Корени

Вилдан Четин е родена в Измир. Работи като продуцент и асистент-режисьор към различни телевизионни канали и продуцентски компании. Защитава докторат към Института по обществени науки в Университета Мармара, специалност Радио, телевизия и кино. През този период започва да пише текстове за реклами за редица турски и чуждестранни рекламни агенции, работи като режисьор. В света на литературата дебютира с трилогията си Корени, Гласове и Ама.

"Мъжете са като птиците, още преди да си разбрала какво се случва и той е отлетял от гнездото. Ако имаш дете обаче, нещата стоят по друг начин. Тогава вече е пощенски гълъб с вързано краче, а ти си тази, която държи въжето. Ако свидетелството ви за брак е нещо като полица за теб, то децата са безспорно най-тежкия ферман. Ако забележиш, че започва да недоволства, от време на време му разхлабвай въжето. Ако пък видиш, че иска да отлети надалече, тогава го издърпай обратно и затисни задника му".

„Дали това не е протестът на един писател, възмутен от случващото се по света и от непрекъснатото използване на непознатото във Вселената против човечеството? Думите й са директни, далече от всякаква двусмислица, открито назоваващи нещата... А може би зад критиката и нападките срещу рутината в живота се крие едно добро сърце? „Корени” е роман изключително близък до своя читател... И въпреки че става дума за един роман, историята в него е дотолкова действителна, че сякаш всичко се случва в уличката зад ъгъла...”
Гамзе Акдемир, в. „Джумхуриет”

„Романът „Корени” няма да ви помогне в откриването на отговорите, напротив - той дори ще ви подтикне да си задавате още повече въпроси. В читателя се събужда любопитството за случващото се след това, или за събитията преди това. Книгата, която привлича внимание с ироничния си и гневен изказ, разкрива потресаващи истини от света на модерния човек.”
в. „ХаберТюрк”

„... да полудееш, означава да се освободиш изцяло. Може би именно заради това, т.е. само за да може да подпомогне освобождаването му, в „Корени”, втората книгата от трилогията си, Вилдан Четин позволява да се чуе гласът на възрастния, благороден и малко суров герой Талат Кавак. И сред този хаос от преплитащи се гласове маските променят собствениците си.”
Мурат Кара, сп. „Коридор” (литературно списание)

„След последната страница угасих светлината. Пред очите ми се редуваха сцените останали в съзнанието ми... Последните редове, които прочетох, бяха написани толкова реалистично и някак смущаващо убедително... Чувствах се така, сякаш се опитвах да се отърся от нещо случило се тук, в съседната стая.”
Ипек Киган, сп. „Hillsider”