Военен хеликоптер - Soviet Mil

В класификацията на НАТО, вертолетът Мил Ми-28 фигурира с името “Havoc”, или „Опустошителя”. Той е руски военен хеликоптер, предназначен за откриване и унищожаване на танкове и друга бронирана техника, както и на нискоскоростни въздушни цели и жива сила в условията на огнево противодействие. Разработката на вертолетите е дело на Московския вертолетен завод на М. Л. Мил. Започва през 1980 г. в съревнование с конструкторското бюро на Камов, създателя на алтернативния вертолет Ка-50. Първият опитен образец на Ми-28 нямал въоръжение, което доста бързо било поправено. През април 1986 на Гороховецкия полигон се провели съвместни полети на Ми-28 и Ка-50. Целта била да се поразят 25 цели на бойното поле. Екипажът на Ми-28 летял на ниска височина и поразил всички мишени. Летците на Ка-50, които се движели на значително по-голяма височина, успели да ликвидират само 2 цели.
За първи път вертолетът бил демонстриран на авиосалона Ле-Бурж в Прижи и на изложбата в Ред-Хил, Лондон, където обрал овациите на публиката. През същата година, първият опитно-експериментален вертолет Ми-28 бил представен и в родината си, на авиационния празник в Тушино. През септември 1993 г., в хода на общовойсковите учения, вертолетът блестящо демонстрирал своите летателни и бойни качества.
На 14 ноември 1996 г. първият Ми-28Н се издигнал във въздуха. След множество изпитания, изследвания и оценки, през 2005 г. машината започнала да се произвежда серийно. Оценките преминали през два етапа – за възможностите да поразява наземни цели и за използването на ракети „въздух-въздух”. Вертолетът преминал безупречно двата теста.
Технически характеристики
Вертолетът има два двигателя ТВ3-117ВМ. Екипажът ми е от двама души. Кабините на пилота и щурмана са на различна височина, като пилотското място е по-високо. Диаметърът на носещия 5-витлов винт е 17,2 m. Подемната му сила е увеличена, чрез засилване на извиването му. Рулевият винт е 4-витлов. Правоъгълните витла на носещия винт са снабдени с противообледенителна система. Гредите са от стъкловлакна. Скоростта на въртене на носещия винт е 242 r/min, а скоростта на краищата – 216 m/s. Вертолетът достига скорост 300 km/h, а максималното разстояние на пробег без презареждане е 460 km. Ми-28 има 30-mm оръдие 2А42, с 16 ПТУР "Щурм", "Вихър" или „Атака-В”. Има 30-mm гранатомети.

Моделът на Soviet Mil, от японската фирма “Tamiya”, е сглобяем, изпълнен в мащаб 1:72. Частите му са изработени прецизно от висококачествена пластмаса. Важна роля за реалистичния вид на машината играят детайлите – 30 mm картечница и останалото въоръжение. Предвидени са стикери, които показват принадлежността на вертолета към руската армия.

За да може да сглобите и залепите този макет, ви е необходимо лепило.

Елементите на модела са направени от едноцветна пластмаса. Моделът може да се оцвети с боички.

"Tamiya Corporation" е японски производител на дървени, пластмасови и метални комплекти, от които се сглобяват различни модели и макети. Тя е основана от Йошио Тамиа в Шизуока, Япония през 1946 г. В продуктовата ѝ листа има модели на военни машини (танкове, самолети, както и войници към тях), кораби, радио-управляеми коли, малки роботи, образователни модели, които се задвижват със соларни или обикновени батерии. Фирмата произвежда и бои за оцветяване на моделите - акрилни и емайлни, както и различни хоби-инструменти и консумативи. Моделите на фирмата са конструирани така че да бъдат лесни за сглобяване, дори от начинаещи моделисти. Всеки елемент от комплектите е изработен с характерната японска прецизност и точност. Най-важното им предимство е, че в повечето комплекти е включен мотор и моделите могат да станат движещи се. В много клубове по моделизъм в света, феновете на движещите се модели на "Tamiya" си устройват състезания с тях, като ги усъвършенстват и им монтират по-мощни двигатели.
В началото моделите на "Tamiya" се произвеждали от дърво и метал, а от 60-те години на миналия век започнала предлагането и на пластмасови. Първите й серии били с модели на военни машини - танкове, самолети, кораби, както и фигури на войници към тях. Те се различавали от моделите, произвеждани по западните стандарти, защото били в мащаб 1:35. През 1961 г. излязъл първият модел на танк на "Tamiya" - "Panter", който се предлагал в иновативната опаковка на Шигеру Коматсузаки. Танкът станал абсолютен хит сред моделистите. През 1968 г. се появил първият комплект от миниатюрната милитъри серия с войници. През 1972 г. излязла серията "88 Military Gun Flak", в която били включени модели за диорами на известни исторически битки. През 1989 г. стартирала военната серия "Tiger I", посветена на годишнината от представянето на най-успешната милитъри линия.
През 2004 г. фирмата започнала да произвежда нова серия с модели от Втората световна война, като мащабът този път бил различен - 1:48. Това довело до повишаване на продажбите на фирмата в световен мащаб.
Една от успешните серии на "Tamiya" е с модели на кораби - 1:700 "Водна линия", станала хитова поради своята прецизна изработка и детайлност. Други популярни линии на японската фирма са: "Спортни автомобили", "Grand Prix", "Мотоциклети", "Мини-джетове", "Бойни самолети" и др.
Фирмата реализирала изключително успешна серия с пластмасови модели от Формула 1. Това дава идея на мениджърите ѝ да използват световноизвестния рейсинг за реклама и през 1991 г., "Tamiya" спонсорира тима на Lotus във „F1“.
В периода между 1984-1989 г. фирмата има свой талисман - пластмасов модел на заек-помощник, наречен Моко-Чан. Героят бил създаден от манга художника Фуджита Юкихиса, който правел и двуезични комикси, в които героят показвал на децата как се сглобяват моделите. И днес фирмата използва образа на сръчния заек-помощник в упътванията към някои модели на танкове с мащаб 1:35.
Сред успешните продукти на фирмата са движещите се играчки и модели, както и комплектите, от които се сглобяват роботи. През 80-те години на миналия век „Tamiya“ представила своя програмируем логически контролер за движещите се модели, който използва 4-битов микроконтролер.
Фирмата неколкократно е награждавана с престижната награда „Модел на годината“, присъждана от световноизвестното германското списание "Modell Fan".