На 2 август 2009 г. навърших 50 години и това беше един от поводите да се замисля преди всичко за това, как се променят природата, икономиката и социокултурният пейзаж около нас.
Селата се разпадат, хората заминават, тъй като нямат работа или някаква друга основа на живота. В градовете възникват шопинг центрове, а не се оправят транспортните възли, инфраструктурата, усилено се застрояват зелените площи. Всички с неспокойствие наблюдаваме как се променя климатът - през зимата все по-малко се задържа сняг, растения цъфтят по два пъти годишно, появяват се непознати по сила ветрове, наводнения, земетресения.
Разсъждавайки, стигнах до извода, че ние българите отделяме твърде малко време на истински съществените въпроси, за ресурсите на живота, за бъдещите поколения. Климатът, околната среда, изхранването, здравето, корпоративната социална отговорност, безопасното работно място са социалните връзки на нашето непосредствено обкръжение - семейството и съседите, селото, вилата или градския квартал, работата и училището, и в тях са скрити големите теми на съвремието ни.
Точно по време на първата световна икономическа криза за XXI век, ние българите трябва да приемем сериозно традициите на местния и националния контекст, опита на по-старите поколения, добрия европейски и световен опит и да се научим да ги ценим като част от собствената си идентичност.
В следващите редове ще се спра на личната ми визия, извлечена от огромен емпиричен материал и разсъждавайки по темите, ще покажа моралната си отговорност за социалното включване на българина след 10, 15 и 50 години.
От автора
Рейтинг: 4.75 / 4 гласа 
