В Епиграми и кратки разкази превръща ежедневните си преживявания и наблюдения юристът и преподавател ВТУ Св. св. Кирил и Методий гл. ас. д-р Христо Орманджиев . Вече няколко години той събира творчеството си. Злободневни, но не и злобни са кратките сатирични стихотворения на Христо Орманджиев, който работи като старши юрист и в Областна служба Изпълнение на наказанията във Велико Търново към Главна дирекция Изпълнение на наказанията. И там, и в университетските аудитории той често става свидетел на ситуации, които го провокират да пише епиграми и разкази. Често персонажите му са реални, но като герои в разказите му те ... |
|
22 април 1984 година е паметна дата в българската история. Броени часове, след като става първият българин, стъпил на Еверест, Христо Проданов загива. Самостоятелното му безкислородно изкачване по Западния хребет превръща алпиниста в легенда и олицетворява целия му жизнен път. Книгата на Димитър Димитров не е просто поредната биография на знаменития български алпинист. В "По пътя към върха" читателят може да проследи нелеката житейска съдба на Проданов - от порутената родна къща в Карлово до перлата на Хималайската корона. Преките свидетелства на близки и колеги разкриват чисто човешките му качества, сред ... |
|
Ако обичате историята, изкуството... и сте любопитни, опознайте София през картините и картичките в тази книга! Картините, репродуцирани в книгата, са от фонда на Софийска градска художествена галерия, а картичките са собственост на Христо Алексиев. ... |
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
"Характерно за белетристичните произведения на Христо Славов е умението му да балансира между утвърждаването на нравствената същност на героите си и незлобливото иронизиране на някои техни действия, мислене и световъзприемане. С перото си на самобитен словесен живописец той успява да вникне пространно в народопсихологията на човека от втората половина на XX век и в отличителните знаци на времето, в което му е съдено да живее." Благовеста Касабова ... |
|
Беше 1942 година. Авторът на тази легенда се роди две години по-късно. Ако някъде не е бил прецизен в историческите си констатации, той моли за снизхождение. Двама възрастни мъже седяха на пейка под кестените край Цюрихзее. Това не бяха случайни хора, а най-издирваните мъже в комунистическа България. Единият беше великият полицай Никола Гешев издирван с десетилетия ту от държавна сигурност, ту от КГБ, другият, на чиято дясна китка имаше татуировка АМП беше големият авантюрист Антон макарович Прудкин. Дълги години полицията в царска България живееше с мисълта, че тази абревиатура означава Антон Макаров Прудкин но всъщност ... |
|
Е. П. Блаватска е позната на света предимно с енциклопедичните си познания, окултните си сили и неповторимата си смелост. Тази малка книжка, съставени от разкази, нахвърляни от нея в мигове на почивка, я разкрива като блестящ, художествен писател, надарен с брилянтно въображение. Любознателният ще долови искрици от реалността под булото на измислицата и ще знае, че само ръката на окултист може да е добавила някои от щрихите на картината. "Кошмарни истории" са пренаписани през последните няколко месеца от изпълнения с болка живот на автора: когато се уморяваше от непосилната работа над "Теософски речник& ... |
|
Тези смешни, куриозни и същевременно поучителни истории биха могли да се случат на всеки от нас. Марк Твен така майсторски описва забавните ситуации и необичайните хора, че няма как да не се усмихнем на всеки от неговите разкази. Понякога човек се чуди дали писателят говори сериозно. Така например разказът "Легенда за Капитолийската Венера" прилича на сензационно съобщение, че в САЩ бил намерен "вкаменен гигант". И всяко нещо, независимо дали е хумористично, остър сатиричен памфлет или изпълнен с ирония очерк за човешките нрави, е написано изящно и органично, изразително и талантливо. Книгата е част ... |
|
"Беше сутрин. До леглото ми стоеше моята баба с голяма бяла платнена шапка с къдрици по края и държеше нова сребърна рубла, която представляваше обичайният ѝ подарък за Рождество. Разбрах, че всичко видяно се беше случило насън, а не наяве и побързах да ѝ разкажа защо плача. Какво пък - каза баба, - сънят ти е хубав, особено ако поискаш да го разбереш правилно. В басните и приказките често има скрит нарочен, таен смисъл. Според мен завръщащата се рубла представлява таланта, който провидението дава на човека при негово раждане. Талантът се развива и укрепва, когато човек успява да запази своята бодрост и ... |
|
Антология от наградени фантастични разкази в конкурса "Агоп Мелконян" 2012 - 2016 г. ... "Понякога машината е печатала философски сериозни визии за Вселената или за модерното общество, за човека и природата, за човека и машината (както и за природата или машината без човека); понякога, като за собствено удоволствие, е писала просто заради играта. Програмистите на машината са от кръга на електронното списание "Сборище на трубадури", които от пет години (2012 - 2016) провеждат конкурси за кратък фантастичен разказ в памет на Агоп Мелконян - изумително многолик творец, а познат все пак най-вече като ... |
|
Детските книги, превърнали А. А. Милн в знаменитост, и неговият Мечо Пух - най-известното мече на света, заемат малка част от неговото творчество. Неговите романи и разкази отдавна са влезли в златния фонд на английската литература и са преведени на много езици, а пиесите му се поставят и до днес на театралните сцени в Лондон. Неподправен английски хумор, изящни афоризми, забавни шеги и истински истории за джентълмени, които се отличават с изключителното британско "чувство за собствено достойнство". Майсторски изградени сюжети, необикновени герои, неочаквани обрати, непредсказуеми финали и, разбира се, ... |
|
Споходи ме Преобразяването. Не усетих точно как се случи, но вече съм сигурен в това. Уж сънувах, но по някое време чувствах раздвоено състояние - полуживот-полусън, а след един особен (за да не кажа страшен) момент придобих сериозното усещане, че всъщност съм дух. Виждах се като дух, а и всичко по-нататък си беше небесно... И за капак - един дълбок вътрешен глас ме скастри: Ти ще бъдеш ли вече такъв, какъвто си, или не!"... Дочух от други духове наоколо, че е рядкост някой да види момента на собственото си Преобразяване и си казах Край на съмненията, всичко е наред. И небесните енергии ме понесоха в разни посоки. ... |