"От Танхойзер до Шумахер" предлага двадесет размишления върху певците на любовта, приказката като щастие, човека и неговата сянка, безделниците и мечтателите, изтичащото време, монолозите срещу света, цветовете на надеждата, живота под принуда, гнева и младостта, модерната пустош, играта като съдба. Тези есета, събрани в юбилейната 75 -та година на автора, са възникнали в продължителното му общуване с творбите на значими немски писатели от минали времена до наши дни. Венцеслав Константинов е именит писател, преводач на художествена литература и афорист. Като гост на Берлинската артистична програма на ... |
|
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
|
Малък човек с голяма уста - зинал, решил да погълне света. Иска богатство и почетни постове. Иска дворец на Канарските острови. Иска охрана и аудитория. Иска голяма роля в историята... Само че гледа на педя от земята... Казвам му името. И пускам водата. ... |
|
|
|
|
|
"Човекът на перото е особено обществено животно. Обикновено живее самотно и егоистично, но сетивата му улавят всякакви човешки импулси. Навярно в самотата му има и едра капка самовлюбеност, ала вгледан в своите тревоги и болки, той съзира и трудната съдба на другите хора. Някак интуитивно усеща своята светла тегоба - да бъде съпричастен към живота на бедните, излъганите и отчаяните... Без те да са го молили за това, човекът на перото често се превъплъщава в техен единствен говорител, в техен нещатен защитник. Все се мъчи да раздели зърното от плявата, вярното от невярното, справедливото от несправедливото. Едва ли ... |
|
|
"Признавам си! Много се забавлявах, докато писах "Брегът". Книгата е посветена най-вече на другата гледна точка, която в тежки времена може да се окаже много полезна за оцеляването. Този роман е за разни наши български работи. Ако искате да разберете повече, най-добре го прочетете." Константин Г. Константинов "Този роман (ако това е жанрът, което не се наемам да определя) притежава няколко безспорни маркера - четивен, забавен, стряскащ в хрумките си и каращ изтощения и полузастанал читател да ококори очите и да възкликне: "А стига бе!" Иван Голев ... |
|
|
"Вярвате ли, че съществуват вълшебни места и паралелни светове, в които времето тече различно? А случайно да сте попадали там? В чудни гори, населени с магични феи и страховити дракони, където има мистериозни гривни и с тях се пътува между световете. Към скрити съкровища, невидими врати, говорещи калинки и кентаври и безброй приключения. Аз бях там. И след като затворих последната страница на тази първа книга, начало на една нова приказна върволица от истории, вече вярвам във всички тези невероятни неща. Вярвам още и в това, че фентъзи поредицата Мистериите на Алис ще бъде успешна и ще се превърне в любима за ... |
|
|
"Това е четвъртата ми книга и тези, които са чели някои от предишните, вече би трябвало да имат представа що за автор съм. Разбира се, този сборник с разкази и повести много ми харесва. Хареса се и на други, но имаше и такива, които хич не го одобриха. Забележките бяха по-скоро идеологически. Напоследък все по-често чувам мнението, че едва ли не литературата не трябвало да се занимава с действителността... Както знаете и в други времена се е очаквало писателите да са послушни. И колкото по-послушни са били те, толкова по-лоши са ставали нещата за обикновените хора. Историите, които съм разказвал започват във ... |
|
|
В тази много забавна книга се разказва за малкия Дими и за всичките неща, които му се случват, докато се опитва да покаже чувствата си. Влюбването си е влюбване, но таблетът и компютърните игри са къде-къде по-интересни от всичко останало на света... "Голямата любов на малкия Дими" е успешен отговор на български автор на заплашителната лавина от преводна детска литература в наши дни (често пъти - доста далечна на душевността на българското дете), която ловко задушава повлечените от нея. Малък съвременен български герой, който храбро се бори със сериозните проблеми на живота, не губейки жизнеността си и чувството ... |
|
|
"Аллах е плюшено мече" е сборник с разкази и повести от Константин Г. Константинов . Тези истории са забавни и приятни за четене и макар, че понякога здраво разсмиват читателя, в тях има и много отчаяние от днешните времена. Въпреки, че са с много различни сюжети, тези текстове са композиционно свързани и изразяват една друга гледна точка за това, което става около всички нас. Както и предишната книга на автора - романа "Брегът", и тази е написана, за да доставя удоволствие на малко по-интелигентните читатели. Това не означава, че в нея ще намерите литературен снобизъм и елитаризъм, грубиянски хумор ... |
|
|
Авторът е ученик на Петър Дънов и участва в спасяването на българските евреи. ... Има разлика в тълкуването за планетите в индивидуалния хороскоп и в астросоциологията, касаеща големи групи от хора и процесите в цели общества. Книгата излиза за 40-годишнината от кончината на автора. Новото издание дообогатява предишното от 1992 година с архивни материали."За голямо съжаление неговият оригинален текст на български език го нямаме. Пристига през превод. 1972 година е преведен най-напред на френски, след което се превежда на български, а ние имаме части и парчета от тази история, когато е писана, много преди да бъде ... |
|
|
Сборник разкази на писателя Емил Константинов. "Той знаеше, че сега ще започне любимата му песен и усили докрай силата на звука. Чу първите акорди на "Rock "n" roll damnation" и натисна яко педала на газта. След малко погледна скоростта - стрелката бързаше към края на километража. Хвана здраво волана, като постави ръцете си на “един без четвърт”. Мина в средата на магистралата и започна да се опиянява не само от изпълнението от AC/DC, но и от спринтиращия срещу него асфалт. Крайпътните рекламни платна профучаваха подобно на забързани филмови кадри и се стопяваха мигновено." Емил Константинов ... |
