"Нашите въстания заслужават да се опишат и изучат." ... Името на Захарий Стоянов остава в историята с неговите "Записки по българските въстания", разказващи за Априлското въстание и Бенковски. Роден е в село Медвен, Сливенско, под името Джендо Далакчиев. Бил е овчар в детството и юношеството си. Много искал да учи, но среща отказ от страна на баща си, за това заминава и се самообразова. През 1875 г. участвал в Старозагорския опит за въстание, а през 1876 г. приел псевдонима Захарий Стоянов и бил пряк помощник на Георги Бенковски. След потушаването на въстанието заедно с Бенковски се опитал да стигне ... |
|
|
"Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце." ... Творбите на Елин Пелин са пълни и с човешка мъка, и с жизнерадост - също като самия живот, който той добре познавал. Роден е в село Байлово с името Димитър Стоянов. Той е едно от единадесетте деца в семейството на Йото Варджията и Стоянка Иванова. Баща му бил буден човек с много разнообразни занаяти. И тъй като в селото само Йото бил грамотен, създал училище в дома си. Елин Пелин завършва началното си образование в родното си село, след това продължава да учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен, но не успява да завърши гимназия. Увлича се по ... |
|
|
Генерал-лейтенант Владимир Вазов (1868 - 1945), ръководил българските части в битката при Дойран по време на Първата световна война. Брат на Иван Вазов . Таблото е изработено от материал, който не корозира и може да се мие. Може да се поръча във вариант с рамка и без рамка. ... |
|
|
"А аз - какво правя тук, на това място между живота и смъртта! Убил ли ме е Гияе? Мъртъв ли съм? Но аз все още мога да си спомням: казвам се Халед, майка ми се казва Хинд, очите на любимата ми са медени на цвят. Следователно съм жив, защото мъртвите не си спомнят. И продължавам да чувствам болка - прехапах устната си със зъби и ме заболя... А мъртвите не ги боли! И все още съм способен да се радвам на гледката на огъня, водата, любимите... Мъртвите радват ли се? В този коридор има табели със знаци, които разкриват накъде водят многобройните зали, проходи и пътеки около мен: "Към слънцето", "Към вятъра& ... |
|
|
Една уникална стихосбирка, която ви впуска в света на поета и ви представя нейните мисли по великолепен начин. Славка Антонова е журналист, работила е като заместник-завеждащ отдел "Наука и образование" във всекидневника "Работническо дело" и главен редактор на месечното списание "Логос". Защитава дисертация по журналистика в Московския държавен университет и преподава във Факултета по журналистика на Софийския университет. В края на 1993г. емигрира със семейството си в Канада. След завършване на втора аспирантура в Канада С. Антонова сега е професор по комуникация и преподава в " ... |
|
|
Литературно-критически очерк за Иван Пейчев ... Авторът е популярен с гражданската и социалната си лирика. Литературно-критическият очерк "Последният гладиатор на българския Монпарнас" (Изд. "Български писател") за Иван Пейчев - едно от най-противоречивите имена в българската култура - вече е факт на книжния пазар. Силно противоречивата и ярка личност на Иван Пейчев и неговото творчество са перманентно предизвикателство за всеки следващ изследовател. Още с първите си стъпки в поезията Иван Пейчев е белязан като неблагонадежден в очите на властта. В годините на цензура това е пагубно за твореца, който ... |
|
|
Панайот Хитов е легендарен хайдушки войвода и борец за българското национално освобождение от османска власт. Той е роден в Сливен през 1830 г. На 28-годишна възраст става хайдутин, а на 30 години е избран за войвода. Хитов смятал, че българските революционери трябва да обединят усилията си с действията на сърбите против турците. Оглавил е доброволческата чета по време на Руско-Турската война (1877 - 1878 г.) и бил награден с руски орден. След Освобождението участвал в доброволчески конен отряд в Сръбско-Българската война от 1885 г. Портретите на велики личности от Възраждането и Следосвобожденска България са съвместен ... |
|
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
|
Роман за деца. ... "В новия си роман за деца Павлина Павлова дава своя художествен отговор как отлитат най-чудесните мигове от човешкия живот. Тя не обяснява детството, тя разгъва пред читателя една лента, запечатала изживяванията на няколко деца, поставени в различни ситуации. Във всяка глава авторката ни поднася поредната си хрумка, защото фантазното е същностна черта за книгата. Романът за деца трябва да бъде като за възрастни, но по-хубав. Тази максима, станала шаблон, доказва колко е вярна за "Полет с невидими криле". Георги Георгиев ... |
|
|
"Един ден Лили получи първата си студентска стипендия и тръгна из магазините, за да я изхарчи. Търсеше луксозна и модерна блуза, като тази, която си беше купила нейната приятелка. Случайно мина покрай детски магазин и на витрината видя голямо, жълто мече от плюш. То приятелски ѝ се усмихваше, цялото лъщеше и беше с очи от скъпоценни камъни. Лили влезе в магазина и купи детската играчка. Прибра се в къщи, скъса найлоновия плик, в който беше опаковано мечето, върза му красива, зелена панделка от коприна, останала от детските ѝ години и нежно го постави върху леглото си." Из книгата ... |
|
|
"С враг врагувам, мяра според мяра. С благ благувам, вяра според вяра." ... Яворов е един от най-големите български поети на XX век. Еднакво значим и като нежен поет, и като борец за освобождение на Македония и присъединяването ѝ към България. Пейо Крачолов е роден в Чирпан през 1878 г. Работил като телеграфист в различни градове и публикувал стиховете си. По това време е написал и първата си поема - "Калиопа", която изпраща на списание "Мисъл" в София. Редактирал е вестник "Дело" на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и други техни издания. През 1901 г. ... |
|
|
"Портрет на художника като млад" е отхвърлян за публикуване "само" 20 пъти - за сравнение "Дъблинчани" е отхвърлен от 40 издателства. Причините са ясни, критикът Едуард Гарет казва, че книгата е "твърде неконвенционална за нашата британска публика... реалистична, непредразполагаща, непривлекателна". Днес романът е сред световните класики, определян от Карл Уве Кнаусгор като "жизненоважен, за разлика от почти всички други романи, публикувани през 1916 г.". Създаден е като есеистичен ескиз с името "Портрет на художника" през 1904 г. Джойс го предлага на списание & ... |
