Черната овца и още басни

Векове след Езоп, Лафонтен и Крилов в "Черната овца и още басни" Аугусто Монтеросо се връща към изкуството на иносказанието със своите животни, предмети, явления и митологични персонажи, които мислят, говорят и действат повече от човешки. Тук се състои любовната среща на едно Магаре с една Флейта; Мълния поразява два пъти поред едно и също място и изпада в екзистенциално униние; Одисей успява да прилъже една влюбена сирена, но не и съпругата си Пенелопа; Огледало и Бухал страдат от безсъние; Бълха-писател се равнява по Джойс, а някъде покрай успоредните монолози на Злото и Доброто Щурецът най-сетне казва на Мравката каквото му е на душата.
Сборникът от 40 кратки разказа на Монтеросо съвсем неслучайно започва с наблюдението на един канибал за сходството между животните и хората и завършва с хитрата маневра на една литературна Лисица: по тези страници всичко има по няколко смисъла и способност да се превръща в друго – дори страхът, смъртта или смехът.

Аугусто Монтеросо (1921 - 2003), роден в Хондурас и починал в Мексико, е гватемалски писател, сравним по известност сред сънародниците си единствено с носителя на Нобелова награда за литература "Мигел Анхел Астуриас". За разлика от романиста Астуриас обаче, Монтеросо дължи своята голяма популярност на виртуозността си в късите форми и особено в жанра на микроразкази, в който най-прочут в световната литература е именно неговият "Динозавърът" - история от седем думи, публикувана през 1959 г. в първия му сборник, "Събрани съчинения (и други разкази)". През 1944 г. по политически причини Монтеросо напуска Гватемала, където е отрасъл и чието гражданство е избрал, въпреки че винаги се е чувствал просто "централноамериканец", и се установява в град Мексико, където последователно работи като коректор, публицист, университетски преподавател. Ако човек можеше да се прочуе като читател, Монтеросо щеше да е един от най-прочутите читатели на Сервантес, Борхес, Честъртън, Сведенборг, Мелвил, Кафка, Суифт. Наместо това той се прославя като един от най-обичаните и превеждани (на английски, немски, френски, италиански, чешки, полски, руски, финландски, японски и много други езици) латиноамерикански хумористи.
Сред отличията за прозата му в "Черната овца и други басни" (1969), "Перпетуум мобиле" (1972), "Останалото е мълчание" (1978), "Вълшебната дума" (1983), "Буквата е" (1987), "Златотърсачите" (1992), "Литература и живот" (2003) и др. са мексиканските "Магда Донато" (1970) и "Хавиер Виляурутия" (1975), призът за латиноамериканска литература "Хуан Рулфо" (1996), националната награда за белетристика на Гватемала "Мигел Анехел Астуриас" (1997) както и престижната испанска "Принц на Астурия" (2000) за цялостно творчество.

"Черната овца и още басни" на български, предговор от Барбара Джейкъбс
Заекът и Лъвът
Шебекът, който си наумил да стане писател сатирик
Мухата, която сънувала, че е Орел
Вярата и планините
Платното на Пенелопа, или кой кого мами
Черната овца
Мъдрецът, който взел властта
Огледалото, което сън не го хващало
Бухалът, който искал да спаси човечеството
Костенурката и Ахил
Хамелеонът, който накрая не знаел какъв да стане на цвят
Разкаяният вероотстъпник
Мълнията, която паднала два пъти на едно и също място
Жирафът, който внезапно осъзнал, че всичко е относително
Монолог на Злото
Сънищата на Хлебарката
Другите шест
Цикличният спасител
Жабата, която искала да бъде автентична Жаба
Пигмалион
Двете опашки, или електричният философ
Монолог на Доброто
Щурецът учител
Самсон и филистимяните
Прасето от стадото на Епикур
Кон си представя Бог
Кучето, което копнеело да е човешко същество
Шебекът мисли по темата
Осел и Флейта
Лъвският пай
Несъвършеният Рай
Прашката на Давид
Gallus aureorus ovorum
Чиста съвест
Непримиримата сирена
Произходът на старците
Добре гледани гарвани
Скоба
Баснописецът и неговите критици
Най-хитрата Лисица
Показалец на имената и местата
Благодарности