Второ преработено издание ... Посвещава се на всички искрени и честни души, дръзнали да кажат твърдо "не" срещу методите, с които старата култура се опитва да се увековечи. Време е за преход! Преход към новото! новите ценностни модели сега се коват и така се полагат основите на следващата шеста основна раса! Посвещава се на всички, които работят за изгрева на новата култура. Посвещава се на пионерите на новата култура, които под водачеството на Свети Иван Рилски и учителя - Беинса Дуло като цял ще изградят рано или късно основите на новата лечителска наука и ще поставят началото на новите природолечителски ... |
|
Какво постигнахме и къде се провалихме. ... Аспарух Панов е роден през 1949 г. в София. Завършил е химия в СУ "Св. Кл. Охридски" и до 1990 г. работи в БАН. От края на 1989 г. се занимава с политическа дейност. До 1996 г. е зам.-председател на РДП. От 1991 до 1994 г. е член на НКС на СДС, а от 1993 до 1994 г. и негов зам.-председател. Депутат в 36-то НС и ръководител на българската делегация в ПАСЕ. От 1994 до 1996 г. е вицепрезидент на Либералния интернационал. От 1998 до 2013 г. работи в германската политическа фондация „Фридрих Науман“ по проекти в България, Македония и Южен Кавказ. Член е на УС на Българо- ... |
|
Деветдесетте години на XX век са вероятно най-интригуващият период от новата човешка история. Един истински скок в неизвестното. След неочаквания срив на социалистическата система и разпада на Съветския съюз се ражда нещо странно, забулено в мъгла, пораждащо множество въпроси и догадки. Нещо, което бързо придобива популярност под названието "преход". Преход към какво? Към онова, което съществува в света от векове насам? Дали това не е поредната шега на Историята - да се стремиш към нещо, което си притежавал и загубил? Да живееш с илюзията, че си превъртял колелото на политическите и икономическите процеси напред, ... |
|
Когато всичко ви е наред, но не се чувствате добре. Имате ли усещането, че преминавате през живота на автопилот? Чувствате ли се потиснати и неудовлетворени без конкретна причина? Погледнато отстрани, всичко ви е наред, защо тогава не се чувствате добре? Отговорът е много прост: заради всички малки травми, които сте преживели. В света сякаш винаги има огромни, непреодолими проблеми, затова сме склонни да пренебрегваме малките, ежедневни наранявания, които достигат до сърцевината ни. Е, разделили сме се с приятел, загубили сме работата си, преместили сме се в нов град или имаме проблеми в семейството, но това не е болка ... |
|
Световният и българският преход. ... Книга за световния и българския преход. Основната ѝ теза се съдържа в нейното заглавие: диалогът на цивилизациите е парадигмата на геополитиката и на световния ред в информационната епоха. Основната теза на книгата се съдържа в нейното заглавие: диалогът на цивилизациите е парадигмата на геополитиката и на световния ред в информационната епоха. Еднополюсен или многополюсен световен ред - това е въпросът, който се решава днес. В средносрочен план, първите едно-две десетилетия на XXI век, ще протича борба между тези два паралелни геополитически процеса. През този период ще бъдем ... |
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ... |
|
29 разказа + 1 пиеса ... "Куци ангели" е книга, която ще те възторгне и скандализира, зарадва и натъжи, разсмее и разплаче. "Kорумпирани и благородни, измамници и измамени - не е ясно дали персонажите са за оплакване или за завист. И мисля, че тъкмо това им е хубавото. А най-хубавото е, че всички те са от последните двайсетина години и по мислите, действията и преживяванията им човек може да донамести картината на "българския преход". На прехода изобщо, който няма нито начало, нито край, защото е самият живот." ... |
|
Размишления и есета в контекста на прехода. ... Тази книга е посветена на човешката свобода като най-съществена човешка потребност и принцип на свободното общество, както и на проявленията на човешката сигурност в национален, интеграционен и глобален контекст. Авторът аргументира съмнения върху днешните неолиберални (пазарно-фундаменталистки) възгледи за ограничаване на ролята на държавата и изтъква нарастващото господство на големите капиталови субекти над останалите пазарни играчи и гражданското общество. Той анализира икономическите отношения между труда и капитала и свободата като предпоставки за изследване на ... |
|
"Формулата, по която може да се разшифрова най- важното послание до хората, е записана на последната страница на един от най-старите ръкописи на Божествена комедия от Данте Алигиери , намиращ се в библиотека Валичелияна, на площад Киезануова в Рим. През вековете вероятно много хора са се опитвали да я разшифроват. Поне досега не намерих тълкувание. Реших поне да опитам, защото не толкова случайно попаднах на древния текст. Резултатът от напъните ми беше катастрофален. Тогава ми се даде да разбера, че за да се докосна до Посланието, трябва да извървя дълъг път. По него минах през безверието, материализма и егото. ... |
|
Аз не съм писал история. С изключение на няколко имена, всички останали са измислени. Измислени, подредени от мен са и техните силуети. Включително и на главния ми герой, един журналист, който доста от вас биха възприели като мой образ и мое подобие. Това също няма да е вярно и точно. Измислена е и главната героиня. Такова момиче дори аз, попреситен от срещи и запознанства, не съм виждал в живота си. Тя, такава, каквато е в книгата ми, е не само една мъжка мечта, но и болка... Стараех се само духът на времето, което описвам, духът, изтърван от бутилката, да прилича на онзи, който трови годините, наречени Преход. И моля, ... |
|
Андрей Филипов е роден през 1965 г. в София. Следвал е във ВТУ "Св. Кирил и Методий", Щатския университет на Ню Йорк в Олбъни, завършил е в СУ "Климент Охридски". Бил е драматург в Столичния репертоарен театър на Ню Йорк "CapRep" и в Народния театър "Иван Вазов"; в момента е драматург на Театър 199 "Валентин Стойчев". Сред пиесите му са "Среднощен град", "Липсващият разказ", "Времетръс", "Снягосници", "Скапано време", "Убийство без убийство", поставяни у нас и в чужбина, превеждани на английски, руски, полски, ... |
|
Романът съдържа три истории - три престъпления, породени от любов. Главен комисар Невзат се рови в човешката психика, докато разследва поредното заплетено убийство. Дори убийството на никому известно момиче крие важни тайни. Макар да изглежда, че жертвата и убиецът са ясни, истината може да е скрита доста по-дълбоко. Любовта никога не е невинна. Руски учен е пристигнал в Истанбул. Изчезването му изправя тайните служби една срещу друга. Безнадеждната му любов го изправя на ръба на смъртта, докато търси щастието си. Най-приятните моменти се превръщат в кървави реалности... И главен комисар Невзат черпи сили не само от ... |