"Конят изпръхтя в яслата и я върна в действителността. Таня се беше потопила в историята на романа, който четеше и съвсем забрави, за какво беше тръгнала. Нейният любим Стели, така се казваше коня ѝ , беше подарък от майка ѝ Лина и втория ѝ баща Стефан за тринадесетия ѝ рожден ден. Кръстиха го на първите срички от имената си. Стефан се беше погрижил тя и майка ѝ да имат всички необходими удобства, които са нужни на хората за едно нормално съществуване. Беше построил солидна къща, насред огромните масиви с лозя, които отглеждаше с голяма любов и хъс. И за да наглежда редовно работата на работниците си, беше развъдил коне от най - добра порода.
Таня, от съвсем мъничка, обичаше да язди със Стефан. Отначало, Стефан я взимаше при себе си, на своя кон, но като поотрасна, я научи да язди сама. Откакто имаше своето конче Стели, Таня не слизаше от гърба му. Можеше да го язди с часове, със или без седло, даже без седло ѝ беше по-приятно. Така се създаде специална връзка между нея и коня. Конете имат добре развито, съвършено обоняние. Стели я усещаше кога е весела и безгрижна, кога е нервна и раздразнителна и или препускаше, или ходеше бавно, според настроението ѝ. Те толкова бяха свикнали един с друг, разхождаха се или галопираха насам-натам, стигаха и до много отдалечени места, че хората от близките селища ги разпознаваха отдалеч и от само себе си започнаха да я наричат "Амазонката".
Този прякор много ѝ прилягаше. Таня наистина приличаше на амазонка (самотна ездачка), яздейки своя Стели. Красивата ѝ, гъста, кестенява коса, се вееше волно от вятъра и красивото момиче, яхнало своя неоседлан кон, беше забележителна гледка. На челото си Таня носеше лента, която придържаше немирната коса. Таня и Стели често се забелязваха пред къщите на възрастни хора, да им доставят продукти от близкия магазин. Красивото момиче и кончето ѝ бяха любимци на хората в цялата околия, които ги обожаваха и благославяха. Също така, Таня много обичаше да помага на майка си Лина, която се грижеше изцяло за домакинството на голямата къща. Освен за тяхната прехрана, майка ѝ всеки ден приготвяше храна за работниците. Двете с майка ѝ се качваха на конете и им носеха обяда. Таня обожаваше тези моменти, често споделяше обяда на работниците и после следваше любимата ѝ част - всички сядаха заедно под някой от навесите за почивка. Те ѝ разказваха забавни истории и приказки, които много ѝ харесваха.
Естествено, това беше през лятото, през другото време, Таня посещаваше училището на най-близкото селище. Там живееха баба ѝ Катерина и братовчедите ѝ. Те бяха голям род и веднъж месечно, майка ѝ ги канеше на обяд в тяхната къща. Дворът беше голям, имаше място за всички. Обядваха, след това пееха и танцуваха под асмите. Тези мигове бяха незабравими и Таня с нетърпение ги очакваше.
Стели отново изпръхтя и я погледна с големите си очи, подканващо. Винаги се бе възхищавала на тези големи очи, които я гледаха с признателност. Погали го по главата и го пусна да излезе. Сложи му седлото и юздата, и излязоха навън, на разходка. Беше събота и хората бяха излезли по полето да обработват нивите си. Освен лозя, имаше насаждения с фъстъци, чушки, домати, царевица и какво ли още не. Плодородна беше земята по този край. Каквото се боднеше в земята, се прихващаше и даваше плодове. Мъчно ѝ беше за хората с тютюневите ниви. От ранни зори се трудеха и беряха тютюн, като се налагаше да работят и техните деца. Милите, те, така и не успяваха да се нарадват на лятната ваканция, защото трябваше да помагат на родителите си. В тютюнопроизводството, неминуемо участва цялото семейство. Работата е тежка и се работи от ранни зори, до късна вечер! Хората в региона нямаха друг избор. Дори и тези, които бяха на друга работа, през лятото отглеждаха тютюн, за да си докарат някой допълнителен лев, заплатите все не достигаха. Таня си даваше сметка, че е голяма късметлийка. Лично на нея не ѝ се налагаше да упражнява това тежко занимание. Може би затова нямаше много приятелки, може би ѝ завиждаха тайничко, че не е като тях, че не е принудена да работи всеки ден на проклетата нива. През повечето летни дни, обаче, Таня се отбиваше при братовчедка си Катя.
Помагаше ѝ да нанижат по-бързо тютюна и след това се впускаха в любимите игри. Набраните сутрин рано тютюневи листа се нанизват едно по едно на метални игли, като шишове, които са заострени в едната си част, за да премине иглата през кочанчето на листото. В другия си край имат ушенце, през което се промушва канап, на който се разнизват плътно наредените тютюневи листа. На една такава низа се побират 6 до 7 игли тютюн. Леля ѝ Петра, майката на Катя, ги закачваше да се сушат на специално сковано, дървено скеле, покрито с найлон. Веднъж Таня се опита да помогне на леля си да закачат низите, които бяха доста тежки и се закачваха в двата края да висят на пирони. Найлонът, с който беше покрито скелето, да пази от дъжд, се беше нагрял толкова от от слънчевите лъчи, че скелето се беше превърнало в горещ парник. Силната, натрапчива миризма на спарения тютюн я зашемети и Таня едва не припадна. Леля ѝ Петра се уплаши за нея, като едва я съвзе, напръсквайки я с вода. Таня правеше големи жертви, в името на забавните игри с Катя и махленските деца. Двете с Катя обичаха да играят на "скоколачка", или "черта", както я наричаха на повечето места. Бяха начертали с тебешир схема от квадрати на асфалта и неуморно подскачаха, образувайки различни комбинации на един или два крака. Когато съседските деца, приключили и те със своя тютюн, ги наобиколеха любопитно, всички започваха да играят на любимата народна топка. За тази игра се образуват два отбора, от по-няколко човека, които застават един срещу друг на определени позиции. Всеки играч се стреми да хвърли силно топката по противника и който не успее да я улови, изгаря. Момчетата бяха по яки в ръцете, забиваха силно топката и ако насреща им стоеше слабичко момиче, нямаше никакъв шанс да оцелее.
И така, докато отпаднат един по-един. Накрая оставаха най–издръжливите, като последният ставаше победител и печелеше неговият отбор. Често, изморени от тази, интензивна игра, децата сядаха на пейката и играеха на глух телефон. Първият казва една дума тихо в ухото на съседа си и който не я предаде вярно, изгаря. Играта беше много забавна и завършваше с много смях и шеги. Много често Таня се отплесваше в игрите и Стефан идваше да я прибере със своя кон. Тя се качваше при него, а кончето Стели припкаше до тях. В къщи никога не ѝ се караха за закъсненията, просто защото беше едно дете, нямаше съседни къщи и Таня нямаше с кого да си играе."
Из книгата
Рейтинг: 8.00 / 1 глас 
