"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
"Аз съм Анжела Пенчева. Родена съм в София на 27.07.1967 година. От раждането си имам една много добра приятелка - бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам - дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка. Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17-18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си. Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези ... |
|
"Има нещо библейско в звученето на стиховете на Нели. И не само заради името Йосиф, а заради цялостното усещане, че чета едно съвременно поетично продължение на „Песен на песните". Красива поезия е това. Красива и болезнена. Излязла от най-интимното на сърцето. Ала не трябва ли да бъде поезията именно такава? Като жрица на истината, която ни казва: "Говори охолно с мен... дишай, каквото чувствам." Ваня Хинкова "He вярвайте, че това е първата книга на Нели Георгиева. Ако все пак приемете, че е, изумлението и ахването от почуда ще са си ваша отговорност. Почуда от дълбочините, от зрелостта, от ... |
|
Тъмната страна на човешката душа пази тайни, които не искаме никой да знае. Познаваме ли наистина хората? Какво се крие зад усмивката на лицето им, зад красивата фасада на съседската къща?"Becka Дучева умее да сътворява вълнуващи реалности, да се промъква на пръсти в съзнанието на своите герои, за да ги научи да дишат чрез думите ѝ. Тя разказва за приключения и болки, за спасение и падение, за престъпление и възмездие, за доброто и злото в живота ни. В Продавачът на илюзии. Криминални хроники тя събира най-различни дръзки и смели персонажи - специални агенти, съдебни лекари, престъпници и невинни жертви, ... |
|
Към книгата са включени карти с героите! ... Един ден на Владимир му хрумва идеята за книга, която да запознае най-малките с чудната сила на пресните зеленчуци, благодарение на които те растат здрави всеки ден. Д-р Емилова приема предложението му да помогне и двамата създават тази книга, която да четат децата, заедно с техните родители, татковци, баби и дядовци. За да е пъстра и по-интересна, допринасят и рисунките на Ива, а Веско помага за специалните сили. Приятно пътуване с "Боби в Царството на зеленчуците"! Д-р Людмила Емилова е лекар с три специалности. Създател е на медицински център за лечение с ... |
|
Морето си отива е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиридесет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, ... |
|
"Текстът като метафора на разпада на личността. Текстът като организъм, преминаващ от едно в друго състояние, така както човекът мултиплицира себе си в търсенията си. За да достигне кота нула. И да бъде свободен да си прости. Анти-текст, преминаване отвъд езика и границите на комуникативната си функция и в същото време в диалог сам със себе си. Оставящ белег върху паметта на сетивата ти и надживяващ всички твои умиращи сезони. "Всичките мъртви сезони на една рустифина" е всичко това. Не подлежи на стандартните определения за литература. И вероятно тъкмо заради това е литература." Ива Спиридонова , ... |
|
Съставители: Малина Новкиришка-Стоянова, Ралица Илкова , Красимир Манов , Дилян Начев. ... Сборник доклади от научната конференция, организирана от катедра Теория и история на държавата и правото и катедра Наказателноправни науки на Юридическия факултет на СУ Св. Климент Охридски , проведена в София на 16 май 2022 г. ... |
|
"Когато си порасъл достатъчно, за да знаеш, че за да продължиш напред, понякога е нужно да спреш, да обгърнеш с поглед преброденото време и да благодариш, тогава се раждат книги като Равносметки. Като учебник как да бъдеш просто човек, като съкровена изповед пред себе си и изящни думи, пеещи във възхвала на ежедневния живот какъвто е, безумно красив и никога неповтаряем. Мъдростта в поезията на Ваня Бояджиева е земна, човешка и разбираема в своето съвършенство от чисти образи и метафори. Тя смалява света до шепа, в която се побира само най-важното - онова, което е любов в същността си. Аз, ти, ние. А равносметката е ... |
|
"Стихосбирката на Пепи Дочева е метафора на грамотността в комуникацията между хората, на правилното разчитане на думите и междуредията, на вниманието, с което трябва да поставяме точки или многоточия на листа на живота. Модерна и стилна поезия, нелишена от истинска емоционалност и заради това лесно свързваща се с онези тайни кътчета у човека, където няма думи, а единствено разбиране на чистия смисъл на житейската мъдрост. Морзов код за спасение от бездушието, SOS при бедствие от безчувственост - това е Пунктуация. И ви очаква да я разчетете със сърцето си." Ива Спиридонова , редактор "Пунктуацията вътре ... |
|
"Поетичната колекция Предзимие. Избрано на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко ... |
|
"He е въпрос на вкусове и на харесване, когато Поезията те блъсне челно. Когато думите не са хубави или лоши, оптимистични или суицидни, слънчеви или в затъмнение, а единствено възможните, разбираш, че си срещнал Поет и че тази среща всъщност е... неизбежна. Такава ще е съдбата на бъдещите читатели на Писма до Цветаева на Пейчо Кънев . Твърдя го от пресен личен опит. Това не е е книга, която ще затвориш на 13-а страница и ще продължиш следобед или вдругиден. Сгъстената емоция просто не те пуска, докато те разхожда през света и хората, без да напуска в същото време килията на сърцето." Камелия Кондова , ... |