта на душата - пламтят в безпокойната бдителност на тези хора. Те са непрекъснато нащрек, винаги готови и решени да следват дирята на някоя авантюра до ръба на пропастта. Те са винаги заредени със страст, но не със страстта на любещия, а с тази на студения, пресметлив и опасен играч. Между тях има и търпеливци, целият живот на които дълго след младостта им благодарение на това очакване се превръща във вечна авантюра; чийто отделен ден се разлага на стотици дребни чувствени преживелици - някой поглед мимоходом, някоя бегла усмивка или докоснато коляно на седнала насреща жена, - а годината от своя страна - на стотици такива дни; за които чувствената преживелица е вечно бликащ, подхранващ и възбуждащ извор на живот.
Тук нямаше партньори за игра - търсещият млад човек веднага установи това. А няма нищо по-лошо от раздразнението на играч, който е седнал с карти в ръка пред зелената маса, съзнаващ своето превъзходство и очакващ напразно партньор. Баронът поиска вестник. Навъсеният му поглед се плъзна по редовете, но мислите му бяха парализирани и се препъваха като пияни о думите.
Изведнъж чу зад себе си шумолене на рокля и глас, който каза малко ядосано и с превзет акцент:
– Mais tais-toi donc, Edgar!
Край масата му прошумоля копринена рокля, мярна се като сянка висока и възпълна фигура и зад нея, в черно кадифено облекло - бледолико момче, което хвърли бегъл любопитен поглед върху му. Двамата седнаха на отсрещната запазена маса и детето видимо се стараеше да се държи прилично, което сякаш противоречеше на мрачното безпокойство в очите му. Дамата - а младият барон наблюдаваше само нея - беше облечена твърде грижливо и с очевидна елегантност, освен това беше тип, който той много харесваше: една от онези възпълни еврейки във възрастта непосредствено преди презряването, която вероятно е и страстна, но умее да прикрива темперамента си зад облика на достолепна меланхолия. Отначало той не можеше да види очите ѝ и се възхищаваше само от красиво извитата, чиста линия на веждите над нежния нос, който наистина издаваше расата ѝ, но с благородната си форма правеше профила остър и интересен. Косите ѝ, като всичко женствено в това възпълно тяло, бяха удивително пищни и красотата ѝ сякаш беше станала самонадеяна и самохвална, уверена, че предизвиква възхищение. Тя направи поръчката си с твърде тих глас, смъмри момчето, което си играеше и тракаше с вилицата - всичко това с привидно безразличие към предпазливо дебнещия поглед на барона, когото тя изглеждаше да не забелязва, докато всъщност тъкмо неговата жива бдителност ѝ налагаше тази сдържаност."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа
