"Възгледът, на който принадлежа, е възгледът на поезията. Този възглед има хилядолетна история със запазени писмени съкровища, основаващи се на много по-стари предания. Аз нямам възглед, аз принадлежа на този възглед. Човек може да има поглед за нещо, но този поглед ще бъде, основан на възгледа, на който принадлежи. Възгледът е светлината, дето осветява нещата... Погледът е мнение, а възгледът - истина. Погледът дава граници и определения, а възгледът, осветявайки ги, ги отпраща напред. Възгледът разширява света, съединява погледите, събира обектите в цялост, т.е. възгледът е синтез." Румен Денев С тези думи ... |
|
|
В тази приказка на писателя Румен Иванчев пъстрото Петле - ветропоказател се сприятелява с Южния вятър и става любимец на децата. То си има и още един мъдър другар - Часовника на градската кула, върху която го е монтирал Старият майстор. Но идва есента и после зимата, която прекъсва безгрижните игри. Пристига Северният вятър, който фучи застрашително и иска всички да му се подчиняват. Това важи и за ламариненото петле, което трябва да устои на редица изпитания и капризи на ледения господар. Накрая, с помощта на Градския часовник, то успява да посрещне пролетта, обърнато в посоката на истинското приятелство. Поуката от ... |
|
|
Като форма на човечеството всеки народ носи неговите висши качества, които са обща съкровищница на индивидуалните народни култури. Човечеството е общество от народи и поради тази причина излиза наяве фактът, че всеки народ се представя като личност в това общество от много народи. До тук имаме два принципа: народите са форми за съществуване на човечеството; народът е личност. Тия два принципа са основополагащи за възгледа на постоянното в промените, защото широкият консерватизъм (словосъчетание, което е равнозначно на възглед на постоянното в промените) има за понятия, чрез които разбира света, три такива: род, народ и ... |
|
|
Книгата разглежда външната политика на Русия, чиято главна цел е да постигне влияние на Истанбул (Константинопол) и над православното население на Балканите в периода 1772 г. - 1827 г. Осъществяването на желаната цел зачева серив от войни, които се водят и на завоюваните от османците през XIV век територии, населени с българско население. Тези десетилетия са превърнати в период на забравени герои и изчезващи традиции, които дават отражение върху познанията по история на целия български народ. На този народ тепърва му престоят нелеки научни битки за възстановяване на окупираната, от нашите съседни държави, българска ... |
|
|
Книгата съдържа епиграми, стихотворения и афоризми. ... Румен Иванчев е награден със следните литературни награди: за първа книга с поезия в конкурса "Южна пролет" в Хасково, 1983, премията "Фараболина" на Карнавала във Виареджо, Италия, 1993; националната награда "Чудомир", 2015. "Постепенно в България настъпват големи промени. Богатите стават по-богати, бедните стават по-бедни, умните - по-умни, глупавите - по-глупави, а останалите, сред които съм и аз, сме отдавна в чужбина. В тази бих я нарекъл, патриотична книжка съм събрал нови епиграми, неостаряващи стихотворения и мисли, ... |
|
|
Големите военни победи през Средновековието превърнали България в една от най-големите и силни държави в Европа. В тази богато илюстрирана книга са описани седем от най-великите български битки: при Онгъла (680 г. - Хан Аспарух), при Константинопол (718 г. - хан Тервел), във Върбишкия проход (811 г. - хан Крум), при Ахелой (917 г. - цар Симеон), в прохода Траянови врата (986 г. - цар Самуил), край Одрин (1205 г. - цар Калоян) и при Клокотница (1230 г. - цар Иван Асен II). ... |
|
|
В памет на живописеца Румен Лаптев, който ни напусна през 2013 г. ... В този каталог са представени над 80 цветни репродукции на картини от различни периоди на художника. Това, което няма как да се види тук, е усещането му за изкуството и за живота, отдадеността му към неговите ученици, майсторството му като познавач на технологията на живописта до най-дребните детайли. ... |
|
|
Книгата Българското етническо присъствие в Западна Тракия и Одринско XIX - XXI в. от Румен Иванов е поредното актуално и оригинално заглавие на изследванията в ново време, което продължава темата за българското етническо присъствие и неговите следи днес в най-южните предели на българската етническа територия в някогашната Османската империя, признати като такава с преобладаващо българско население и от Посланическата конференция в Цариград през 1876 г. и от фермана за учредяването на Българската екзархия през 1872 г., останали по силата Берлинския договор от 1878 г. извън границите на съвременната българска държава. ... |
|
|
"Утре рано аз имам дуел, ще изпискат две сребърни шпаги. Неизгодно е да съм смел, изгодно е да избягам... Аз ще бъда убит войник, вече хапвам последната хапка, а животът е жалък вик, панталони и шапка." Румен Денев ... |
|
|
За Румен Стоянов , доайен на испанистиката и португалистиката у нас, единствен българин - почетен доктор на латиноамерикански университет (гр. Бразилия, 2012), ние, българите, заемаме средищно положение спрямо жестикулиращите южняци и въздържаните северняци. От десетилетия обаче имаме уклон към затихващо ръкомахане, което е белег за изгубване на национална самоличност - отпадат безмълвни знаци, нови не създаваме, предпочитаме да се възползваме наготово от чужди. Растящото обезжестяване е част от задълбочаващото се разбългаряване: в жестово отношение, както и въобще на културното поприще, ставаме все по-безцветни, по- ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "Мой малък, уплашен по рождение човек, ти си връхна дреха на душата ми, ти си едно жестоко изключение в синдромите на тоя свят... Мой малък уплашен човек, вкопчан в опашката на времето, положителен антигерой на епохата - все едно ли е нищожен ли си, или унищожен? Ти участваш в хаоса, в движението - от къщи на работа, от работа - вкъщи, ти имаш собствен слънчев часовник и собствен малък уплашен човек, но зависи ли нещо от теб, щом си зависим от всичко? Мой малък, забравен, готов за подвиг човек - аз не съжалявам лудите си братя и никога не съм се хилил на хората, замислени за цвета на ... |
|
|
"Учебникът е замислен напълно в духа на българската научна традиция, според която той не само да отразява, но и да надминава общото ниво на развитие на наказателното право у нас. Началото на тази плодотворна традиция бе поставено през 30-те години на миналия век от недостижимия академик Никола Долапчиев и по-късно продължена с безспорен авторитет от уважавания проф. д-р Иван Ненов (1963 и 1972 г.). Техните учебници са актуални и днес. Но животът продължава и върви напред. През следващите десетилетия българската наказателноправна наука претърпя мащабно и бързо развитие в трудовете на такива светли умове като чл.- ... |
