"Драги читателю, тази книга не е присъда, назидание или отмъщение. В нея съм събрал мои публикации във Фейсбук, в които се опитвах да създам реалистична картина на събитията, белязали съдбата на няколко поколения. С текстовете си се връщам назад в миналото и показвам фрагменти от онези времена като в своеобразен калейдоскоп, в който и читателят ще се включи със собствените си спомени. Възможно е мнозина да се трогнат, дори да поплачат, когато съдържанието в разказите съвпада с техните лични преживявания. Не ми се ще обаче горчивата утайка, останала в душите ни, да предизвиква гняв към Съдбата. Нека заедно да останем ... |
|
"Това е книга за София и още нещо, написана в духа на пътеводителите "Мишлен", закачливите описания на Тери Пратчет и очарователния хаос на домашните списъци за пазаруване. В нея ще намерите смях, прагматизъм и разни истории в съчетание с лекото безумство, което майчинството носи на крилете си, с опити за живот, а не само за оцеляване в градска среда, както и със заслужаващото адмирации усилие да запазиш Красотата в обърканото ежедневие на пораснал човек. Авторката е успяла да грабне дребни моменти, които за обикновените хора може да изглеждат скучни и незабележими, да ги пусне през цедката на артистично ... |
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Благодарение на тези страници заедно събираме едно десетилетие, връщаме се към Синьото, Ах, Мария и Витамин Б, към москвич Алеко и касетките, в Созопол, какъвто беше някога. При други мили... Заедно сме riders on the storm, holy divers и absolute beginners. Завинаги в ягодовите полета. Недосегаеми и вечни. ... |
|
"Всичко започна с един SMS. След това последваха и други... Поискани SMS-и, продължих да ги пиша. Неусетно кога и как ги превърнах в есета /така ги нарече мой близък приятел/. А аз ги нарекох "SMS-ece-TA". И да иронизирам всичко случващо се с мен, сложих и този "емотикон". Предвид сложните ми отношения с Фейсбук и всички украсителни знаци, за мен случващото си беше чиста подигравка. Вървях вече към 50-та страница. Нещата се променяха - тук-таме се появяваше и поезия. Поезия в проза - отново добави моят близък приятел - литературен критик. Там някъде във времето нещо беше чукнало сърцето ми. И ... |
|
"Миризмата на лук упражняваше почти хипнотична власт върху всички Мерола. До такава степен, че го ръфахме като ябълка. Мама казваше, че когато лукът е наистина хубав, не те кара да плачеш, а да се смееш." Хуморът е най-ароматната подправка и в рецептата на Валтер Рисо за незабравимо "вкусен" роман. Но авторът не пести и от другите съставки - любов, тайни, изневери, малки драми и големи радости. Въобще всичко онова, сред което преминава животът на една многолюдна неаполитанска фамилия в Буенос Айрес. Историята започва в столицата на Аржентина, където семейство Мерола е намерило убежище през 50-те години ... |
|
"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |
|
"Писах и завърших книгата си Жажда за светлина в продължение на две десетилетия. Трудих се с обич и преклонение пред неотразимо светлата личност на Никола Вапцаров . Вълнувах се и се възхищавах от безкомпромисното му гражданско поведение и проявяваната от него необикновена социална отзивчивост в живота и творчеството." Мария Радонова ... |
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
"С "Геон" Стефан Гончаров заявява категорично притежанието на мощен и различим глас, който се разгръща още повече във втората му поетична книга "Смъртта не се чака". Но стиховете на Гончаров не крещят, тяхната сила е в прецизната тишина, която капе от зъбите им. Или от клепачите. Смъртта не се чака, защото какво живеем, ако я чакаме? Но и - смъртта не се чака, тя отдавна е тук. "Като мръсна сълза в затворено око". Затова - отворете очи и прочетете тази книга." Георги Гаврилов ... |
|
"Поезия. Навсякъде между пластовете разпръснати знаци... Писането му е наситена със смисли сдържаност. Без нищо излишно - изцяло чистота. Да, това е точната дума - чистота. Но днес това звучи като "бяла врана". Може би той наистина е бялата врана в съвременната поезия. Много ми е трудно да го определя. Усещам го толкова близък, че не мога да направя дистанцията, за да говоря. А "Покрив (и други основания)" е най-прекрасната му книга..." Екатерина Йосифова ... |
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Свят, изпълнен със слънце, смях и малко тъга. Така изглеждат пределите на вселената, описана от Алфонс Доде в страниците на това издание. Всъщност светът, изтъкан от полярно различните чувства, е резултат от живота на героите от двете произведения в този том – "Дребосъчето" и "Писма от моята мелница". Издаден през 1868 г. романът "Дребосъчето" постига блестящ успех. Приживе самият Доде споделя, че е създал първата част на един дъх, докато втората го е поизмъчила. Причината е, както казва автора, това, ... |