Рапорт пред Ел Греко

"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик."

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899 - 1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга "Змия и лилия".

"Титаничен поток от впечатления, животообогатяващ и изключителен."
Kirkus Review

"Рапорт пред Ел Греко" е фикционалната автобиография на Никос Казандзакис. Тя разказва за събития, личности и места, които са оказали значимо влияние върху цялостното творчество и житейски път на автора. Животът на Никос Казандзакис е възходяща спирала, а неговите възгледи и персонажи са изключително динамични и трансцендентални. Отделните части на книгата очертават различни периоди от земния път на Никос Казандзакис. Чрез описанието авторът разкрива еволюцията на своите идеи и идеали, илюстрира цялостната многопластовост и проникновеност на своя пленителен вътрешен мироглед. Това произведение изгражда дълбок, цялостен и комплициран портрет на МЪЖ, който самият Ел Греко би могъл да увековечи чрез картините си. Образ толкова плътен и истински, в който всеки читател успява да открие нещо от себе си. Това е вселенският заряд и въздействие на изящния литературен талант на Никос Казандзакис.

Творчеството на Казандзакис преминава през ограниченията и ги разрушава. Проблематиката на неговите произведения, тяхната проникновеност, задълбоченост и въздействие прескачат политически граници, раси, религии, националности, политически вярвания и възраст, а доказателство за величието, популярността и трансценденталността на неговото творчество е и фактът, че по време на Студената война неговите книги се четат трескаво в "лагерите" и на двете враждуващи страни. Посредством изказа си и съчетанието на думи, изпълнени едновременно със състрадание и смелост, той ни учи да ходим по ръба на бездната, да гледаме дръзко в очите и да не изпитваме страх. Метафизическата агония е неговият постоянен спътник приятел, неговият "Тигър", както Никос Казандзакис сам я определя в своето писмо от 1956 г. до П. Превелакис: "Завършвам Втората част на "Рапорт пред Ел Греко" и ще има и Трета. Работя усилено, интензивно, напрегнато и неуморно. Знаеш какво казват индийците: Който язди тигър, не може да слезе. Ние яздим тигър."

Отношенията на Никос Казандзакис с Ел Греко (Доменикос Теотокопулос) са като между войник и неговия генерал. Ел Греко е командващият Генерал и Лидер на неговата Националност и Етнос, истински син на Крит, а Казандзакис, творец на духа, самобитен покорител на Планини. Греко е кръстникът, а Казандзакис - кръщелникът. Тази душевна близост и обвързаност между тях се вижда и в друго писмо, написано до Янис Каркидис на 4 април 1956 г. : "... колкото повече остарявам, толкова по-ожесточен ставам, точно както се е случило и с нашия сънародник Ел Греко, чиито последни произведения са изпълнени със свирепост, екзалтация и вътрешен огън. Сега, пишейки "Рапорт пред Ел Греко", аз се чувствам едно с Великия Критянин и се обръщам към него с "Кръстник".

В друго свое писмо до П. Превелакис, от 22 март 1956 г., изпратено от Антиб, Никос Казандзакис пише: "... работя много, след няколко дни ще завърша "Рапорт пред Ел Греко". Елени плаче, когато се налага да копира моя предговор, когато заговоря за моята смърт. Но тя трябва да свикне с това, аз също трябва да свикна с тази мисъл."
Из книгата

Никос Казандзакис е гръцки писател, поет, драматург и мислител. Роден на 18 февруари 1883 година в Мегалокастро (днешен Ираклион, остров Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска остров Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 година, Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в "Ираклион" през 1899 - 1902 година. През есента на 1902 година заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 година, завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга "Змия и лилия".

През октомври 1907г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 година следва и философия в небезизвестния "Колеж дъо Франс" в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 - 1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 година става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 година.

Въпреки че никога не е бил член на комунистичската партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в "Съветския съюз" се разочарова от болшевишките идеи. Преди "Втората световна война" се установява на о. Егина, а през 1948 година се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в "Гръцкото правителство на Егина", а през периода 1947 - 1948 работи за "ЮНЕСКО". Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 година във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му остров Крит, близо до църквата "Св. Мина" в Ираклион.

Получава световна известност след екранизацията на романа му "Алексис Зорбас" под името "Зорба гъркът" през 1964 г. с Антъни Куин в главната роля. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като "Божествена комедия" на Данте и "Фауст" на Гьоте. Както своя герой Одисей (от епическата поема "Одисея", съдържаща 33 333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция - изключение правят годините на Втората световна война. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 г. един-единствен глас не му достига, за да спечели Нобелова награда - получава я френският писател Албер Камю.