Книгата е част от поредицата "Литературни звезди" на издателство "Унискорп". ... В смешно, нежно, трагично и изящно построения роман на Фоер се развихрят закачливо-неудържимото детско въображение и пронизителната болка. Оскар е едва деветгодишен, когато се сблъсква с пагубната катастрофичност на съвременния свят. Преждевременно помъдрялото момче - 9-годишен изобретател, бижутер, астрофизик и пацифист, издирва ключалката, която съвпада с ключа, който баща му е оставил, преди да намери смъртта си при атентатите от 11 септември под развалините на кулите близнаци в Ню Йорк. Момчето, което е гениално, но ... |
|
"Самовглъбяването и способността на автора да навлиза и в най-сложните аспекти на човешкия живот е една от характерните черти на поетичното творчество на Тодор Билчев , но те особено силно се усещат в четвъртата част на настоящата стихосбирка. Авторът, опитвайки се да си обясни житейските пътеки, дава на читателя и своя отговор на многобройните въпроси на ежедневието, но и на една от фундаменталните философски категории - за смисъла на съществуването. Разглеждайки живота като една илюзия, която сме принудени да приемем за реалност, ние не спираме да се взираме в просторите на необятието, търсейки себе си навсякъде. ... |
|
Субективен документализъм в българската фотография 1970 - 1991г. В социалистическа България "авторско свидетелство" е документ, който се издава от Патентното ведомство и удостоверява лични права върху изобретение. Тази книга изследва "авторските свидетелства" във фотографията у нас през периода 1970 - 1991 г., връзката между факти, думи и образ, личния поглед към документа и в крайна сметка - конфликта между истината и лъжата. Представени са творби на 11 български автори от периода. Те очертават границите на явлението "субективен документализъм", положено в максимално широк културно- ... |
|
През по-голямата част от човешката история медицината не е била професия. Човечеството е оцеляло до днес благодарение на способността си да се самолекува. Хората, привикнали да мислят сложно, гледат на силата на самолечението като на магия, или като нещо прекалено добро, за да е истина. Всеки е роден със силата да се самолекува. Тя следва закона на природата. Китайците резюмирали този природен закон, наричайки го Тао (Пътят). Те вярват, че Тао е първоизточникът на всичко във вселената и че той има различни проявления. Силата на самолечението е едно от многобройните му проявления и човешкото тяло е продукт на Бог. ... |
|
Откъде сме дошли? Защо сме тук? Според племето Бошонго от Централна Африка преди нас е имало само тъмнина, вода и великия бог Бумба. Един ден Бумба получил силни стомашни болки и повърнал Слънцето. Слънцето изпарило част от водата и се появила суша. Тъй като все още му било зле, Бумба повърнал Луната, звездите, а после леопарда, крокодила, костенурката и най-накрая, хората. Този мит за сътворението, подобно на много други, се опитва да отговори на въпросите, които всички си задаваме днес. За щастие, както ще стане ясно, сега имаме средството да предложим отговорите - и това е науката. Вселената е породена от Големия ... |
|
Бестселър на Ню Йорк Таймс. Книгата е част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон". ... Името Колин Таброн е добре известно на голяма част от читателите. В книгата, която държите, той описва пътуването си през Централна Азия след разпадането на Съветския съюз и документира масовите социални вълнения в разтърсения от политическите промени район. Таброн е вдъхновяващ автор, безстрашен пътешественик и прозорлив наблюдател, а "Изгубеното сърце на Азия" е изключителен пътеводител за историята, населението и културата на тази обширна територия с богато минало и смутна ... |
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
Как да открием тайната на joie de vivre? ... Франция крие в себе си магия. Тя привлича, омайва, вдъхновява. Франция е много повече от популярните туристически места, от кухнята, от модата, от архитектурата. Франция е la joie de vivre, радостта от живота. Както датчаните имат хюга, а италианците - своята dolce far niente, тайната на френския начин на живот е именно в тази радост. La joie de vivre e нещо, което трябва да се усети и не може да се опише с думи. Но в тази книга Кейти Яндел прави всичко възможно да поведе читателите по пътя, по който сами ще могат да преживеят френската магия. Във Френското изкуство да живееш ... |
|
Книга, носеща своеобразна метафоричност, олицетворения като взривове от смисъл, акт на преразказването на света, погледнат през изкривената призма на завоите без изход. Театрална пиеса, свидетелски показания на жертва на живота, в които наблюдението отстрани, не само на личния свят, но и този на другите, е налице. Любов, изписана като страдание, като бездна и грях. Поезия на плаващите пясъци, в които потъваш сам, в отчаян опит да обясниш причината за думите. "В залеза свети мрак” носи усещане за кинематографичност, сякаш влизаш в късометражен черно-бял филм на ужасите, където действието често се случва в ... |
|
"Когато излезе "Елада Пиньо и времето", няколко литературни критици написахме, че се е появила една изключително важна голяма книга, която се появява един път на 10 - 20 години... Трябваше да изминат няколко месеца, за да разбере по-широката читателска аудитория, че става дума за един нов голям български роман. Когато излезе нейната следваща книга "Вътрешната стая", пред нас стоеше задачата да кажем къде в българската литература стои Керана Ангелова ." Михаил Неделчев, литературен критик "Докато четях "Вътрешната стая", постигах усещането за щастие." Юлия Огнянова, ... |
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
С излизането на книгата през 1968 г. (тогава със заглавие "Преди да се родя. И след това.") Ивайло Петров изненада и читателите и критиците си. В нея той по особен начин парадира носталгичните настроения в "селската" белетристика от 60-те години и подлага на преоценка традиционните идеологеми - роден дом, семейно-родова общност и т.н. Безподобна книга за българската литература, единение между всеопрощаващ смях и спонтанен трагизъм, завършено повествование, но с отворен финал, защото "можеш ли да се изплезиш на смъртта"! Вечна игра - на думи, на картини, на хора. Една приказка, в която краят ... |