Ново издание на романа. ... Обяснимо е, че романът, предрекъл неизбежното сриване на тоталитарния свят, не е бил допустим в тогавашните условия. В началото на 60-те години буренът на тоталитаризма е задушил напълно цветовете на демокрацията, съветският империализъм е удавил националния дух, а мракобесието стъпква всеки кълн на съвестта. Но се намира един писател, който има смелостта и куража да оповести, че хората на словото и духа могат и са длъжни да променят историята.Романът на Георги Марков "Покривът", описващ наистина случила се трагедия от 60-те години на XX век, не е бил допуснат за издаване тогава, а за ... |
|
Освен приказка на страничките на книжката ще намерите и рисунки за оцветяване. За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели , за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница."Посвещавам книгата на всички палави, умни и добри деца." От автора ... |
|
"Жълтото яке" на "ИК Мултипринт" е съвременна приказка за деца до шестгодишна възраст. Освен поучителната приказка на страничките на книжката ще намерите и рисунки за оцветяване. За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели , за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
"При пръв прочит читателят да не се опитва да отгатне кой е Крокодилът гений. Защото въпросът е какво е Крокодилът гений, а не кой е Крокодилът гений. Не става въпрос за жив човек..." Още едно събитие в литературния ни живот. Ярък и модерен, той е изграден в духа на Чарлс Буковски , по-точно - по Марковски. Някои вече определиха и "Крокодилът гений" за поетичен роман. ... |
|
Миналото е някогашната действителност, която никой не може да промени - дори и историкът. Ако Историята е запаметена и записаната част от миналото, то нейната феноменология е по върховете ѝ, опирайки се върху основата на променящите се исторически обстоятелства. Ето защо събитията и героите са от различни величини. Философското осмисляне позволява Историята не само да се обгърне от всички нейни страни - светли и тъмни, но и да бъдат обяснени обикновените и неповторимите събития чрез разрез отвътре. Обикновените явления говорят от само себе си и са видими за сетивата, докато изключителните изискват целенасочено ... |
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
Договорът за даване вместо изпълнение е средство за облекчено погасяване на задълженията и за осигуряване събирането на вземанията. Той може да се използва и като средство за финансово оздравяване на предприятия и банки в условията на икономическа криза, наред с разсрочване, отсрочване, опрощаване и редуциране на задълженията. Правната уредба е лаконична, а публикуваните решения на съдилищата във връзка с даването вместо изпълнение са твърде малобройни. Въпреки ограниченото число на споровете (резултат от удовлетвореността и на двете страни от благополучното приключване на техните отношения), във връзка със сключването и ... |
|
В дебютния си сборник, предхождан от романа "Единадесет дървени улици", Иван Марков фино рисува различни измерения на най-красивото чувство. Разположени по стрелките на часовника, разказите нямат собствени имена, а обозначения – криминален, приказен, трогателен, най-обикновен, приключенски, празничен, песимистичен, истински, природозащитен, международен, научнофантастичен и музикантски... но това, което ги обединява, е любовта, пронизваща живота на всеки. Защото винаги е време за любов, във всеки час и всяка минута. ... |
|
Иван Марков е фотограф. Това е първата му книга. В нея се показва, как можеш да снимаш без фотоапарат. Нещата и тяхната вътрешност. Живота и неговата външност. И местата, където всичко се събира. Любовите, разделите, малките момичета, които стават големите жени на дните и нощите ни. И големите мъже, които си остават малки момчета. "Тази книга е с щастлив край. Иска се смелост да направиш нещо с щастлив край. Биологично не е предпоставено да има щастлив край и за това хората се изкушават да вярват в щастие след края. Иван Марков вярва в щастието преди края, аз пък вярвам, че се появил талантлив разказвач. Ще ви се ... |
|
Четири драматични миниатюри, които авторът е нарекъл поеми: "Брехт", "Vat’69", "Майка", "Макаронов". "Животът продължава, а човешкият опит се разпада. Днес всеки идиот може да снима с фотоапарат. Механизирането води до това, че вече никога не можем да погледнем нищо през собствените си очи. Туристическото снимане изтрива паметта. Който не може да си спомня, той вече няма опит. Сетивата ни са колонизирани от машините. Защото наркотикът означава печелене на време на субекта. Машите означават загуба на това време. А всяко желание иска вечност. Всяко желание е съпротива срещу ... |
|
Фотографи: Ренета Петрова, Елена Велкова, Крум Стоев, Румен Каращранов и Венелин Георгиев. ... "Да! На тази снимка съм аз - авторът. До мен е млада невеста с национална носия. Ето ви тайната на моя млад дух. Все така ми се случва в моя житейски път. Винаги - и от по-рано и досега да имам допир с младите. Положих усилия в тази книга да ви запозная по-отблизо със заобикалящата ни действителност. Не че на вас не ви е ясна... Но все сте забързани и не винаги забелязвате всичко. Какво ли не съм преживял? И именно допирът с българската непреходност ми помогна да оцелея. Изразена е в народната песен, шевицата, възрожденския ... |
|
Интересът към темата за сакрализираната змия - змей датира отдавна в българската етноложка и фолклорна литература, както и в литературата на науките за древността. Първите етнографски изследвания на този митологичен персонаж се отнасят към втората половина на XIX век и принадлежат на П. Р. Славейков и Е. Каранов. ... |