Цветето на звездата ни кани да тръгнем на пътуване с човешката душа към Безкрайността. Древният принцип Познай себе си означава да обърнем взор навътре, за да провидим, че във фракталната структура на Микрокосмоса оживява отразената същина на Макрокосмоса. Въпросът за Бог остава онзи вечен Въпрос на Въпросите, който самопоражда неизчерпаемите си основания в своята отвъдност. Животът е закодирана в тайна, която чака да бъде изявена в милата усмивка, в благостта на общуването, в милосърдната постъпка, в грижата, в братството. Тогава Бог оживява в нас. Взирането в тази божествена душа нека да е с очите на дете, лишено по ... |
|
|
Антология от наградени фантастични разкази в конкурса "Агоп Мелконян" 2012 - 2016 г. ... "Понякога машината е печатала философски сериозни визии за Вселената или за модерното общество, за човека и природата, за човека и машината (както и за природата или машината без човека); понякога, като за собствено удоволствие, е писала просто заради играта. Програмистите на машината са от кръга на електронното списание "Сборище на трубадури", които от пет години (2012 - 2016) провеждат конкурси за кратък фантастичен разказ в памет на Агоп Мелконян - изумително многолик творец, а познат все пак най-вече като ... |
|
|
Ловните разкази от "Спомен за лисицата" на Любомир Халачев го доближават до проверени и класически образци в тоя жанр, сътворени от белетристи като Емилиян Станев , Йордан Радичков и Дончо Цончев . "Драги читателю, ти поемаш в ръцете си книга, която ще предизвика твоето въображение и ще те зареди с благородни послания. Любомир Халачев поднася прелестна панорама от ловни разкази - увлекателни истории, които разкриват и най-тънките нюанси от поведението на дивите фазани, глиганите, гривеците, гъските, лисиците, патиците и зайците. Всъщност магията на лова е само външната рамка на тези разкази. ... |
|
|
|
|
|
Помагат ли четири чаши вода при раздяла? Как живее този, който има да взема? Дали се променя човек, когато лети или стане невидим? Коя е най-срамната дума? Какво можеш да разбереш за себе си, докато купуваш портокали? Кога ще върнат усмивката на Кольо? Съдби се пресичат, после неусетно се разминават - в големия град или в спомена. Сюжетите в тези кратки разкази събират моменти на скрито щастие или изстрадани рецепти за оцеляване, докато героите се опитват да разберат себе си и другите. Или поне да съчинят приемливо обяснение за живота. Реят се правдиви измислици, а истините са верни само донякъде. Нали животът е вихър от ... |
|
|
Спомените на Велчо Велчев разкриват интересни моменти от зората на модерна България. Те започват със срещата на малкия Велчо с Васил Левски , преминават през разказа за патриотичната инициатива на българските студенти в Европа по време на Сръбско-българската война и представят важни етапи от строителството на съвременна България - законодателството в края на ХІХ и началото на ХХ в., политическите сблъсъци на партиите с княз Фердинанд , обявяването на независимостта и Балканските войни. Позицията на водещия ни журналист от онова време разширява представите за националната ни идентичност. Велчо Т. Велчев е роден в ... |
|
|
"Търсите причина (Reason) да прочетете (Read) тази малка книжка с 13 + 2 истории за R? Ще ви напомня (Remind), че реалността (Reality) не ни дава логични причини за избора на книга. Книгата ни намира. Правилното (Right) решение е да послушате интуицията си. И да посегнете към тази книжка с истории, защото обичате червения (Red) цвят, защото обичате малини (Raspberries) или защото обичате да тичате (Run). Може и да е защото обичате реката (River), която шумоли под прозорците ви, или защото се чудите по кой път (Road) да поемете. Ще ви призная, че тези 13 + 2 истории ще ви позволят да си отпочинете (Relax) и може би, ... |
|
|
"Стара риба няма - този прословут лаф е патент на ленивите пловдивски момчета. Подхвърляха го, изпровождайки с очи някоя от емблематичните тигрици на града, чиито силуети и до днес внезапно изникват от сенчестите улички и обръщат античната провинциалност в посока Фелини. Казвам това във възхвала на зрелостта, заради достойнствата на отлежалото вино и защото съм убеден, че в литературата старите рецепти са единствено успешните. На Международния панаир на книгата в НДК от злачните подмоли на пловдивския интелектуален живот изплува книгата "Носталгия. Разкази - том 4". Авторът Йордан Костурков , който е един ... |
|
|
Споходи ме Преобразяването. Не усетих точно как се случи, но вече съм сигурен в това. Уж сънувах, но по някое време чувствах раздвоено състояние - полуживот-полусън, а след един особен (за да не кажа страшен) момент придобих сериозното усещане, че всъщност съм дух. Виждах се като дух, а и всичко по-нататък си беше небесно... И за капак - един дълбок вътрешен глас ме скастри: Ти ще бъдеш ли вече такъв, какъвто си, или не!"... Дочух от други духове наоколо, че е рядкост някой да види момента на собственото си Преобразяване и си казах Край на съмненията, всичко е наред. И небесните енергии ме понесоха в разни посоки. ... |
|
|
В "Смъртта на Рицаря Челано", вдъхновен от едноименната фреска на италианския художник Джото, неусетно са съчетани различни наративни жанрове: мит, хроника, сказание, приказка, разказ. Езиковото въображение на авторката вплита в неговия вътък радостта заедно с филигранната, често пъти неочаквана меланхолия, сътворявайки причудлив очарователен свят, отрупан с всички дарове на приказното разказвачество (рицари, вълшебници, царски синове, принцеси, богове, животни, които говорят и картини, които оживяват, войни, жертвоприношения и поклонения) разказани с език, който поднася неочаквани изненади. Останалите разкази в ... |
|
|
Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |
|
|
Вирджиния Улф (1882 - 1941) е призната за една от най-големите писателки на XX в., ключова фигура в световната литература. През целия си творчески живот тя създава малък брой разкази и темите в тях са онези новаторски търсения от 20-те години, които изследват личността и съзнанието, конфликта между вечното и преходното, между действителното и въображаемото, и именно тяхната неповторимост изисква въвеждането на нови литературни техники. В тези ранни разкази най-добре, дори нагледно, се вижда как около зрънцето реалност Вирджиния Улф с лекота плете мрежа от мисловни асоциации - странни, мъгляви, често неразбираеми. ... |
