Иван Ангелов е роден на 6 септември 1934 г. Завършва гимназия през 1952 и висше образование във ВИИ "Карл Mapkc" през 1957 г. Работи 4 години като икономист в Химкомбината в Димитровград. Постъпва в Икономическия институт на БАН през ноември 1960 г. Защитава дисертация за "кандидат на икономическите науки" в 1986 г. Избран е за ст. н. с. II степен в 1970 г., за ст. н. с. I степен в 1987 г- и за член-кореспондент на БАН в 1995 г. Работи в ООН 12.5 години и достига до директор на отдел "Глобални секторни проучвания" в научния департамент на Организацията на Обединените нации за индустриално ... |
|
|
|
Иван Вазов (1850 - 1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност; само шест години по-късно е честван официално като Народен поет. В периода 1890 - 1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: Драски и шарки (два тома), Видено и чуто, Пъстър свят, Утро в Банки. В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор "софийски разкази", но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и ... |
|
Книгата Технология и философия на творческото писане е систематично ръководство с много примери и практически упражнения. Тя запознава с общата теория на художествената литература и с правилата за създаване на литературна творба. Разгледани са различни видове произведения със спецификата на тяхната поетика и със съвети за успешно създаване на образци от тях. ... |
|
“По-късно Драго не си спомнял какво точно са си приказвали. Но бил сигурен, че още тогава младата жена го спечелила. Притежавала бърз ум, имала мнение по всеки въпрос, оправяла се чудесно с речта. Може би му харесала, защото била пряма. Без той да я пита, му казала, че е на трийсет и шест, с две големи деца, за които била в състояние да направи всичко. Запомнил спонтанния ѝ израз: “Готова съм да ми отрежат ръцете за тях”. Легнали и правили секс. Той ѝ платил двойно. Рядко вършел нещо подобно, но сега то станало някак от само себе си. Тя грижливо прибрала парите в портфейл, като хазяйка, получила месечния наем, ... |
|
Книгата представлява първата и уникална систематизация на въпросите на конкурентното право в българската учебна правна литература. Материята е систематизирана в две основни части. Първата обхваща общите за конкурентното право и конкурентното законодателство тези и въпроси. Във втората част последователно са застъпени темите и въпросите, свързани с ограничаването на конкуренцията (картелно право), антимонополното право, включително концентрациите между предприятия и нелоялната конкуренция. Особен интерес представлява избраният от автора подход за формулиране на темите, посветени на отделните въпроси от конкурентното право. ... |
|
Проф. д-р Иван Георгов (1862 - 1936), един от създателите на Софийския университет, е между най-видните български учени хуманитаристи. Почти половин век той оглавява Катедрата по история на философията, но освен философ Георгов е и педагог, психолог, филолог и общественик. Приносите му в областта на историята на философията и етиката са относително познати на българската научна общност, докато ценните му проучвания, свързани с общата и детската лингвистика, са далеч по-малко популярни. Сборникът представя на съвременния читател три студии на проф. д-р Иван Георгов (Значение на детската лингвистика, Първите начала на ... |
|
Настоящата монография е посветена на изследване на нормативната проекция на правото - законодателството. Очертават се определени параметри на рационалността и хуманността в този специалноюридически контекст. Така се изгражда една нова правнотеоретична конструкция. Въз основа на направените теоретични изводи и обобщения се формулира дефиниция на рационалното и хуманното законодателство. По този начин се утвърждават критериите за перфектния нормативен акт, на които следва да отговаря всеки законодателен продукт. Иван Кьосев е роден в София през 1973 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент ... |
|
Кратка българска история за любопитни читатели. България през XX век."Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която ... |
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |
|
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература. Есен Ронят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата. Ронят се дните ми бледни: всякой ден "сбогом" на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост. В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде... Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: "Хайде!" Одеса, 1888 ... |