Нотр Дам. Парижката Света Богородица

Виктор Юго превръща катедралата "Света Богородица" в символ на Париж и на Франция въобще. Романът "Парижката света Богородица" вече втори век се радва на огромна популярност. Съдбата на откраднатото прекрасно момиче Агнес-Есмералда по времето на крал Луи Единадесети Валоа, звънарят Квазимодо, неописуемо грозен и величаво благороден, свещеникът архидякон, коварните благородници и лекомисленият капитан от френската гвардия са основните герои в творбата. Но Виктор Юго поставя не само социални, политически и общочовешки проблеми. Той издига неръкотворен храм на изкуството архитектура, защото Парижката катедрала е неизменен персонаж - ням свидетел, на разтърсващата драма и ужасната съдба на прекрасната и невинна Есмералда.

Един претърпял неуспех поет разказва завладяващата история за любовта на Есмералда към красивия капитан Феб, останала неосъществена поради патологичната страст на коварен свещеник. Над всички тях се издига величествената катедрала, мълчалива свидетелка на живота в средновековен Париж. Между нейните барокови кули, арки и колонади намира убежище Квазимодо, уродливият гърбушко, в чието чисто сърце е разцъфнала една невъзможна любов.

Поредица Black cover
Поредицата на италианското издателство на "Ларус"- "Black cover" (Черна корица) включва четири прочути творби на световната класика и един роман, вдъхновен от съвременната история - "Идалго", станал популярен първо като филм под едноименното име. "Илиада" на Омир, "Черната стрела" на Робърт Луис Стивънсън, цикълът за "Артур и рицарите на Кръглата маса", "Парижката света Богородица" на Виктор Юго.
Идеята на италианското издателство е да направи отново популярни литературни образци, които сякаш потъват в забрава - незаслужена, разбира се, на фона на бързо развиващите се нови технологии и интернет, като обикновено ги преразказва така, че да станат достъпни и за юношеската аудитория, да не говорим за родителите...
Поредицата "Черна корица" потвърждава една тенденция на връщане към хубавите книги, които незаслужено дълго време останаха в сянката на машинарията и виртуалните средства за комуникация.
Великолепните творби са изпълнени перфектно и като полиграфия, и макар че българският читател със сигурност познава и предишни издания на тези романи, ще бъде изкушен да притежава и италианската версия на български език просто защото любовта към книгата, когато я има и доколкото е оцеляла, не може да бъде заменена от нищо друго освен от любов към все по-добрата книга!

Виктор Юго е изключителна разностранно надарена личност, която твори във всички области на литературния живот. Голяма част от неговите произведения са преведени на всички езици и са го направили любим автор на много поколения по света. Този легендарен френски писател, поет, драматург, общественик, ярък представител на романтичното литературно движение е роден на 26 февруари 1802 година в Безансон, в семейството на генерал. Той е най-малкият от тримата братя в семейството. Когато Виктор е малък родителите му често пътуват, поради което той прекарва детството си на различни места: Париж, Марсилия, Мадрид, Корсика. Пътешествията оставят незаличима следа в душата на романтичното дете, която по-късно съвсем естествено се появява и в творчеството му.

След развода на родителите си, малкият Виктор остава с майка си. Образованието си получава в лицея "Луи Велики", а първите си творби написва едва четиринадесет годишен. В тази крехка възраст той създава една трагедия, посветена на майката, множество стихотворения и преводи на Вергилий. За своите стихотворения Виктор нееднократно е награждаван от "Академията" (фенската). Също така той изявява таланта си на лирик и сатирик. Читателите обръщат внимание на неговото творчество след появата на сатирата "Телеграф". На 20 години Виктор се жени за своята приятелка от детските години - Адел Фуше, с която впоследствие имат 5 деца. Година по-късно публикува романа "Хан Исландеца" (1823 г.), който обаче не придобива голяма популярност. Скоро след това писателят се сприятелява с критика Шарл Нодие, който оказва влияние върху творчеството му. През 1830 година обаче Нодие започва да критикува произведенията на Юго и приятелството им не трае дълго. След като възобновява отношенията с баща си, авторът му посвещава "Ода на баща ми" (1823 г.). Бурни обществени реакции предизвиква пиесата с елементи на романтична драма "Кромуел" (1827 г.) все по-често в дома му гостуват едни от най-видните личности на епохата, като Мериме, Ламартин, Делакроа и др. Пред 1841 година писателят става член на "Френската академия", а няколко години след това - член на камарата на перовете.

Голямо влияние върху творчеството на Юго оказва известният романист Шатобриан. Писателят е автор на много романи с дълбоко хуманно и прогресивно съдържание. Единият от тях се явява безспорно успешният и първият пълноценен роман на автора "Парижката Света Богородица" (1831 г.). Тази творба придобива голяма популярност и веднага след издаването си е преведена на множество европейски езици и започва да привлича хиляди туристи от цял свят във Франция. Най-широка известност обаче писателят си спечелва с романа "Клетниците" (1862 г.), който е многократно превеждан и четен по всички краища на света. Сред другите негови известни произведения са: "Човекът, който се смее" (1869 г.), "Деветдесет и трета година" (1874 г.), "Избрани речи и прокламаци" (1896 г.) и др.

Виктор Юго умира на 22 май 1885 година, вследствие на усложнена пневмония. На погребението му присъстват над 1 милион души, дошли да си кажат сбогом с един от най-гениалните умове на френската литература.