"Признавам, че от много годни не бях се забавлявал така чистосърдечно (а може да беше и мръсносърдечно, и да не беше баш забавление). Калин Янев ми е напълно непознат, но това не ми пречи да сравня неговия текст с други също тъй "хард" текстове от типа "закони" на този или онзи (визирам господата Мърфи и Паркинсън). Впрочем те са така обрасли с митове, та дали са и реално съществували? Както и да е. Умен и талантлив човек, тоз Калин Янев. Заслужил си е книгата, стига да се найде издател."Из рецензия за ръкописа от Николай Заяков "Калин Янев е името на Калин Янев. Или обратното. Роден е в ... |
|
|
В "Лични полета" ( 1 и 2) Здравко Гълъбов - този мълчалив вестоносец, хванал литературно-историческото сито в ръце - търпеливо, внимателно, умно и талантливо (това личи по въпросите му) пресява и завещава на поколенията златоносните частици от хора и време, градили в годините храма на голямото поетическо изкуство, родено и населяващо Пловдив. В този храм ние, българите – а и не само ние, - трябва да влезем с бяла риза, с чиста душа и да оставим знака си на благодарност, на взаимност и съпричастност към творчеството на ядро от таланти - "магьосници на вълнуващи прозрения", както и към личностната им ... |
|
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
|
|
Родолюбивата Христоматия е построена не на някой от антологичните принципи - генерационни, азбучни, жанрови или някакви други, а именно на христоматийния - на тебе, читателю, ти е представено оцененото във времето, най-доброто, преминало през неговото сито. И най-хубавото на христоматията - това, че предполага равнопоставеност във всичко - на автори, на събития, на текстове. Разчита се и на философските прозрения на художествените ни мислители, които спояват отделните текстове. Би следвало всичко да е подчинено на онази центростремителна сила на съзнанието и сърцето. Творческото участие на художника Иван Димов е духовно ... |
|
|
Истини за българската народопсихопатия. Карикатури: Христо Комарницки. ... Ами ако? - въпросът, който поне веднъж всички българи си задаваме. История, култура, велики личности - всички попадат в плен на въображението ни, щом се размечтаем на тема "Какво щеше да стане, ако...": Ами ако Аспарух не се беше заселил в Онгъла? Ами ако нямаше комунизъм? Ами ако имаше социални медии преди 1300 години? Ами ако Меси и Роналдо бяха българи? Ами ако имаше жълта преса преди 100 години? Въпросите нямат край. Истината и мечтите обаче често изпадат в тежки несъгласия помежду си, а българинът е пословичен със своята ... |
|
|
Созополският Чудомир разбива каси."Всъщност разбивал ги е преди 1990. Сега ще ви разбие от смях и ще ви открадне сърцето. Четвъртата книга на Савко Калата представя най-доброто от него - изкусителен разказвач, непресторен повествовател на покъртителни житейски истории и - най-важното - един от най-сладкодумните писатели събеседници, които можете да срещнете днес. Защото разказите на Савко създават усещането, че сте поседнали под някоя натежала смокиня на самата улица "Рибарска" с филджан подбрана ракия от знаменития "Казан на Савко" и историите, които четете всъщност ги чувате от първа ръка. С ... |
