Изданието има нормативен характер и съдържа основните правила на правописа и пунктуацията на българския език . Разработено е от екип езиковеди, специалисти по книжовен език от Института за български език при Българската академия на науките. Изданието има официален характер – правилата, формулирани в него, са задължителни за писменото общуване. Обхванати са най-важните правописни и пунктуационни проблеми. Всички обяснения са илюстрирани с внимателно подбрани примери от разнообразни източници, представителни за днешната писмена практика. Книгата е предназначена за всички, които си поставят за цел да овладеят правописа и ... |
|
|
Пълен курс за овладяване на основните умения: разбиране, говорене, писане и четене. ... Ако не сте учили турски или се нуждаете от задълбочаване на вашите знания, този учебник ви дава възможност да го направите. Той обхваща четирите основни умения - разбиране и говорене, четене и писане. Достъпните и ясни обяснения са съчетани с разнообразни упражнения за практикуване на наученото. Курсът е едновременно ефективен и приятен, а работейки сами, вие избирате приоритетите в зависимост от вашите нужди. В предговора е изложена подробно структурата на учебника, както и сказания за ползването му. Система за обучение базирана на: ... |
|
|
Българско-турския речник, съставен от Генчо Класов и Страхил Николов, се появи в нашите книжарници през 1957г. По това време в образованието ни се правеха плахи стъпки да се създаде материална опора за усвояване на книжовния турски език в България. Грижливо редактирани от Г. Гълъбов и Т. Делиорман, речникът, макар и наречен "учебен", се оказа много по- полезен, отколкото очакваха съставителите му. Десетилетия наред не само у нас, но и в чужбина с речника си служат много и много хора, които знаят турски и се запознават с българския език, като се опират на знанията си по турски. Важно! Изданието е на много ... |
|
|
"Скандалните книги са забраненият плод, към който всеки посяга. Иска да вкуси нещо непознато, различно от ординарната литература. Те хрупкат между зъбите като ябълката от Адамово време. Скандалните книги са живецът на литературата. Без тях книжнината мирише на застояло. Наподобява добре сготвено, но постно ястие. Езикът изтръпва, докато ближеш пръстите и прелистваш страниците. Скандалните книги се спотайват в мазето на библиотеките. Преследвани, четени в тъмна доба, старателно крити под одъра. Изгаряни и спасявани, те дописват по свой начин развоя на свободното слово. Колко са ония, за които си спомняме? ... |
|
|
Сборникът събира статии и студии, представени на конференцията Диктатура и литература. Българската литература в епохата на Георги Димитров и Вълко Червенков (1948 - 1958), проведена на 19 ноември 2021 г. в Нов български университет. Текстовете са подредени в три дяла. Първият съдържа периодизационни предложения и други по-общи аспекти на епохата, налагани тенденции и модели през 1948 / 1958 г., жанрови доминанти и специфики. Вторият дял е посветен на една от централните теми за периода - образа на комунистическия вожд в литературата, а третият - на казуса и имена, простиращи се в зоната на невидимите, изключените от ... |
|
|
Налагането на социалистическия реализъм в литературата на Народна република България (НРБ) не може да се разглежда като естествено установена доминация на чиста естетическа платформа или културна мода. Не може да се възприема изолирано от последователното провеждане на репресии срещу другомислещи писатели и интелигенти, от въвеждането на нова цензура, от национализирането на икономическите субекти и производствените мощности, с които се тиражират и разпространяват произведения на изкуството, от поставянето на културния пазар под пряк партийно-държавен контрол, от изграждането на цяла мрежа от институции, които гарантират ... |
|
|
Акад. Михаил Виденов през последните години е насочил вниманието си към макросоциолингвистиката, т.е. към статута и взаимното влияние между езиците. Като дългогодишен професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по такива въпроси е водил лекции и спецкурсове. ... |
|
|
Критическа проза. ... Тази книга е посветена на новопроявени тенденции в българската литература от 60-те - 80-те години на XX век и по-специално на т.нар. инфантилна проза. В теоретичен аспект тя разглежда тази проза в качеството ѝ на начален етап в смяната на господствуващия тогава литературен код, а именно катафатичното (в аристотелианския смисъл) с апофатично слово - колебаещото се, нееднозначно слово, възпалително в катафатичната тъкан, схванато в онова време като силно субектно, подменящо и изместващо епическите нагласи, а днес напълно изместило ги. В този смисъл тя е реплика срещу примитивните тълкования на ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
