Бог избра Димитър Талев да бъде писателят, който да пресъздаде историческата трагедия и неутешимите лични драми на хората, потърпевши и осъзнали поверената им от Господа и историята роля в националната история. Можем ли да си представим колко поколения писатели-романисти, а и не само романисти, е трябвало да се родят, да натрупат този опит, да обгледат сюжета, докато се изпълни времето, в което ще се появи Димитър Талев, за да осъществи този сюжет и го превърне във велика литература? Не е случайно, че писателят осъществява своя и на историята замисъл едва в края на 40-те и през 50-те години на ХХ век. Талев следва ... |
|
|
"Писателят съсредоточава сюжетите на своите разкази в ежедневния бит на обикновените хора. Домът е тясна среда, но в нея се разиграват остри драми, разрешават се конфликти или просто протича живот. Като изключим чисто историческите разкази, Димитър Талев не пресъздава политически борби. В политиката действат други правила и закони, които опошляват бита, разрушават целостта на личността и опорочават добрите ѝ намерения. Затова пък чувствата са силни, чисти, неудържими. Героите на Димитър Талев са силни хора, а не егоцентрици; те са отворени за общуване и споделяне, защото или чувстват, или са с ясно съзнание ... |
|
|
Писателят може да търси сюжет, но сюжетът още по-често идва и сам, без да бъде търсен. Идването му, пораждането му може да бъде предизвикано от мисъл, от представа за далечно или близко събитие, от съвременен или исторически образ, може да бъде предизвикано от една случка, от една случайна среща, от една гледка сред природата, от една песен, дори само от един словесен или музикален израз. Това е само началото. ... |
|
|
Том 13 от "Съчинения в 15 тома" на Димитър Талев . Включва публицистика от периодите 1939 - 1944 г. и 1953 - 1968 г. "Публицистиката на Талев трябва да бъде изучавана в журналистическите факултети като демонстрация на това как журналистическото слово на документа, на факта, на злободневното събитие се превръща в метафора, в символ, в есе или памфлет; как жанрът на вестникарското: антрефиле, информация, очерк, репортаж, пътепис, скица, подгрети от една трагична история се превръщат в своя художествен антипод; как човекът от злободневието в много от тях се превръща в художествен образ. Това е особено важно ... |
|
|
Изданието е многоезично - на български език, английски език, немски език, френски език и италиански език. ... "Българските жени са дарени с благоразумие, което е трудно въобразимо, ако не си го преживял; и въпреки това те не са необщителни. Les femmes bulgares sont d'une sagesse qu'on croiroit à peine, si on ne les avoit éprouvées; & cependant elles ne sont point sauvages." Voyage Littéraire de la Grèce, 1776 "Мъжете и жените в розовите градини във и около Казанлък са с хубав ръст и изящни маниери и въпреки че жените рядко са красиви, те притежават онзи безименен чар, ... |
|
|
Като пряк участник в събитията и личен приятел на Стамболов, авторът като съвременник на епохата се опитва да характеризира сложната и противоречива личност на един от строителите на българската държава. Завършен през 1909 г., томът на Маринов е пръв и неповторим опит за оценка на мястото и ролята на големия държавник в нашата нова история. Дълги години това е единствената българска книга за управлението на Стефан Стамболов, която се превръща в безценен труд за няколко поколения. В нея има много данни и лични впечатления, които позволяват да се вникне в политическата и психологическата атмосфера на онези бурни времена. ... |
|
|
Към края на своя не само дълъг, но и невероятно наситен с важни събития, любопитни случки и най-драматични обрати живот, Димитър Маринов пише като венец на богатото си творчество и своята автобиография. В нея той напълно разгръща недоизявения си до този момент талант на художник на словото, с умело подбраните "митарства" (приключения и изпитания), живия диалог, сюжетните обрати и великолепно обрисуваните герои и негодници тя е по-увлекателна и се чете с по-голям интерес и от хубав роман. Благодарение на добрата си памет и със силата на яркия личен спомен авторът пресъздава по неповторим начин автентичната ... |
|
|
Основна част от управлението на всяка организационна структура е координиране на нейните дейности и насочване на усилията на членовете към постигане на целите ѝ. Този процес задължително включва активното участие на личност, наречена лидер. Следователно лидерството е неизбежен елемент на ефективното управление на всяка човешка дейност. То се проявява изключително в междуличностните отношения лидер - последователи, като се свързва с постигането на поставените цели така, че последователите да ги възприемат като собствени. Категорично възприето е в теорията и в социалната практика схващането, че ефективното управление ... |
|
|
Първият роман на Димитър Димов "Поручик Бенц" разказва историята на една драматична любов на фона на трагизма на войната. С тънък психологизъм и майсторство Димов изследва мрачната, непозната страна на човешките страсти, любовта, която възвисява и облагородява, но която понякога може да доведе до самоунищожение. Поручик Бенц е германски военен лекар, който се влюбва в интелигентната и богата красавица от българския хайлайф Елена Петрашева. Неговата чиста любов обаче е изправена пред непреодолими предизвикателства, които преобръщат живота му. Авторът е сред първите в българската литература, които разбиват ... |
|
|
Двуезично издание на български и немски език. ... "...Нас понякога ни объркват, защото и ние понякога се объркваме. Например, когато мама пита: "Кой изяде сладоледа от хладилника?". Отговарям: "Клара!" Макар че и аз ядох с нея. А когато мама пита Клара: "Кой изяде сладоледа?", тогава тя отговаря, че съм бил аз, въпреки че и тя яде с мене..." Тази типично детска логика присъства навсякъде в разказите на Димитър Инкьов за Клара и малкото й братче. Може би затова те се харесват и се четат вече десетилетия от малки и пораснали деца в над 50 страни от петте континента. Настоящето ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Наложи се да се върна доста назад във великата история на българите. В търсене на истината, се сблъсках и видях как "сведенията в древните източници са оплескани с лъжи като воняща кал". Направо се озовах във вонящо историческо тресавище. Тръгвайки през това воняло историческо тресавище, търсейки опорни точки на исторически истини, се придвижвах, вървях, за да се добера до наши дни. Озовавайки се в нашето съвремие, останах изненадан с каква измислена и преиначена история живеем. Преиначена история, с всичките ѝ отражения върху самочувствието на българите, общественото съзнание и ... |
|
|
Димитър Мавров е сред новите имена в българската поезия. За себе си казва, че е циничен хлапак и старец воин, намиращ вдъхновение навсякъде. С течение на годините писането се превръща в начин да изразява стихията в душата си - онази сила, скрила се под черните му криле. А дали е благословия, или проклятие - отговорът е във вашите ръце. ... |
