Лесно и неусетно ще научите немски думи и разговорни изрази. Подгответе се предварително за лични и делови контакти. Така ще бъдете уверени в себе си, ще можете да общувате да общувате с хората. Чужденците, които говорят езика, винаги получават повече уважение и признание. Ще се реализирате по-пълно, ще изпитате повече положителни емоции. ... |
|
В настоящия сборник са включени избрани разкази на полския фантаст Стефан Грабински."Четенето му е истинско откровение, той е единствен по рода си." Чайна Миевил Книгата е част от колекцията Magica от издателство Изток - Запад . Стефан Грабински (1887 - 1936) е полски автор на фантастична литература и разкази на ужаса. Понякога го наричат полския По или полския Лъвкрафт, въпреки че произведенията му често са твърде сюрреалистични или подчертано еротични по начин, който го отличава от двамата. Сравнението не е случайно обаче. Грабински несъмнено е повлиян от По , на когото дори посвещава есе, а през ... |
|
Монографията представлява теоретико-експериментално изследване на заваръчните деформации, напрежения и премествания. В нея са разгледани видовете заваръчни деформации, напрежения и премествания, причините за появата им, факторите, които влияят върху тяхното развитие, както и възможностите за регулирането им. Монографията е предназначена предимно за специалистите, занимаващи се с проектиране, производство и контролиране на заварени изделия и конструкции. Също така тя може да бъде използвана и от студентите в магистърска степен на техническите университети и в специализираните курсове за продължаващо обучение в областта на ... |
|
"Разнородният хор на съвременната българска поезия е задръстен от безброй текстове със съмнителни художествени качества или направо глупотевини и кичозни кьорфишеци. Липсата на сериозна критика, на задълбочени анализи и годишни прегледи на литературната продукция, доведе до фундаментално объркване на критериите. Често пъти стойностното скромно и ненатрапчиво стои в ъгъла, а ерзаца и празното бръщолевене се пъчат на първите редове... Слава богу, обаче, в цялата какофония от нестройни лирически гласове, в блъсканицата от безсъдържателни четива се появяват и проблясъци на истински талант, на поетични текстове, които ... |
|
Книгата "Преобразуващи искове и преобразуващи решения" от далечната 1974 г. е публикация на кандидатската дисертация на Стефан Брайков. Темата представлява важен кръстопът на материалното и процесуалното гражданско право, докосвайки се до преобразуващите субективни граждански права, европейската полемика относно обособяването на конститутивните искове, силата на пресъдено нещо (СПН) на преобразуващото решение и същността на неговото преобразуващо действие. Според автора допустимостта на преобразуващия иск е свързана с една специфична абсолютна процесуална предпоставка - искът трябва да има за свой предмет ... |
|
Завладяващо и мъдро, така както само Стефан Продев умее да разказва, тази книга ни разкрива удивителни картини от българския пейзаж, стоплени от присъствието на незабравими хора, обагрени от невидими за обикновеното око детайли, случки и светлосенки, които единствено голям художник може да съзре. "Всичко идва и си отива. Градове и села, хора и животни, цветя и птици. Единствен Балканът стои и не мърда. Гигантските му гънки са все едни и същи. Ту тъмни, ту прозрачни, подобни на вълни от катран и восък. Катранът е на запад, където все нещо пуши, а восъкът - на изток, потекъл като лава. Това са гранитът и кремъкът, ... |
|
Оглеждайки темелите на българския оперен театър, неговата вековна същинска природа, венчана като че ли до гроб за традиционния психологически обоснован "театър на преживяването", наемам се без угризения да твърдя, че извършеното от режисьора Стефан Трифонов е не само история. То живее в плът и кръв и в днешните оперни върхове на българина. И се търси, цени и понякога осъзнава поне колкото в неговото време. Проф. д. изк. Розалия Бикс ... |
|
„Събитията и героите в тази книга са истински, но от съображения за сигурност имената им са променени. Поне с това да покажа някакво творчество. Шегувам се, разбира се. Но поради по-напредналата ми възраст много от случките и срещите ми с различни хора са неподредени и разфокусирани. Иначе са реални, защото са моят живот. Все пак са от втората половина на двайсети век. Нямаше СПИН, цветна телевизия, джиесем и ГМО. В София киселото мляко го режеха с голяма лъжица, а след “Кръста” започваха опитните ни полета. Там ние, млади пионери, садяхме цвекло..."Стефан Димитров ... |
|
"Колкото и патетично да прозвучи, Стефан Марков беше от последните представители на една изчезваща порода, беше борец за каузи. Години наред отстояваше идеята и има личен принос да се запазят литографските бази в България, това практически означаваше стимулиране и подпомагане въобще на цялото графично изкуство. Направи ми впечатление в едно негово последно интервю, непосредствено преди да почине през 2000 година, с какво топло чувство говори за СБХ, очевидно е гледал на тази организация като на един клуб от приятели и съмишленици. Изключително обаятелен разказвач, на мен винаги са ми правили впечатление неговите ... |
|
"Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после само с една сълза да сложи точка на миналото време. Тя може да се запие в самотните светове на чувствата, да се блъска във вълните на неразбирането, в скалата на човешкото време с мечтата за една "чиста и светла пътека в очите на другия". Такива мисли се трупаха в главата ми, като четях ... |
|
В публицистиката си Стефан Продев е ясен, конкретен, категоричен, понякога дори императивен. В нея има гняв или възторг, но никога неопределеност. Той не познава и не признава двусмислията, плахостта, прикриването зад авторитети. В тома под заглавието "Носене на кръста" са събрани статиите, които сам авторът нарича "Хроника на три години",1990 - 1992. Тази книга е плод на живота. Горчив, но необходим. Тя показва колко е трудно човекът да остане верен на себе си, на идеята си. И дори на илюзията, която го мами. Тази книга няма амбицията да се хареса на някого. Единствената й амбиция е да покаже ... |
|
Едно е да четеш историята на Западните покрайнини, да минеш по наложената граница, разсичаща села и фамилии, друго е да съпреживееш личната криза в общата история, сблъсъка между родовото минало, категоричното настояще и избора в неясното бъдеще. От кооперирането - насила сдружение, остана само споменът за насилието. Изживян всекидневен катаклизъм в търсене на спасителния риск, превръщащ държавната граница в избавление - едни я пресичат, за да останат българи, други - бягат от българи, винаги на крачка пред себе си, те са отвъд преди да са тръгнали. ... |