Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Представи си, че си се изгубил в необятната африканска пустиня. И че изведнъж пред теб се появява момченце със златни коси, което настоява да му нарисуваш овца. Това е малкият принц, който идва от далечна планета с размерите на къща. Той задава много въпроси и се опитва да разбере странния свят на възрастните. Заедно ще се впуснете в необикновено приключение, за да научите тайната на живота, че "най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите!". "Малкият принц" е една от вечните книги, ... |
|
Авторката е доктор по педагогика и дългогодишен хабилитиран преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Създател и титуляр на шест лекционни курса в областта на семейното възпитание, семейните отношения и семейните интеракции. През последните години изследователската й работа е центрирана върху единственото дете в семейството. Резултат от тази работа са настоящата монография и крос-културното изследване, посветено на единственото дете в Русия, Франция и Китай. Преди повече от 150 години основателят на възрастовата психология С. Хол очертава образа на единственото дете, който се превръща в стереотип. Този образ е ... |
|
Шумотевица е селце само с три къщи. В тях живеят само шест деца - три момичета и три момчета. Само не си мислете, че на тях някога може да им стане скучно. В Шумотевица винаги е весело. В Шумотевица игрите и приключенията нямат край. Шумотевица е светът на детските мечти. Астрид Линдгрен (1907 - 2002) е родена в малка ферма в областта Смоланд, Южна Швейцария. Тя е най-популярната детска писателка в света. Книгите й са преведени на 85 езика с общ тираж над 130 милиона екземпляра. Между най-популярните й произведения са трите романа за Шумотевицата: "Ние, децата от Шумотевица", "Още за нас, децата от село ... |
|
С предговор от Хорхе Букай. ... Това не са приказки за деца. Това не са приказки за възрастни. Това са приказки за пораснали деца, т.е. тези, които са запазили детската чистота и невинност, доброто си сърце и оптимизъм, но наред с това притежават отговорност и зрелост. Всичко това заедно прави мъдростта, която знае какво иска от Живота, но се пита и Той какво очаква от нея. Книгата съдържа 36 приказки, в които има юнаци, змейове, подземни царства, принцеси, говорещи животни, магьосници. Символите и метафорите достигат директно до душата. Така посланието заобикаля съпротивите на разума и егото. "Приказките на ... |
|
Сборникът "Пиеси за деца" за първи път обединява едни от най-обичаните пиеси на Недялко Йорданов . В него ще откриете: Вълкът и седемте козлета; Крокодил посред Балкана, или Красимир и Владимир на село; Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки; Приключения опасни със герои сладкогласни; И в дъжд, и във вятър, пак на театър; Вълкът срещу Козата и трите ѝ козлета. ... |
|
Джон Чарлз Райл (1816 - 1900) е роден в Макълсфийлд, Северна Англия. Син на богат банкер, получава образованието си в Итън и Оксфорд, където е подготвян за политическа кариера, но след като чува в църквата пасаж от Ефесяни, Райл става християнин и четири години по-късно, през 1842, е ръкоположен. След това служи в няколко различни църкви из страната преди да бъде назначен за Пръв епископ на Ливърпул през 1880 година, където остава до смъртта си. Райл е бил добре известен като добър пастир и автор на множество трактати и книги. Властното му присъствие и безстрашието, с което защитавал принципите си било съчетано с кротост ... |
|
Атанас Тенев е роден през 1952 г. в гр. Пловдив. Завършва Българска филология в ПУ "П. Хилендарски". Един от основателите на първата частна книжарница в България след промените. Водещ на телевизионното предаване за литература "Книжарницата" по Пловдивската обществена телевизия. През 1996 г. излиза дебютната му книга с миниатюри "Без време и място" (ДИ "Xp. Г. Данов"), а през 2001 г. - романът "Понякога" (изд. "Аргус"), номиниран за награда "Пловдив". Продължава да живее и работи в родния си град. "Експериментът в романа "Лека нощ, Хамлет" ... |
|
"Чувствам се ужасно. Той не ме обича и аз си лягам нещастна. Усещам се безпомощна, защото лицето му е толкова красиво, че не мога да спра да го описвам, а не мога да стана да пиша, докато той спи." Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Дисциплина за най-малките. ... Стане ли дума за възпитание, родителите се изправят пред океан от всевъзможни експертни съвети, които понякога са объркващи и противоречиви, а друг път откровено невъзможни за следване. Трябва ли да пляскаме децата, да ги подкупваме, да ги игнорираме, да ги изправяме пред последствията от действията им, да ги заплашваме или наказваме? Означава ли нежната дисциплина, че трябва да ги оставим да командват парада? При това положение не е чудно, че толкова много родители се чувстват объркани и безсилни, губят увереност и често избухват. Не е нужно обаче да се стига дотам. "Няма лоши деца& ... |
|
"Много деца се мръщят, когато наближи време за сън. Никак, ама никак не обичат да си лягат! Това означава край на игрите, означава, че трябва да си мият зъбките и да подредят разхвърляните играчки. А после мама гаси лампата и става тъмно... Мечо обаче се радва, когато мама му облича пижамката и го слага да спи. Той знае - време е за приказка! – Хайде, Мечо, затвори очички и слушай. Имало едно време една голяма гора, в която живеели катеричета, зайчета таралежчета, лисичета. Те били мънички като теб и също като тебе се готвели за сън..." Из книгата Илюстрации: Тони Улф . ... |
|
С илюстрации от автора. ... "- За какво служат бодлите? Щом веднъж зададеше някой въпрос Малкият принц не спираше да го повтаря. Аз бях раздразнен от болта на моя мотор и отговорих, каквото ми хрумна: - Бодлите не служат за нищо, цветята показват с тях само лошотията си! - О! След като помълча, той ми отвърна като оскърбен: - Не ти вярвам. Цветята са слаби. Те са просто сърдечни. И правят, каквото могат, за да се пазят. Те мислят, че са страшни с бодлите си." Из книгата ... |
|
Вътрешното ни дете. Да се освободим от травмите и моделите на поведение, които ни нараняват. Всеки от нас има вътрешно дете - част от подсъзнанието, която възприема преживяванията и емоциите, преди да сме имали възможността да ги осмислим съзнателно. Травмите, преживени през детството, оставят трайни следи във вътрешното ни дете, които с годините се превръщат в саморазрушителни модели на поведение. Зрелият Аз, скрил у себе си наранено вътрешно дете, потиска истинския себе си чрез негативни мисли, безпокойство, нужда да угажда на другите и отдаване на токсични взаимоотношения. При някои хора негативните поведенчески ... |