Принцът на розите

Ирландски вълшебни приказки. Ела в един вълнуващ свят на смели принцове и красиви принцеси, на чудни феи и страшни великани, на зли вещици и добри джуджета. Само така ще можеш и ти да участваш в главоломни приключения: да спасяваш градове, нападнати от великани, да побеждаваш с безстрашие и хитрост, да печелиш любовта на пленени или омагьосани принцеси, да защитаваш доброто и да помагаш на слабите... Талантливи писатели като Оскар Уайлд и майка му - лейди Уайлд, като Брам Стокър (създател на зловещия граф Дракула, но и на великолепни приказки) и Уилям Лармини ти обещават незабравими преживявания, но и ще те научат как да бъдеш по-добър и по-мъдър.

Брам Стокър мери сили с Оскар Уайлд в приказния жанр.

Легендарният Брам Стокър, създателят на Дракула, се разкрива в неочаквана светлина в сборника с приказки "Принцът на розите". Заглавие на книгата дава едноименното приказно произведение на Стокър. В него смелият принц Зафир се впуска в неравна битка със страшен великан, който застрашава кралството, управлявано от баща му крал Маго. Преди двубоя красивата принцеса Блубел му дава благоуханна роза като израз на любовта си и вярата си, че той ще се върне и двамата ще се оженят. В друга приказка на Брам Стокър ("Лудостта на 7") палав гарван изкълвава седмиците в една класна стая и поставя в неочаквана ситуация всички.

Ейбрахам "Брам" Стокър е роден на 8 ноември 1847 г. във Феървю. 30 години по-късно той е театрален критик и се жени за Флорънс Балком, актриса и прочута красавица, ухажвана и от Оскар Уайлд. Стокър става директор на един от най-успешните лондонски театри и го ръководи цели 27 години. Близък приятел е на Артър Конан Дойл, с когото има далечна роднинска връзка. През 1897 г. е публикуван неговият шедьовър "Дракула".

Сборникът "Принцът на розите" поднася в нов превод класическите приказки на Оскар Уайлд "Щастливият принц", "Рожденият ден на инфантата" и "Младият крал". Уайлд, творил в различни жанрове, е автор на два приказни сборника, от които са взети тези творби. Понякога тъжни и предразполагащи към размисъл, те са четиво, към което човек може да се връща многократно в различни етапи от живота си, за да открива все нови и нови неща в тях. С "Рогатите вещици" е представена и майката на писателя – лейди Уайлд, която също пише и през целия си живот е обзета от страст да събира и обработва приказки и легенди.

Уилям Бътлър Йейтс, една от най-изтъкнатите фигури в европейската литература и Нобелов лауреат за литература през 1923 г., съставя няколко сборника с вълшебни приказки. Така той отсява имената на майстори на приказката като Уилям Лармини, Едмънд Лийми, Т. Крофтън Крокър, Уилям Карлтън, Самюел Ловър и Джеймс О’Грейди, с които българският читател ще се срещне за пръв път.

Забавни и увлекателни, понякога страшни, друг път смешни, тези приказки учат младия читател как да живее и как да се бори, като отстоява ценните за него неща. Красива принцеса е превърната в червено пони, но успява да помогне на смел момък. Хитра жена на великан помага на мъжа си да се пребори с хитрост с по-могъщ събрат. Смел, но малко безразсъден мъж на име Мораха преживява необикновени приключения. Малка бяла котка помага на пленена принцеса...

Сборникът "Принцът на розите" обещава много приключения за всички възрасти.

Ирландски и британски драматург, писател и поет, модна икона. Мнозина го определят като един от най-великите умове в историята на човечеството, а остроумието му го поставя дори над Шекспир и Чърчил. Оскар Уайлд пише изкуство с главно "И". Колко автори само са писали за неговата представа за красотата и колко са следвали възгледите му за прекрасното!

Оскар Фингал О'Флеърти Уилс Уайлд се ражда на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Баща му, сър Уилям Робърт Уайлд, е известен лекар из цяла Великобритания и удостоен с рицарско звание заради приноса му към медицината. Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е ирландски националист и пише патриотични стихове под псевдонима Сперанца.
Оскар Уайлд още от малък е запознат с древногръцката литература, тъй като майка му прекрасно владеела древните езици. Още преди да тръгне на училище, Оскар научава френски от учителя си и немски от възпитателката в дома му. Знанията му го превръщат в блестящ ученик на "Тринити колидж", а през 1874 г. е приет в Оксфорд със стипендия, където изглажда книжовния английски до съвършенство.Докато учи в Оксфорд, Оскар Уайлд извършва революция в модата. Проявява необичаен маниер на обличане, косата му е дълга, което е нетипично за младежите по негово време. Тази негова естетическа концепция става обект на провокация, но и на вдъхновение на много философи и художници. Философията му в писането, както и в живота, е в направлението ирационализъм, или идеята, че човешкият ум е неспособен да разбере света.

През 1881 г. излиза първият му сборник - "Стихотворения", а в следващите няколко години пише едни от най-известните му разкази: "Кентървилският призрак", "Престъпленията на Артър Севил", "Портретът на г-н У.Х." и др. Оскар Уайлд е автор на един единствен роман - "Портретът на Дориан Грей", подлежащ на много похвали и критики за безнравственост. Романът за първи път достига до читателската аудитория при публикацията му в американското литературно списание "Lippincott's Monthly Magazine". Сюжетът му е конструиран около Фаустовия мотив - героят жертва душата си в замяна на вечна младост и красота. С годините по съвършения облик на Дориан Грей не се отпечатва нито белег от моралната му деградация. Вместо самия Дориан грозотата и старостта застигат само портрета му, създаден някога, за да увековечи неговата младежка енергия, невинност и изящна красота. Уводът на скандалният разказ съдържа изречението "Изкуството е напълно безполезно", което показва способността му да създава афоризми и парадокси, които опровергават собствените му съждения.

"Моите приказки са донейде за децата и донейде за всички онези, които са съхранили детската способност да се удивляват и да се радват."

Пише и издава 2 сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892), които се преиздават и до ден днешен. Най-известните му приказки са:

• "Щастливият принц"
• "Славеят и розата"
• "Себелюбивият великан"
• "Рибарят и неговата душа"
• "Звездното дете"

През годините обаче писателят не успява да скрие хомосексуалността си. Една от връзките му остава скрита, но не и тази с Алфред Дъглас, който е бил по-млад от него с цели 17 години. Викторианска Англия не може да приеме взаимоотношението между тези двама мъже, тъй като за тях това е непристойно поведение, забранено със закон. След процес, на който Оскар Уайлд произнася красива реч за любовта и нейната същност, той бива осъден на каторжен труд за 2 години за хомосексуализъм и "непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Това е дълъг период, в който нито може да твори, нито да се показва пред обществото, което в крайна сметка му се отразява както емоционално, така и физически. Деветнадесет месеца не му е разрешено да пише, след което създава обемистото си епистоларно послание-изповед "De profundis" ("От бездната"). След излизането си от затвора през 1897 г., сменя името си на Себастиан Мелмот. Установява се в Париж, където пише друг от шедьоврите си - "Балада за Редингската тъмница", подписана с чужди инициали. Там е водил прост и беден начин на живот, а единствените помощи, които получавал, са тези, изпращани от семейството му. Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.