Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... Духовните пътешетвия на Коста Качев . Днешната българска култура е удивителен организъм, чиято енергия непредвидимо се разлива, надскача и обезсмисля всякакви жанрови и тематични граници. Тази мобилност, жизненост и постоянна променливост прави възможна появата на интересни таланти във всички области. Ядрени физици пишат нежна лирика, патоанатоми творят в областта на класическата музика, биохимици създават увлекателни разкази, актьори и философи правят интригуващи опити в сферата на пластическите изкуства ... |
|
|
В настоящия си труд - По някои проблеми на психологията, педагогиката, логиката, философията, субективността, обективността, културата и мъдростта в правото, авторът не само изяснява в теоретичен план редица възлови проблеми на философията, психологията, етиката, социологията и педагогиката в правото, но уточнява някои от най-често използваните понятия и категории в тези дисциплини, като с това способства да се завиши ефективността на юридическата дейност и нейният хуманизъм. За написването на книгата е използвал богат теоретичен и приложен материал. Разработва и проблема за личността изобщо и по-специално за личността в ... |
|
|
"Звездинов е поет със свой глас, със своя насока на развитие. Той и до днес си остана верен на онази линия на непосредствена и жизнерадостна лирика, с която започна и която очевидно е органически присъща на човешката му природа..." Атанас Свиленов "Любов, не ти си жива рана, макар че чувствам как минава през тебе времето копнежно... Не заздравяваш, не заръбваш, отворена към Вечността, упойваща, неразгадана..." Атанас Звездинов ... |
|
|
На пръв поглед Исабел си има всичко - любим със страхотна външност и добро потекло, родители, които не се месят много в живота им, близък приятел, който би я изслушал дори ако се обади през нощта. Това, което тя няма, са спомени. Преди години с нея се е случил инцидент, който е изтрил голяма част от паметта ѝ и Исабел се е събудила в свят, в който е трябвало да научи отново кои са хората, на които може да разчита. Единственото, което ѝ липсва, е рисуването. Някогашното хоби сега е почти изоставено, а точно в него Исабел е намирала щастие и утеха. И когато отново хваща четката, нещо скрито дълбоко в ума и ... |
|
|
Йоанна е последната българска царица преди края на монархията в страната. Израсналата като италианска принцеса благородна дама от Савойската династия завинаги свързва съдбата си с България след сватбата си с цар Борис III през 1930 г. Йоанна заема своя пост на царица в едно смутно във всяко отношение време. Незарастналите рани от войните, стопанските проблеми и острото политическо противопоставяне имат определяща роля за динамиката на обществения живот. А когато към това се прибавя и пожарът на Втората световна война, управниците на България са изправени пред трудни решения и необходимост от тежки жертви. Ненадейната ... |
|
|
"Случи се чудо. Успях да изповядам натрупалите се в душата ми идеи и чувства благодарение на съкровените ми разговори с говорещите български и преводни книги, появили се през една от най-трудните в живота на всички ни тягостни мигове - времето, когато пандемията ни отнемаше скъпи близки и приятели. Вложих в есетата, които ви предлагам, познанията, натрупани през годините, но и премълчаното, откровенията, подсказани ми от поети, белетристи, документалисти: понякога в яростни спорове, понякога във вълшебна хармония. Летописът на книжния живот от юни 2020 до август 2021 не е досаден справочник, а го оприличавам на ... |
|
|
Издание по случай 100 години от рождението на Радой Ралин. Мигновено живея Нямам време да се застоявам и пред всичко спирам, за да не пропусна миг от живота си. Не съзерцавам картини, предмети и случки. Нека те се закотвят в душата ми и ме повикат понякога да ги потърся. Нека нашето взаимно привързване е магично и съдбовно, да съдържа частица от случайната ласка. Щом си потрябваме, ще се хванем за ръка, и от докосването ни ще възникне плод. Денят е страшна тъкан за чувства, метали и нереални величини. Сънят ги обобщава във вълшебни модели. Дилетантът политик получава тройки по история. А аз обхващам, попивам този ... |
|
|
Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път - за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата - светещи прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг. "Залъгвам се, че написани през годините за в. "Сега", тези страници придобиват едно особено сегашно време, което ще ги остави по-дълго в светлата част на живота. Такива мечтания никога не се сбъдват точно както ... |
|
|
Девет сценария за документални филми за достойни българи, някои от които са забравени - писателите Димитър Димов и Ангел Каралийчев , поетът Иван Динков , първата българска олимпийска и световна шампионка и рекордьорка на висок скок Йорданка Благоева, капитан Георги Радков, спасил с батареята си Балчик по време на Първата световна война от бомбардировки от руския миноносец Память Меркурия, проф. Антон Митов, основател на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести във ВМИ Пловдив, д-р Стефан Черкезов, загинал при изваждането на 47 души от горящ автобус през 1963 г., Димитър Андонов от гр. Девня - човек с ... |
|
|
Европейска награда за литература 2016 г. ... Йоргос Дукарелис, професор по археология от Атинския университет, се завръща в Малките Циклади двайсет години след археологическата експедиция, която го превръща в знаменитост и променя завинаги личния и професионалния му живот. Предстои му още една експедиция, този път до дълбините на собствената му душа. Обикаляйки отново местата, на които някога е живял, сред спомените и невидимите нишки, които го свързват с три жени от далечното минало, близкото минало и настоящето, под яркото слънце на Егея, между скалите, безплодната земя, морето и необятната синевина на небето, Дукарелис ... |
|
|
Поезия, която предефинира същността на битието. ... "Много е трудно да се отговори една поезия, която в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения, от ред традиционни идентичности на лирическия аз. В поезията от новата стихосбирка "Мълчания от Надежда" на Надежда Искрова намираме стремеж за постигане на същността на битието чрез оголването на различните обвивки на делничното и всекидневното. Да се каже, че тази поезия е мощно завладяна от културата на Изтока, не означава почти нищо. Защото това е не само очевидно: имаме не просто често срещаната "имитация" на будистки ... |
|
|
Да пишеш за това, което си преживял, винаги е риск. Първо - преживяваш го отново и се бориш с паметта си, която отсява лошите моменти от хубавите, изтласквайки лошите. Второ - от хилядите впечатления трябва да изградиш разказ - последователен и пълен. Така че човек, който каца от космически рейс и не знае какво е ставало в България между 2005 и 2011 г., да разбере какво се е случило. Има и едно трето - че едно и също събитие разказано от трима души. звучи понякога като три различни събития. Разказът, който авторката е нарекла "Мисия Атака", е по-скоро изграден като филм, като клип, в който времето и спомените се ... |
