Книгата разказва за архангелите в ивритския оригинал на Стария завет. Архангелите са два вида според имената им: собствени имена като Михаил, Гавраил, Рафаил и др., и съществителни нарицателни в множествено число, като серафими, херувими, офаними. Авторът прави анализ на ивритските названия и какво се крие зад тях, защото самите названия са код, който остава непреводим в индоевропейските езици. Чрез ивритската езикова картина на света имената дават информация за същността, особеностите и функциите на архангелите. Приведени са и културологични данни – мнения от библеистиката, юдаизма и християнството, илюстрирани с много ... |
|
"Тази книга е предназначена не само за богословите, но и за всички онези млади търсачи на Бога, които не са открили себе си докрай в Православието, а може би дори и в Християнството като такова. В едно време на изгубени идеали, на прагматичен, дори приземено прагматичен начин на живот, на разклатени ценности - преди всичко религиозни и морални, на разпад, а може би и край на патриархата, на "преоценка на всички ценности", както би казал Ницше, смятам, че всяка, дори и най-малка помощ на младите да намерят своята истинска идентичност, най-вече религиозна, а оттам и национална, да осмислят живота си (та нали ... |
|
Как да обичаме след проблемно детство; как да общуваме лично с детето; християнско възпитание или "децата сами решават"... Отговори на тези и на много други интересни въпроси можете да откриете в книгата на монахиня Магдалена. Авторката е православна монахиня в манастира "Свети Йоан Кръстител", графство Есекс, Англия. Известна е в целия православен свят с книгите си, в които споделя своя многогодишен и задълбочен опит в общуването с родители и деца. Вече е позната на българската публика с книгата "Децата в Православната църква", която има две издания. Книгата "Разговори с децата. ... |
|
Книгата запознава читателите с православната икона като съставна част на християнската вяра, като средство за познаване на Бога, като път за общение с Него, като изповядване на истината, прерастваща във вероизповедание. ... |
|
Неврозата като шанс за съзряване, възприятието на времето в психоанализата и аналитично ориентираната психология, психозите и литературата, езическото, старозаветното и новозаветното в модерния човек са само част от интригуващите теми в книгата на проф. Владета Йеротич . "Човекът е както душевно същество, така и "homo religiosus" - едно отворено за светостта, търсещо Бога създание. Има психолози и психотерапевти, които, прехласнати от богатството и безграничността на човешката душевност, губят от поглед самата му душа, онова, което се намира отвъд душевните прояви и е самият реален корен на душата и ... |
|
Забележителният труд на Черниговския архиепископ Филарет е посветен на женското подвижничество. Новата книга "Светици на Православието" съдържа житията на свети жени от Египет, Палестина, Сирия и е богата на църковноисторически и агиографски сведения. Благодарение на книгата ставаме съпричастни с духовния подвиг на свети жени от първите десет века на християнството. Жени с различни съдби, с различни душевни вълнения, изпитания, страдания, но с една и съща Божия награда като на изповедници на Христовата вяра. Запознаването с традициите и особеностите на женската аскетика потвърждава истината, че женското ... |
|
Том 1 от събраните беседи на протопрезвитер Николаос Лудовикос предлага превод на слова и беседи, които авторът е изнесъл при различни случаи. Беседите му са достъпни само на гръцки език в аудио формат и за пръв път като текстове излизат на български език. Отец Николаос е ерудиран учен и изследовател в областта на богословието и психологията. В тези беседи като се основава на евангелските думи, той намира непосредствен и вълнуващ начин да анализира психологическите проблеми на съвременния човек като нарцисизъм и себелюбие, грях и вина, любов. "Делата предполагат кръстното излизане от себелюбието, без което не ... |
|
"Целта на подвига в Православната църква не е да придобия благодатни дарове, не е дори да придобия добродетели, а да придобия любов. Това е борба, в която влизам, защото усещам, че не обичам. Щастлив е този, който усеща, че не може да възлюби. Щастлив е този, който усеща, че неговата болест се състои в това, че не може да възлюби - да възлюби реално по начина, по който любовта реално съществува... И така, човекът върви напред и тогава разбира големия си недостатък. Разбира, по причина, която не знаем и не можем да си представим, че Бог е любов, и то любов неизказана, невероятно смирена, немислимо благородна. Започва ... |