Протопрезвитер Александър Шмеман - православен църковен деятел, богослов, проповедник - е роден в Ревел през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва Парижкия богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г, е ръкоположен за свещеник, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк, заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария "Св. Владимир". През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургическо богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много ... |
|
"Не се знае със сигурност кой точно е авторът на тази книга, чиято огромна популярност е засвидетелствувана както с хилядите и преписи, по брой отстъпващи само на Библията, така и с преводите на около 95 езика и около 3000 издания. Но все пак най-често това съчинение се свързва с името на Тома Кемпийски... Цялото произведение, което и днес не престава да бъде ръководство по християнска духовност, не е систематично изложение на догмати, а непрекъсната подкана за поемане и неотклонно следване на единствения истински път към царството - пътя на Христа. И докато първите две книги искат от човека правилно насочване на ... |
|
Книгата е част от поредицата "Класическо християнско наследство" на издателство "Нов човек". ... Йоан Златоуст е смятал обаче, че това е най-подходящият предмет, върху който да проповядва пред император Аркадий. Двете велики прояви на благодат, които са жизненоважни за светиите в този живот, са вяра и покаяние. Покаянието е изчистващо. Ясно можем да видим, че Божият Дух се движи по водите на покаянието, които макар и бурни, са чисти. Сам Исус Христос каза, че ако не се покаем, ще загинем! Жизненоважно е да четем и да изучаваме какво казва писанието по тази тема. Малцина са добрите съветници в тази ... |
|
Смисълът в страданията на християнина. ... Откровените въпроси за страданието заслужават откровени отговори. Всички страдаме, някои повече от останалите. На практика, ако сте християни, вие сте призовани да страдате с Христос. Защо обаче страдат християните? Не е ли Бог всемогъщ и способен да предотврати страданието? Не е ли любящ и добър, особено към Своите деца? Каква е целта на страданието в нашия живот и в живота на тези, които обичаме? "Чудесната книга на Дан МакКартни притежава всички необходими качества, за да ни помогне да се справим с този болезнен, личен и често пъти труден въпрос. Тя е напълно откровена и ... |
|
Как да се използва Библията във възпитанието на децата? ... Рафтовете в дома ви без съмнение съдържат томове книги, наръчници, бележки от семинари, статии от списания, видео и аудио касети, които претендират, че разглеждат възпитанието на децата от християнска гледна точка. С редки изключения обаче голям брой от книгите за християнско възпитание днес пропускат да подчертаят една от навярно най-важните черти на истинското библейско възпитание - как на практика да се позоваваме на "Библията" в процеса на възпитание. Помислете. При цялото възпитание, което провеждате, наистина ли знаете как да ползвате " ... |
|
"Не умирам, аз влизам в живота" – това са думи на Тереза от Лизио в едно от нейните последни писма. Те изразяват вярата, която й вдъхва живот по време на нейната дълга и мъчителна болест. Последните разговори с нейните сестри ни разказват какви са били тези пет месеца от страдания, преобразени от една безкрайна и същевременно проста надежда. Самата Тереза ни говори: показва ни как страда, обича и умира една светица. Една предана светица, която не се бои да обича семейството си и своите сестри. Една удивително влюбена в Бога и героична светица, чието послание, пълно с реализъм и оптимизъм, е способно да увлече ... |
|
"На оногова, който побеждава... ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава (Откр. 2:17). Винаги ми се е струвало, че героите от разказите на Деян Енев стискат в шепите си бели камъчета, независимо дали ги наричаме християни, или не. Ето знак за нещо неминуемо християнско при тях обаче - славата им винаги е в бъдещето и никога в настоящето. За да бъде едно произведение християнско, трябва да прозре горещата връзка между безславието днес и спасението утре." Протойерей Николай Нешков ... |
|
Всички християни са призовани. ... Призовани сме да обичаме Бога с цялото си естество. Призовани да Му служим. Призовани сме да стигнем до изгубените. Но, ако сме честни, голям брой от нас трябва да признаем, че призивът към последното ни се струва най-трудният. Макар с радост да поддържаме благовестителските усилия на другите, много от нас се чувстват обезсърчени от собствените си опити да свидетелстваме, защото нашите научени наизуст подходи сякаш не винаги работят. Тази полезна книга великодушно ни напомня, че новозаветният модел на благовестване не е един и същ за абсолютно всички. С любов към изгубените, която струи ... |