Ерик Уайнър предприема пътешествие в различни страни и столетия, за да разбере защо в някои места в различни епохи е процъфтявал творческият гений. По пътя той научава защо бъркотията и хаосът благоприятстват появата на гения, защо мислим по-добре, докато ходим, как стридите са помогнали на Шотландското просвещение и защо без чумата не би започнал Ренесансът. Ерик Уайнър върви по същия път като древните атиняни, съвременниците на династията Сун и обитателите на днешната Силициева долина, като се пита какво витае във въздуха на тези места и можем ли да създадем условия за появата на гений там, където живеем ние. ... |
|
|
В монографията е осъществена достоверна реконструкция на поместен събор на Българската църква през 894 г. в Плиска, на който на 28 март е бил одобрен внесеният от Симеон Закон за съдене на хората (и свързаното с него решение за въвеждането на старобългарския език в богослужението). Законът ограничава автономията на свободната селска община и засилва централизацията на държавата, чиято мощ заставала зад старобългарския език като трети свещен за Европа език, а с последвалия Златен век във Велики Преслав се полагат основите на славянската православна цивилизация. Ето защо 28 март 894 г. може да се смята за нейна рождена дата. ... |
|
|
"Див огън" е вторият роман от триптиха за Април 1876, за войните от 1912 - 1918 г. и за Девети 1944 г., преживени от българи с истинските им имена в село Ченге, в Провадийска околия и в Царство България. Мъжете на село Ченге са водени в сраженията през Балканската война от Йордан Йовков (те са неговите "земляци"), а на 9 юни 1923 г. стотина от тях тръгват към Провадия и Варна, за да защитават властта на земеделците. В "Димитър Злочести и Войводата Патрев" в Източния Балкан бе доведен "българският Христос", а в "Див огън" пак тук от събитията през 1923 г. е изведен " ... |
|
|
"Сняг падна по Балкана - потерите вървяха по стъпките им, реките придойдоха - проклети да са! – робски страх изпълзя като отровни змии от душите на мирни орачи и пастири и те викаха: "Дръжте ги!". Апостолите не можеха да минат отвъд, след Батак и Бояджик те можеха да свържат времето само със смъртта си и историята не ги искаше живи... А Войводата ще поиска да го изведат: "Това е моята България!". Към Трънлива стока отдолу бърза Пилич Осман със зареден револвер, с нож - а отгоре слиза онова Аспарухово девойче от XVІІ век и носи върбовата клонка." Из книгата "След издаването на " ... |
|
|
Книгата представлява богословско-апологетично изследване върху основите за взаимодействие между религия и наука. Без да предлага лесни решения и опростенчески позиции, изследването се стреми да покаже, че религията и науката, въпреки своите особености и различия, са устремени към една цел: истината и знанието. ... |
|
|
Защо На изток от Рая? Защото там е краят на света! Това е една устойчива митологемна схема на мистичното пътуване Отвъд, предприемано от посветения в орфическите тайнства, за да постигне вечен и блажен живот посредством сакралното познание за безсмъртието... Намерението на предлаганата книга е да бъдат подирени конкретни литературни връзки между някои раннохристиянски творби с апокалиптичен характер и евентуалните техни орфически първоизточници, интерпретиращи „географията на Отвъдното” в една устойчива есхатологична традиция. Като специфични интеграли в тези взаимоотношения са въведени Житието на св. Макарий и традицията ... |
|
|
Дългоочакваната стихосбирка на една от най-обичаните съвременни български авторки Елка Стоянова, за която Мартин Бодаков казва: "В тези стихове има ласкава стихия...". Елка Стоянова е родена на 01.10.1975 в гр. Бургас. Живее и работи в гр. Бургас. Юрист. Има две дъщери. Член на дружество "Български писател" Бургас. Автор е на книгите: "И крещя", "Anamnesis morbi", "Петъчни истории". Бране на праскови Цяла нощ вървях сред прасковените дървета и избирах най-светлите и твърди праскови - млечносиви малки луни; плодните дървета бяха едноцветни, сребърни ручеи трептяха сред ... |
|
|
Монтанизмът е есхатологично, пророческо и феминистко движение в християнството, което съществува от II до VI в. Отначало то е църковен разкол, наименуван на неговия основател Монтан - бивш езичник от населената с траки провинция Фригия на Мала Азия. Заедно с Монтан започват да проповядват и две жени, наречени "пророчици" - Присцила и Максимила. Тримата са признати от последователите им за въплъщения на Параклита (Утешителя или Светия Дух), обещан в Евангелието на Йоан. Монтанизмът се разпространява в цялата Римска империя. След като са отлъчени от Православната църква, редица клонове на монтанизма изпадат в ... |
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
