Едва ли ще е пресилено да кажем, че една от главните характеристики на личността и твореца Николай Хайтов е филипиката, спорът. Две ярки книги, определящи съществени негови творчески търсения, също са родени в полемика. Първата е "Бодливата роза". Много преди темата за екологията и опазването на природната среда да стане актуална, Хайтов се насочи към нея. В "Бодливата роза" той предупреждава, че ако човекът продължава така варварски да се отнася към своята природа, последствията ще бъдат непоправими. Днес виждаме, че, за съжаление, пророчествата му се оказаха верни. И каква тънка невидима духовна ... |
|
"Щъркелчето Жан Петров се роди на гара Бов - спирка в планината скрита край река и сред ракита. Кътче тихичко, спокойно, слънчево и не тъй знойно. А от сенчестата падина лъха свежест, ведрина. Мястото, което всяка пролет е целта на щърковия полет. И където с нежност и любов бе отгледано и щъркелчето Жан Петров." Николай Стоянов Николай Стоянов (роден през 1948 г. в гр. Карлово) е автор на петнайсет книги с проза, между които сборниците с разкази и новели Нощна връзка, Квартални хроники, Книга без корици, Транзитна виза, Френската стая, Есенни новели. По негови сценарии са заснети четири телевизионни ... |
|
Книгата е част от поредицата на издателство "Захарий Стоянов" - "Съчинения в седемнайсет тома" от Николай Хайтов . ... |
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 17 тома" на издателство Захарий Стоянов . ... "Ako внимателно прочетем дневниците на Николай Хайтов , ще видим, че тяхното значение не е толкова и не е само в отразяването на лични творчески планове, авторови размишления, случки и събития с по-мащабно или по-камерно звучене. Те са своеобразна хроника на изминалите години. В тях невидимо присъства движението на обществените процеси, сложните разслоения и трансформации в общественото съзнание на българина. Тези дневници са и опит да се улови духът на времето и в повечето случаи, трябва да признаем, това е ... |
|
"B новата си книга Николай Терзийски върви уверено по невидимите с просто око следи на кръвта. Поколения наред ярки човешки индивидуалности от средата на 18 век до наши дни се потапят в мощните потоци на неведомото: изгубват се в тях, но в същия миг проглеждат за своето предначертание, придобиват дълбока мъдрост, с която приемат всичко. Те помнят, но прощават, изтърпяват своите изпратени сякаш от самата съдба наказания, но не са в състояние да спрат движението си нататък. Персонажите на тези хроники обхождат света като на сън, но винаги се завръщат към мястото на началото. И в същото време независимо от ... |
|
"Николай Хайтов живее и днес. В сърцата на онези, които бяха с него в битките му и в миговете на отдих; и в летежите му, и в миговете на покой; и в гръмола на справедливия му гняв, и в яснината на ведрата му усмивка. Той беше несломим. Никакви житейски обстоятелства не можеха да го отклонят от пътя, не можеха да го откажат от битката. Беше безкомпромисен към враговете си, но и милостив. Удряше, но и им даваше възможност да се вразумят, да се поправят. Не унищожаваше човека. Бореше се с порока в него. С лъжата в него. С неистината." Елена Алекова ... |
|
"Първият и основен факт е, че съм роден в село и от дете "плувам" в приказки и песни." (Дневник, 24.10.1979 г.). ... |
|
Второ издание. ... Историята на Аристотеловия текст е твърде занимателна и много прилича на повест за изгубената / скрита и след векове открита библиотека от тайни книги, разкриващи всичко важно. Част от тази изгубена и намерена библиотека е Метафизиката. Тя се състои от 14 книги, като отдавна е забелязано, че те образуват по-скоро сборник, отколкото единно произведение, създадено по предварителен план. Преводът е направен по редактирания от Хю Треденик текст на Имануел Бекер (Берлин, 1831; Оксфорд, 1837) от Николай Гочев . ... |
|
"Колко години Николай Хайтов дири гроба на Васил Левски? Комай десетилетия. И за какво? Да имаме клетия гроб на най-свидното чедо на нацията, да имаме още едно свято място, пред което да избършем сълза и да вдигнем чело. И какъв парадокс: всичко около това негово светло усилие бе овъргаляно в галетата на чиновническата безотговорност и сладкодумие. В нашата мила държава, в чиито канцеларии неизменно виси портретът на Апостола ни, няма и помен от светите му мощи само и само да не се скърши "научният" хатър на разни псевдокоминтерновци, европофони и безродници." Никола Радев ... |
|
Романът е изграден върху два основни принципа. Четивност и опит за отговори на вечни, екзистенциални въпроси. Литературата може да ни върне назад или напред във времето, може да ни позволи да помиришем аромата на петунии, може да чуем "песента на колелетата". Но освен всичко това, тя разполага с поразителното качество да остави свободно поле на читателя, където той да доизгражда (заедно с автора) характери, физически качества и панорами. Литературата може всичко, понякога да замести живота. На страниците на тази книга един човек се пита: "Защо съм?". Друг отговаря. Трети замеря чудесната ни държава с ... |
|
Историко-археологическо изследване. ... В поредицата си "Дълг и чест" издателство "Захарий Стоянов" представя новата книга на Николай Овчаров "Цар Иван Шишман - защитникът на Отечеството". Тук ученият рисува друг образ на последния самодържец на средновековното Българско царство, коренно различен от налагания години наред от историци и литератори образ на слаб и малодушен владетел, погубил със страхливостта и колебанията си българската държава. В много научни статии и студии Николай Овчаров се е опитвал да опровергае тази несправедливост. И не от самоцелно желание, а защото новооткритите ... |