Беше 1942 година. Авторът на тази легенда се роди две години по-късно. Ако някъде не е бил прецизен в историческите си констатации, той моли за снизхождение. Двама възрастни мъже седяха на пейка под кестените край Цюрихзее. Това не бяха случайни хора, а най-издирваните мъже в комунистическа България. Единият беше великият полицай Никола Гешев издирван с десетилетия ту от държавна сигурност, ту от КГБ, другият, на чиято дясна китка имаше татуировка АМП беше големият авантюрист Антон макарович Прудкин. Дълги години полицията в царска България живееше с мисълта, че тази абревиатура означава Антон Макаров Прудкин но всъщност ... |
|
|
"Първите стъпки на тази книга съвпаднаха с прохождането на демокрацията у нас. Тогава много неща се случиха за пръв път. Преди всичко, "малкият" човек престана да се чувства "малък" и се видя творец на историята си. Част от тази история, поне нейната видима част, станаха митингите и шествията. Всеки участник на Националната кръгла маса имаше своя собствена кръгла маса, върху която бяха натрупани купчини с досиета за противниците. Животът не се подчиняваше на Десетте божии заповеди, не се ръководеше от тях и политическия двубой. Неизменна тема от онова време беше моралът на политиците. Вадим я от ... |
|
|
"Независимостта е свободата да избираме зависимостите си. Аз си признавам, че съм зависим от провокациите на Христо Стоянов . Периодично се нуждая да бъда разтърсван, изненадван, вбесяван, очарован и смайван от историите и прозренията му. Свободолюбието на българите, според Христо и тази книга, е в свободата да си търсим нови освободители и поробители. Вашият смирен раб горещо ви препоръчва тези "Записки". Те са опасни - предупреждавам - могат да ви доведат до освобождаване от самите себе си! Или пък да ви направят роб на Христовите думи." Любен Дилов-син ... |
|
|
Лекционен курс. ... Думата апология е от гръцки произход и означава оправдание или защита. Понятието апология обхваща широк кръг от дейности, от устни или писмени произведения, насочени към защита или възхвала на дадено лице, събитие или учение. Има хора, които, застанали пред една пещера и изпълнени с любопитство, се опитват да видят какво има в нея. Но, навлизайки все по-навътре, неусетно попадат във все по-гъста мрачина. Някои се отказват и се връщат. Други упорито продължават. В затруднения си и рискован път те нерядко се удрят в острите скали, спъват се и падат, а понякога се изгубват в сложния лабиринт и загиват. ... |
|
|
Сборник разкази и повести. ... |
|
|
"Славянинът е такъв - заради парче земя може на брат си врата да откъсне, но ако друг нападне брат му отива да си дава живота заради него... По синорите леем братска кръв, но когато друг се появи, проливаме неговата... В други митологии боговете прибират мъртвите, в нашето митологизиране мъртвите прибират боговете. И поради липса на богове ние обожествяваме мъртвите. После се караме и бием кой от мъртъвците ни е по-мъртъв и ако стигнем до консенсус, издигаме паметник на най-мъртвия. Но като виждам и скрапа на багажника отзад разбирам, защо циганите са прескочили робовладелския строй. Ами циганин метал не задържа, ... |
|
|
Разкази и пътеписи. ... |
|
|
Разкази, раздумки. ... |
|
|
Разкази, бивалици, пътеписи. ... |
|
|
Hristo Hristov is an investigative journalist, documentarist. His book "Kill the Wanderer" is authentic and detailed investigation for the murder of the writer Georgi Markov by the Bulgarian State Security Service in London in 1978. The work is based on documents from a large number of secret archives. The revelations in the book have been quoted by a wide range of authoritative media agencies such as "Reuters", "Associated Press", "The Sunday Times" and many others. ... |
|
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |
|
|
И какво стана с нас след това? Не си спомням. Знам само, че истината бе болезнена и ние живеехме в океана на думите си, винаги малко пресилени, преувеличени, винаги по-цветни от необходимото, винаги по-яростни, отколкото красиви. И така беше, защото думите единствени възнаграждаваха всички наши усилия, надежди и радости, макар и само с ръждясалия медал на самотата. Но това бе нашият избор. Защото истината, дори и в тези редки моменти, в които съществува, не е нито величава, нито горда, нито боляща, нито страшна. Тя просто е най-скучното нещо на света. И затова се потапяхме в това чудато щастие да си доизмисляме ... |
