Българска празнична кухня

В края на нашето столетие вече е неоспорим факт, че навиците на хранене в продължение на векове много са се променили. Хората и в това отношение се приспособяват към новите изисквания, които животът им налага. Увеличи се консумацията на т. нар. храни по изключение и се намали употребата на т. нар. храни по необходимост. Вече се предпочитат по-калоричните, по-вкусните и по-богатите на белтъчини храни, като месо и месни произведения, риба и рибни консерви, мляко и млечни продукти, захар и захарни изделия, пресни плодове и зеленчуци, но и алкохолни и подсладените безалкохолни напитки и питиета. Някои от храните по необходимост, каквито са житото, гулиите, алабашът, сушените плодове и зеленчуци и др., днес се търсят все по-рядко. Напоследък се намали консумацията на хляб, но не и на храните, приготвени от брашно (банички, милинки, мекици, бисквити, тестени сладкиши, кремове). Търсачите на силни усещания пък се насочиха към по-апетитните, приготвени с много дразнещи подправки ястия, към концентрираните алкохолни напитки и към съвременния бич за човечеството - кафето.
С модернизирането на кухнята и въвеждането на голям брой електроуреди в нея времето за приготвяне на ястията значително се съкрати. Независимо от това обстоятелство тенденцията е да се консумират готови фабрични храни и постепенно те да заменят традиционните храни, приготвяни в обстановката на домашния уют. Наистина готовите храни улесняват съвременната домакиня. Чрез тях тя печели ценно време, защото кулинарната им обработка е лесна и бърза и позволяват осигуряването на ценни запаси за зимните месеци. Но не всички са съгласни с нововъведенията, защото готовите фабрични храни обезличават вкуса и той става стандартен. От друга страна, храната поскъпва, а поради използването на консерванти понякога не е съвсем здравословна. Независимо от тези диаметрално противоположни мнения, готовите фабрични храни вече са доказана необходимост.