Трифон Митев кани читателите си на романтична вечерна разходка из необятните пространства на поезията, пасторалните етюди на любовта и баладичните съновидения. Неслучайно той е нарекъл новата си лирическа сбирка "Вечерна разходка". Мами го блаженството на припадащия здрач, изкушава го томлението на сумрака, който постепенно потъмнява и от кадифено пурпурно преминава във виолетово антрацитено. Най-характерното за този поет е дискретното внушение, приглушеното говорене, мечтателното съзерцание на Натурата, нежното потапяне в мъглата на родовата памет, любовното вслушване в гласа на прадедите, които шепнат от ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
"Има мигове когато ти си открита пропаст а аз съм камък наречен да падне в любовните клопки на твоето тяло грабя мигове сам плячка на мигове мярка за дължина моето падане ми е дало страстта из основи се разлюля и времето пак се раздвои на две самотни и на две тела" Владимир Кршиванек Владимир Кршиванек е роден на 7 май 1951 г. в Колин над Елба. Част от детството си прекарва в Пекин, а от юношеството си - в Хавана, където баща му е представител на родни промишлени обединения. Завършва Педагогическия факултет на "Карловия университет", Прага. От 1990 г. е преподавател по чешка литература към ... |
|
Поезията на Вардан Хакобян е белязана с дълбок драматизъм и екзистенциалност, често изразени чрез автентична парадоксална метафоричност. Драматизмът на Вардан Хакобян е мъдър и светъл, катарзисен - той не внушава безнадеждност и отчаяние, а обратното, в сблъсъка с омразата се ражда любовта, в сблъсъка с мрака се ражда светлината, в сблъсъка със смъртта се ражда нов живот. Неговата поезия е свидетелство именно на тази трансформация, следствие на която посредством "космическото съзидание" на Словото - "Черната градина" ("Градината на смъртта") се превръща в "Градина на Живота". Родена ... |
|
"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев . Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
|
Докато листата бавно се отронват и прошепват спомена за отминалото лято, Явор Янесовски се завръща на литературната сцена със стихосбирката Сънуван шепот. След успеха на дебютната му книга Чакани вселени и последвалата я Името на прелестта младият поет представя своите най-съкровени стихове, описващи пътя към Нея - момичето с незабравени очи. Изданието излиза с красивите картини на художничката Павлина Тодорова, нарисувани специално, за да пресъздадат нежния поетичен свят. Поетична утеха Не ми се обади, изобщо не дойде, но спокойно - аз напълно те разбирам, останал сам, като мъничко дете, ранени птици в скута си ... |
|
След пороя Беше внезапна и някак нелепа подранилата пролетна буря - изведнъж заваля и задуха свирепо, цветовете обрули. След пороя намерих една пеперуда, удавена в калната локва - над нея навярно е пърхала лудо с крилцата си мокри. А после е паднала, вече без сила, в канавката мръсна край пътя, но даже и мъртва бе украсила водите ѝ мътни. Галина Вълчева "Поетическите книги на Галина Вълчева я представят като човек със завършена естетическа и морална позиция, с ясен възглед за това какво е поезия, истина, стил." Петър Стефанов "Рядко днес можеш да срещнеш автор на стихове с такъв усет за ... |
|
Стефан Гончаров е роден през 1996 година в София. Завършил е Скандинавистика и Изкуства и съвременност в Софийския университет, където в момента е докторант по Теория на литературата. През 2015 година е публикувана първата му стихосбирка - Геон (изд. АРС), а през 2019 година излиза втората - Смъртта не се чака (изд. Scribens). Има редица поетични публикации в българската литературна преса и е част от редакторския екип на списание Нова асоциална поезия. През 2016 година е отличен с първо място на Националния студентски литературен конкурс Боян Пенев, а през 2019 година - с приза за поезия Ваня Константинова. Печели и ... |
|
Нина Михайлова е родена в Червен бряг през лятото на 1970 година. По образование е машинен инженер, но професионалната ѝ кариера е свързана с управление и развитие на хора. Обича да пътува и да открива нови места. От срещите си с дивата природа черпи вдъхновение за стиховете си. Морето има специална роля в живота ѝ. Често "разговаря" с него, седнала на някоя скала. Казва, че морето е мъдро. Особено през зимата... ... |
|
"В "есенната тишина" Светозар Аврамов отговорно "поставя" знаците на своето "пътуване" през земното пространство. И смело застава пред читателите не само за да ги направи съпричастни на това пътуване, но и за да се огледа в тяхната интелигентна чувствителност, за да свери самооценката си с тяхната, за да утвърди словото като форма на живот." Ангелина Бакалова Светозар Аврамов е софийски поет и публицист. Негови стихове са включени в редица поетични антологии, автор е на стихосбирките "Надеждата, че сънуваме" (1992), "Светлинен брод" (1994), "Възкръсващ ... |
|
Биографично Зад завои от думи, през капани опасни, сред ехтеж от куршуми как успях да порастна? Сухраних чучулига да ми пее в сърцето. А в мечтите достигам до съня на небето. Като роза разцъфвам, с аромат се обвивам. В сто посоки се пръсвам и с тревите се сливам... Потърсете поета - вечно броди наблизо. Като светла комета той в душите ви влиза. Павлина Павлова ... |
|
Пътуване до мама И когато животът озъбен над мен се намръщи, и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма, аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи с девет цветни лехи и усмивката топла на мама. Мама прави юфка. И разстила корите на двора върху чисто платно, от брашно и любов натежало... И присядат смирено край нея животни и ххора, всеки стиснал във скута си своята купичка бяла. Тя разсипва наред. Дава толкова, колкото има. Не оставя за себе си даже строшена коричка. И със своята обич и своята сила за трима до небето израства. И всъщност е майка на всички. Някой ден ще се спра, ще разстеля корите по ... |