Калина Александрова е автор на "Сезоните на нашите кризи" и стихосбирката "Аз избирам". В новата ѝ стихосбирка "Аз съм" преобладават темите житейска философия и екзистенциална лирика. Тя впечатлява с дълбочината на замисъла, систематичната последователност на стихотворенията и художествените си достойнства. Илюстрациите на художника Георги Мишков са графики в специфичен стил, които също изпъкват със своята символика и естетика. "Детето в теб изпълнено с Вяра, че този сят е щедър, благодатен и вярва във Човека с пълна мяра, че той е силен и могъщ, и знатен. Детето в тебе вярва в ... |
|
Замъкът Нойшванщайн Нова лебедова скала Замък на баварския крал Лудвиг II Замък на принца на Пепеляшка Замък на вагнер Над алпийското Лебедово езеро В подножието на Баварските Алпи. На 5 km от границата с австрийската Тирол Е краят на прочутия романтичен път На старите немски рицарски легенди И началото на пътя на любовта Лебедите се сгодяват. Таня Николова ... |
|
"В годината, когато се отбелязва 100-годишнината на Иван Пейчев (1916 - 1976), това издание напълно отговаря на очакванията на почитателите на неговата поезия. Използван е ясен съставителски ход - да бъдат очертани онези моменти в избора на почерк на Иван Пейчев, в които се изгражда уникалната Иван-Пейчева поетика и заработва особеният езиков модел, превърнал се в емблема на неговото творчество. Авторът се нарежда сред българските класици на ХХ век. Това е канонът на неговото поетическо творчество - свод от творби, който може да бъде препоръчан на новите читатели от ХХI век." Пламен Дойнов ... |
|
Камбана Намерих в тревата език от камбана. Нагоре погледнах - камбана видях. Едва се полюшваше - зеленясала, няма. Пепел от нея се ръсеше. Прах Обложен със туфички мъх бе металът, години в тревата зелена лежал. Поръбено с капки роса наметало паяк над бездна от бронз бе развял. Звуци да екнат в небето. Съзвучия. Капчуци да текнат. Да млати кълвач. Камбани - кокичета под капчуците - от южняка люляни - да бият до здрач. Звъни и ликуй, весели се, камбано. Желязото кално в небето забих. Съешете се, звуци, звуци, кал изначална, ечи и ехти, намълчал се език! Любомир Николов ... |
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
|
Събрани стихове, поеми, сонети от Иван Цанев по повод 80-годишния му юбилей. Иван Цанев е автор на поетичните книги "Седмица", "Неделен земетръс", "Телеграма", "Едничка дума", "Седмоднев", "Стихове и междустишия", "Дърво на хълма", "Ранни стихотворения", "33 стихотворения". За поетичното си творчество той е удостоен с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са публикувани в книги и антологии на повечето европейски езици."В съвременната българска поезия Иван Цанев се откроява с изтънчената си душевност, с ... |
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
На Острова снегът е мимолетен На Острова снегът е мимолетен - срама не скрива на разголеното лято и то прекрачва с нагло неприличие в салоните на есента и зимата. Тук реките не познават зимен сън - смрадта от раните промити на нощта отнасят в контейнерите на морето. И аз се закачих за миглите на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс и се издигнах до бялата брада на облаците - а птиците на моя смях небесен крилете си прозрачни разпериха над Темза. Питате защо побягнах от свойто топло ъгълче самотност - за да потърся кът уютен в горите на мълчанието островно за болните си спомени. Цанко Серафимов ... |
|
"Лаконични, изчистени, точни, разказите на Бойко Ламбовски неусетно го пренасят през прага на жанровете. Прозата му, съхранила най-силните черти на поетичния му свят, ще бъде неочакван подарък за феновете му! Независимо, че сменя обвивката на словото, литературната сърцевина остава непокътната. Така получаваме шанса да преоткрием един обичан автор, дръзнал да прескочи най-строгата бариера между жанровете. Именно тук, на коравата нива на простия ежедневен език, проличават и достойнствата, които иначе рискуват да останат скрити в поетичната папрат на Парнас. Познанието за човека, отвъд клишетата на социалния фалш, ... |
|
"В тази книга природата по особен начин се разтваря в човешките емоции, в картините, които се рисуват, в начина, по който се вижда, в начина по който - образно казано - се диша. Затова, без да е декларативна и ангажирана, книгата по фин начин може да бъде отнесена към едно писане, което има съзнание за значимостта на природата за човешкото. Когато една поезия очуднява всекидневието и знае, че денят е художникът днес, то тя със сигурност има какво да каже и покаже на своите бъдещи читатели." Амелия Личева "Основният герой на тази стихосбирка е любовта с главно Л, която се стоварва върху нас двойна като ... |
|
"Тази книга е тихоспирка. В нея има тихотерапия и тихотворения. Започнах да я пиша още през есента на 2019 г., преди пандемията. После, в изолацията и в притихването, усетих с двойна сила колко е навременна. Не е страшно в тихото, читателю! Не е и толкова трудно да помълчиш. Да послушаш тишината. Тя казва много. Тя казва истини. Няма как да ги чуеш, ако бягаш от нея. Надявам се, че си го осъзнал и че след пандемията ще промениш нещо в битието си. Звуците няма да изчезнат от живота ти. Но тишината е на път да изчезне. Върни я! Не я пускай да си тръгне, защото тогава ще си си тръгнал от себе си, преди изобщо да си ... |
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |