Приказки за любовта. ... "Любовта все някога се спира на прага ни. Тихо и свенливо ни чака. А ние се крием от нея, ослушваме се дълго и редим грешка след грешка. Накрая, разпознали магията ѝ, усещаме ароматите с всичките си сетива. И животът ни се изпълва с щастието, за което сме мечтали винаги. Да вкуси любовта! Пожелавам го от сърце на всеки, прочел тези редове. Пролет с море, страст и вълни. Лятна буря, при която като в симфония силата и мощта се редуват с нежността и ласката. Циганско лято, което разтваря сърцата ни и кани в душите копнеж. И бяла зима с огнени искри над жарава от страстни чувства, светещи ... |
|
|
Истории, които увличат от първия ред. Случки, които са нереално истински. Книга, която се чете от кора до кора наведнъж."Стилът на Добрина Ангелиева разкрива обещаващ потенциал, образите в разказите ѝ са пълнокръвни, тя умее да покаже скритото, да оголи душата на героите си, да предизвика емоция и размисъл у читателя, без да се налага да натрупва излишни думи, без да е необходимо да се изгубим в страниците, а това са все белези на добрия белетрист. Нещо повече - пейзажът у нея не е просто сцена, той също е герой в историите, одухотворен и присъстващ е, такъв, какъвто го помним у големите ни разказвачи от ... |
|
|
"През зимата имах удоволствието Нели Драганова да бъде в моя клас по творческо писане. Още тогава бях впечатлен от нейния усет да разказва интересно, да изгражда свой неподражаем едновременно битиен, но изпълнен и с дълбоки психологически прозрения свят. Нейните разкази се превръщат в изповед за необикновеността на човека, за мерзостта и добродетелта на човека, за падението и величието на човека, за безкрайността на човека. Разбира се, в творчество ѝ се усеща липсата на опитност, но когато авторът е надарен, често неопитността се превръща в преимущество, в особен вид духовна свобода!" Академик Владимир ... |
|
|
Къси разкази с неочакван край, неочаквани продължения и преплитане на действителността и конструктите на идеите. ... |
|
|
Петър и латвийското момиче Агнесе си припомнят в писма петте дни щастие, което не е било възможно да продължи в реалността. На раздяла Агнесе е подарила на Петър кехлибар, онези камъчета с цвят на огнена луна, недокоснати от нищо, освен от времето. "Подари ги на момичето, когато го срещнеш", казва Агнесе, онова момиче, с което любовта ще бъде възможна. И в живота на Петър наистина се появява момичето, на което може и иска да дари мечти - Анна. Изглежда, че щастието е възможно. Но защо тогава, полагайки камъчетата в дланта ѝ, той поглежда към луната и от душата му няма се отронват думите: "Агнесе, ... |
|
|
"Разказите на Дилян Еленков са откачени, шантави, странни, необикновени, неочаквани и поради това хубави, много хубави. Изпълнени са с такъв абсурден, сюрреалистичен маниер, който обаче звучи, сякаш е нещо напълно истинско, напълно действително, напълно преживяно. Не може да не се отчете усетът на автора за детайла, за дребните думички и случки, които придават на разказите плът и кръв, вкус и форма, правят ги истински." Митко Новков Дилян Еленков (1978, София) е писател, музикант и художник. Автор е на стихосбирките Ципове, копчета, дни (2011) и Ангелите ще го отнесат (2017). Сценарист е на четиринайсет ... |
|
|
Сборникът И винаги любовта съдържа утешителните и понякога смешни истории на хора като всички нас. Които се влюбват внезапно, разочароват се, губят любим или откриват собствената си уязвимост. Които умеят да си тръгнат от някого, дори когато боли. Или да дадат обичта си на родител, когато се нуждае от сили."Не тръгва ли понякога времето срещу търсача, не му ли показва на ъгъла част от лицето си, не разкрива ли в дребна ежедневна случайност забулените следи на предстоящото?" Ина Иванова А не е ли любовта единственият възможен начин да прекосиш живота? Героите в тези разкази познават самотата, но не се боят от ... |
|
|
Слави Трифонов, Бойко Борисов, Тодор Живков, Михаил Горбачов, Бил Клинтън, Андрей Луканов, Камелия, Азис, Евгения Калканджиева, Венета Харизанова, Елена Петрова, Христо Калчев, Росица Иванова... Това са само част от героите в забавно-документална книга „22 истории със звезди” . В нея един журналист разказва историите, които помнят репортерските му тефтери. В уводната част на книгата си Светослав Пинтев прави бърза „дисекция” на така наречената “Българската порода звезди”, с препратки дори към така нашумелия напоследък реалити формат “Биг Брадър Фемили”. Тезата му е неуспорима, а именно, че всеки един българин е звезда, ... |
|
|
Христо Петров е роден през 1976 г. в София. По професия е адвокат, но в свободното си време пише и се занимава с музика. Настоящият сборник с кратки хумористични разкази е неговата трета книга след правноисторическото изследване Белият терор от 1923 - 1925 г. в съавторство с Христо Христов , 2016 г. и мрачната повест Град на птици , 2020 г. ... |
|
|
Готови ли сте да отделите време на онази любов, която лежи в сърцето ви като морско дъно? Бихте ли потърсите вдъхновение там, където се случва мръсния, но напълно истински живот? Осмелявате ли се да бъдете капитани на собствените си ветроходни яхти? Борис Априлов го е направил, а ако познавате автора най-вече от "Приключенията на Лиско", със сигурност ви предстои вълнуваща среща с прозата му за възрастни. Каним ви да отпиете от любовта му към солената вода с истории за бивалия и небивалия живот на Българското Черноморие между 50-те и 80-те години на миналия век. Компания ще ви правят рибари и лентяи, гларуси ... |
|
|
Книгата "Летящото магаре" представлява том избрани творби, написани от Александър Урумов и публикувани в сборниците "Приказки в края на времето", "Малкото име на дните" и "Тиква"."Талантът на Александър Урумов е мощен и непресъхващ. Мъдри истории на красив български език." Здравка Евтимова "Предизвикателство към традицията на подценяването, презрението и завистта. Болезнени архаични пластове, дълбоко заровени в душите човешки." Валери Стефанов ... |
|
|
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
