Тревожната хетероклитност на българския символизъм ... Книгата е посветена на най-динамичните художествени и метатекстови изяви на българския символизъм до началото на 20-те години на ХХ в. Нищенето на едно стихотворение, целящо навлизането в най-дълбинна за епохата символна система (сонета Пловдив на Димчо Дебелянов ), приближаването към мрежата от текстове, за да се постигне менталната цялост на една година (1907-а), съпоставянето на днес централен за училищния канон поет като Пейо Яворов с напълно маргинализиран като Иван Андрейчин, анализът на образа на цветята като определящ за света на символизма, но и включващ ... |
|
|
"Пощальонът" е съвременен роман, едновременно реален, мистичен, идеалистичен и жертвоготовен. Това е история за изумителното прозрение, че съществуваме, търсейки себе си в щастливи мигове, грешки и заблуди. В любовта... и в правото да вкусим от истините за доброто и злото, с които бележим пътя си до сетния финал." Георги Н. Николов Йордан Пеев е съвременен поет и писател. Автор е на няколко сборника с поезия: "Когато смъртта ми прогледне", "Стъклена кожа" и е съавтор в "Сълзите на гнева" с Пламен Дойнов . "Пощальонът" е първият му роман. ... |
|
|
Библиотека "Музеи на български писатели". ... "В прозата на Йордан Йовков има нещо, което веднага се вижда и запомня. Изумителна е дарбата му да ни грабва и завладява още с началните изречения на творбите си и ние с нестихващ интерес, нетърпение и затаен дъх очакваме какво ще се случи. Йовков умее да ни хване за ръката, да ни подчини на писателската си воля и покорно го следваме. Повежда ни, за да ни посочи и покаже злото и многото човешка мъка и страдание, но и доброто и красивото, за да ни облагороди и възвиси. Увлечени от магията на писателското му слово, от сюжета и фабулата на творбите, четем с ... |
|
|
"Баща ми ядеше спагети. Ловко ги увиваше около вилицата си и после бързо ги слагаше в устата си. Ако се вгледа човек в тях, бяха като живи. Извиваха се и се гърчеха в чинията му, дори след като ги погълнеше, се показваха от устата му, докато ги дъвчеше. Бяха като еластични, изплъзващи се създания. Едва след известно време осъзнах, че това всъщност са червеи. Едри тлъсти, пъплещи в различни посоки червеи, които баща ми дъвчеше с огромен апетит, на който биха завидели дори здрави и читави хора. А тате беше мъртъв повече от година." Из книгата Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в ... |
|
|
"В митологията титаните са жертви, те биват низвергнати от по-хитрите и прагматични олимпийски богове, начело със Зевс. Йордан Ефтимов е последният титан, борещ се срещу вкарването на поезията в безопасната ниша на забавлението и свободното време." Бойко Пенчев "Каква война ни показва Йордан Ефтимов? Уж някаква чужда, далечна война, прецедена през серийни медийни образи, отгледани в мониторите на пропагандата, уж някаква метавойна, война от дистанция. Но именно в тази дистанция от хиляди километри поетът успява почти невъзможното - да назове болката чрез иронията, да разграничи човека от чудовището, да ... |
|
|
"Покъртителна проза, на която биха завидели мнозина от днешните колеги. Работата не е в завистта, а във възхитата. Да, ние забравихме да се възхищаваме един на друг, забравихме да се прекланяме пред таланта, какъвто безспорно стои зад всеки ред на настоящия сборник. Казвам го не като приятел, а като ценител на добрата белетристика, на чистия разказ, на иронията и сарказма, които ме натъжаваха и разсмиваха в десетте брилянтни разказа на Йордан Иванов. Явно през всичките години той не е спирал да пише и е работил върху стила си. Не го хваля, а отчитам достойнства." Емил Андреев ... |
|
|
Една вечер жилищния блок на писателя Йордан Радичков е огласен от металическия глас на една жаба. Тя настойчиво отправя въпрос към всички жители на сградата "Как така?". Въпросът успява да смути съвестта на съседите и след множество опити жабата да бъде убита, въпросът остава все така без отговор. "Как така?", именно този въпрос се промъква като през иглени уши във всички разкази в едноименния сборник на автора от 1974 година. Историите, които на пръв поглед са свързани помежду си с прескачащи между тях герои, успяват да внушат тоя въпрос на читателя, пред който Радичковите селяни от Рабиша, Бибино ... |
|
|
Във времена, в които за пореден път светът се разпада, за да бъде нареден отново, в ситуация на бурни социални конфликти и преосмисляне на социалния строй, Йордан Йовков поставя своите двама главни герои на първия си роман "Чифликът край границата". Съществували като че в две паралелни вселени животите на младата дъщеря на заможен чифликчия Нона и пограничния офицер Галчев ще се сблъскат, за да се опитат да осъществят своята любов в несигурните времена на бурни промени в навечерието на Септемврийското въстание в една малко добруджанско село. Недооценен и недочетен поради идеологически съмнения преди 1989 ... |
|
|
На държавно ниво разузнаването винаги е било съществен фактор за осигуряване защитата на всяка организирана обществена форма. Каквито и промени да стават в регионален и глобален план, на държавните информационни служби се поставя задачата да предупреждават за възможни опасности. Проф. инж. Йордан Начев е дългогодишен служител в бившото Управление “Научно-техническо разузнаване” на Република България и бивш ръководител на Центъра за разузнавателна подготовка на състава на Националната разузнавателна служба. Има богат професионален и дипломатически опит. Доктор е на икономическите науки и доктор по психология. Преподава ... |
|
|
Йордан Иванов е роден в Лом през 1954 година. Живее в града и работи като лекар. Има две издадени книги от "Хермес": сборника с разкази "Шизофреничката" (2016 г.) и романа "Търновската корона" (2018 г.), отличен с наградата за литература "Цибрански" през същата година. "Заблудите на психиатъра" е иронично-драматичен роман с три основни сюжетни линии. Директор на психиатрична болница, около петдесетте, решава да даде шанс на любовта в живота си... Поверената му клиника се нуждае от ремонт, той моли за помощ от здравното министерство... Психичноболен пироман иска да се ... |
|
|
Томът съдържа новели. ... "Събрани съчинения - Том 5" представя автора като новелист и някои от най-интересните му текстове в тази форма. Сред тях се нареждат и онези истории, на които е съдено да заживеят на големия екран и да заемат своето място в историята на българското кино - "Последно лято" на режисьора Христо Христов, "Горещо пладне" на Зако Хеския, "Привързаният балон" на Бинка Желязкова. В съдържанието са включени произведенията "Вятърът на спокойствието", "Тенекиеното петле", "Неделя", "Горещо пладне", "Привързаният балон", ... |
|
|
"Посвещава се на героите от войните за национално обединение на българския народ. Те победиха! Вечна им памет! Живот за други даден Безсмъртен е живот. Без жертви няма подвиг, Без подвизи - Народ. Такъв народ живее, Щом ражда синове, Които дълг заветен Към подвизи зове." Йордан Йовков Сам участник във войните за национално обединение като офицер, Йордан Йовков отблизо познава свистенето на куршумите, стоновете на ранените и тишината на пресните гробове. Фронтът оставя трайна следа в неговата памет, превръщайки се в една от основните образни сфери на творчеството му. Сборникът "Те победиха" е ... |
