Първата монография върху Самюъл Бекет в българската академична култура."Пътят ми минава през плаващите пясъци между чакъла и дюните летният дъжд вали върху живота ми от мен животът ми се мъчи да бяга към своето начало към своя край покоят ми е там - в отдалечаващата се мъгла когато ще спра да преминавам през дългите подвижни прагове и да живея в пространството на врата която се отваря и затваря." Самюъл Бекет Доц. д-р Антоанета Дончева е доцент във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", катедра "Социология на правото, икономиката и иновациите". ... |
|
В римуваните приказки Дончева разказва за екопътеката край с. Свети Влас, морето и интересния амфитеатър на курорта. Тя споделя с най-малките си почитатели няколко от вълшебните истории. ... |
|
Архитектурен облик. ... Настоящият труд е продължение в изследването на принципите на оразмеряване и построение на християнските храмове в Средновековна България. Неговата цел е да анализира основните закономерности в архитектурното проектиране на фона на установените традиции в строителното изкуство и изискванията на възприетата от византийската столица богослужебна практика. ... |
|
В книгата "Лалета" от Анка Дончева и Стойка Денкова ще намерите полезна информация за видовете и разновидностите на лалетата, техните особености и правилният начин за отглеждането им. Както и за основните изисквания за опазване на вашите лалетата от болести и неприятели. ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... "Време разделно" описва трагични за българския православен народ събития. Насилственото помохамеданчване на населението в Родопите не е просто едно изпитание за тези хора, а съдбовно отстояване на християнската вяра. Всеки том от поредицата е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Брой страници на меката корица: 528. Брой страници на твърдата корица: 496. Книгата с мека корица е издадена през 2009 г. ... |
|
Карол , Батай, Кафка , Де Кирико, Магрит, Дали , Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би ... |
|
В тази книга са събрани и подредени записките на двама души - на светогорски монах, наричан поп Алигорко, и на френски дворянин, пленен при Кандияи приел исляма, наричан Венецианеца. И двамата съвременници описват едно и също събитие - разорението и помохамеданчването на родопската долина Елинденя през лятото на 1668 г. Поп Алигорко го е гледал откъм страната на българите родопчани, Венецианеца - от страната на турците. Много пъти и двамата описват една и съща случка и ясно се вижда как различните гледни точки и различното осветление променят очертанията на събитията. Тия повторни, макар и различни описания, почти винаги ... |
|
"Булгарите е дългогодишно изследване на Арх. Слави Дончев за булгарите, тяхната прародина, предистория, материална и духовна култура и традиции. По време на своите пътувания Слави Дончев донася много артефакти, които изследва в продължение на десетилетия. Ще посетите Азия и Европа, ще надникнете и в Америка - континенти, свързани преди около 12 000 години през Берингия със съвременна Якутия, известна като зона на Сибирско-Американската палеоарктическа култура. В Централна Азия сред животновъдите коневъди живеят и булгари. Като част от хунската държава до и след 209 г. пр. Хр. те са хунобулгари. След появата на ... |
|
Незабравима и сърцераздирателна история за любов, предателство и семейни тайни. 1928. В Британска Индия своеволната Сита копнее да избере своя собствен път, но единствената ѝ съдба е добър брак. Среща с престолонаследника води до женитбата ѝ и семейството ѝ е доволно. Тя живее в дворец, където пауни пълнят градините. Но кралският живот далеч не е лесен и неспособността ѝ да осигури наследник застрашава позицията ѝ. Скоро Сита е на ръба да загуби всичко и единственият начин да се спаси е да предаде най-старата си приятелка... 2000. Когато бракът на Прия свършва с разбито сърце, тя се връща в ... |
|
"Романът разказва историята на една жена и нейната чувственост през сексуалните ѝ изживявания и фантазии. Интересното е, че през всичките над 200 страници не можете да откриете нито един вулгарен глагол или грубо сравнение. Да описваш с думи секс и да не звучиш като евтин порно филм не е лека задача и определено предизвиква въображението на автора в търсенето на метафори. Сексът, страстта и любовта не винаги успяват да се съвместят така, както ни се иска, но в "Еротични фантазии" авторът описва прекрасно и трите, като същевременно вдъхва усещане за спокойствие и комфорт. Финалът на книгата обаче е ... |
|
Отнемайки близки роднини и приятели, смъртта все по-често навестява битието на Карло. Богат и присмехулен, той отказва да се примири, бяга от градската суета и заживява в планинската си къща. Сред останалите чудновати обитатели на дома се открояват похотливата Ефросина и бившият доктор Тимон, който пази спомени за срещи с нещастията от практиката си и умее да ги разказва. Дали някой ще срещне смирението из горските пътеки или в усойните дерета дебне единствено съблазън? Дебютен роман на Светослав Дончев и негова втора книга след разказите му Цветът на доброто от 2014 г. ... |
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Аспарух вече не виждаше нито съкровището, нито пламъците, нито двамата си братя. Гледаше само баща си и жреца. С мъчително нетърпение се взираше той в устните им и чакаше те да заговорят. Аспарух беше млад, но вече беше питал себе си и другите хора за своя път и за пътя на народа си. Но дали ханът и жрецът говореха само за пътя на болгарите? Дали хазарите, византийците и славяните бяха само временни крайпътни знаци по безкрайния друм на болгарското племе, или бележеха края на пътя? И дали не се говореше не само за болгарите, ... |