"Крехко момиченце с розова пачка излезе на яркоосветения подиум и издекламира стихчето си, като поклащаше хълбок в лек смут. Беше заучило думите - а дали пък не само звученето им - отлично, но съдържанието им вероятно ѝ убягваше. Съседът ми по място на четвъртия ред в тъмната зала изсъска на жена си:
– Все същите старовремски простотии.
На което жена му отвърна:
– Нищо старовремско няма! Я се замисли малко!
Съгласих се с нея, но не се обадих, защото в залата цареше тишина. За поетичните качества на стогодишните стихове на Алис Нахон може и да се спори, но в съдържанието има далеч повече истина, отколкото простотии. Не исках да притеснявам момиченцето с пачката, иначе бих възразил на съседа си, че няма да е зле по-често да обръщаме поглед назад, да проверим какви сме ги надробили. Всичко наред ли е било? Само добрини ли сме правили? Не сте ли съгласен с мен, господине, че можем да се поучим от грешките само ако ги огледаме от дистанция? Така ще открием извора на заблудите си, за да го заобикаляме в бъдеще. Щеше ми се да посъветвам добрия човечец да отдели повечко време, за да помисли над четиристишието. Да погледнеш на нещата от дистанция - ето това е ключът за бараката. От дистанция! Няма как да анализираме грешките си, камо ли да ги разберем, ако все още сме заети да ги допускаме. Неслучайно се твърди, че утрото е по-мъдро от вечерта, нали, господине?
Мислено му прошепвам, че който има куража да направи дисекция на грешките си, сякаш са извършени от друг, не само ще ги избегне, ами и ще се почувства по-добре. Не боли да потърсиш къде си сгрешил, напротив дори - действа благотворно. В мрака хвърлям едно око на съседа си, който ми отговаря с поглед. Неговите очи обаче казват: Господин дървен философ, не е ли по-добре да си гледате вашата работа? Смутен, аз отново обръщам лице към подиума.
Дали си разплаквал без нужда
и си изпълвал с горка печал
сърца непознати и чужди,
или утеха си дал.
Ами прав е съседът. Въпреки това думите на Алис Нахон ми дават неочаквано добра отправна точка. В крайна сметка въпросът не е само в грешките и гафовете. Трябва да разглеждаме под лупа всяко свое действие или бездействие - само ще спечелим от това. Колкото по-добре разберем себе си и защо вършим или не вършим нещо, толкова ще е по-забавно. Ние сме доста любопитен животински вид, който заслужава да бъде проучен. Ако на някой марсианец му попадне документална поредица за поведението на земляните, направо ще се пристрасти към този канал - толкова сме интересни. Ние обаче не го осъзнаваме, защото сме нагазили с двата крака в случващото се, не слизаме от подиума и за секунда и затова няма как да проследим спектакъла от разстояние. На актьора не му е дадено да се наслади на красотата на сцената, докато играе на нея. Крехкото момиченце на подиума не забелязва колко е очарователно в смущението си - вижда единствено тъмната зала.
Посланието, иначе казано, гласи: Да отстъпим назад и да погледнем от дистанция. Ала тази дистанция не идва от днес за утре - тук става дума за друго, за въображаеми очила, които да си сложим, за да забележим нещата, които иначе не ни правят впечатление. Като очила за нощно виждане или приспособление, с което да надничаме под дрехите на хората, както бях видял да правят някога в един филм.
Очилата, за които говоря, не са научна фантастика - те наистина съществуват, открити са от Чарлс Дарвин. Работата и възгледите на този мъж бяха оценени по достойнство едва наскоро. До неотдавна те представляваха интерес само за биолозите. Дарвин ни разкрива как се адаптират живите същества към средата си и как при промяна в тази среда се променят и обитателите ѝ. Тук на помощ идва естественият отбор, който върви ръка за ръка с еволюцията. Дарвин наблюдавал природата такава, каквато била пред очите на всички други хора, с тази разлика, че той носел подходящите очила. С тяхна помощ възприемал повече, разбирал повече. Ние получаваме очилата му наготово, за да се научим да наблюдаваме и възприемаме неща, които мнозина други не забелязват. Можем да се любуваме на живата природа, сякаш гледаме увлекателен 3D филм. Още по-интересно става, когато надникнем към актьорския състав - та нали и ние сме герои във филма! Нима не сме и ние част от този жив свят? Така че да слезем за кратко от сцената, да се настаним в мекото кресло и да погледаме какви ги вършим преди лягане.
Обещавам ви, че това няма да е книга на тежък академичен език. Никой не иска тежки филми преди лягане. Ще запазя лековатия, четивен, лесен за възприемане тон, но и ще ви разкажа историята, която плаче да бъде разказана. Дори да пропусна академичните думи, няма да изневеря на научната основа. Искам да ви разкажа историята в епизоди, чийто стил е в служба на четивността. Заедно с Дарвин ще се разходим из пейзажа на човешкото поведение, тук-таме ще откъснем по някое цвете, другаде ще откършим дебел клон. Все пак в епизодите става дума за големи и малки неща, от привидно незначителни питания - като защо кръстосваме ръце по време на разговор - до фундаментални въпроси - същият човек ли съм като при раждането си и защо е нужно да умирам.
Умишлено съм разбъркал епизодите и прескачам от малкото цветче към дебелия клон и обратно. По подобен начин разсъждаваме и ние за себе си в ежедневието: мислите извират в умовете ни без строга подредба. Така е и в моята книга. Надявам се в хода на тази лекция по дарвинизъм читателят да опознае по-добре начина си на мислене. Епизодите могат да се четат в произволен ред. Не са изложени систематично. Затова се срещат и повторения, и теми, които са обсъждани по-рано. Налага се, за да бъде разбран всеки епизод сам за себе си. Всяка глава е писана на различно място при различни обстоятелства. Всяка мисъл, изскочила в мозъка ми като рекламен прозорец, ме караше да посегна към клавиатурата. Пиша това въведение на айфона си на плажа на Камарг; може би между страниците още хруска пясък. Понякога химикалката ми ме призоваваше, докато пътувах с влак, друг път - докато седях в кафенето или се излежавах в някой хотел, често пъти по време на заседание.
Обяснението за това разнообразие е лесно. Където и да отиде, един поведенчески биолог неизменно се улисва по хората и тяхното държане: на улицата, в автобуса, в супермаркета. Непрекъснато е нащрек за нов материал. А материал има предостатъчно, не количеството е проблемът. Номерът е да знаеш кога да устоиш на изкушението да направиш дисекция на човешкото поведение. Полезно е от време на време да оставям и вас, и себе си да правим каквото си знаем, без непременно да се впускам в анализи.
Написаното в тази книга видя бял свят най-напред в блога към научното списание Eos. Признателен съм на Раф Схейрс и Райнхаут Вербеке за поканата да събера статиите си в книга. За мен е чест да пиша за списание, което работи за популяризирането на науката. А науката се развива със скорост, на която дори светлината би завидяла, но същевременно става и все по-недостъпна за непросветения. Което е жалко, понеже, макар и сложна, историята на науката е извънредно интересна. Eos предоставя на всеки от нас възможност да се наслади на тази история."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
