Книгата е от автора Владимир Свинтила на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Трябва да сме благодарни на Владимир Гаджев , когато вземем в ръка книгата му. Не очаквах, че в този неголям обем ще открия толкова много и нови неща от сложния пъзел, какъвто е животът на Никола Гюзелев и неговото време. Да, слушахме го на живо в България, има няколко книги и филми за него, интервюта и сега са достъпни... И приживе беше легенда. При цялата си достъпност и откровеност. И все пак има много "потайности" зад кулисите, за които можем само да се досещаме. И много скрита за нас сила в Гюзелев, която го направи уникален артист и педагог, повод за възхищение и пример за подражание. Артист от ... |
|
|
Весели разкази. ... Веселото в тези разкази е малко тъжно. Боде понякога, приболва. Но нали казват, че болката може да е и лечебна - означава, че ако е имало рана, тя вече заздравява. А може и да не е така. Човек има право да вярва на глупостта на другите и да я нарича мъдрост. Свободен е да избира и да предпочита само своята собствена глупост, като по този начин доказва самобитността си. В развитите държави това се нарича "Право да бъдеш сам" - Right to be let alone. Имаш ли себе си, имаш всичко. Написаното тук ще ви помогне да се съхраните и, надявам се, да се посмеете. Ако това не е едно и също. Всички ... |
|
|
Романът е базиран на конкретни личности и събития от първите години на ХХ век - гемиджиите и солунските атентатори. Международно признат автор, Владимир Плавевски пише увлекателно, динамично, четивно, създавайки наситен с действие сюжет и пълнокръвни герои, с които читателят заживява. Салджията Йован и неговият помощник Арсений плават със сал по Вардар, наети от богат търговец да превозят стоката му от Велес до Солун. Пътуването се превръща в невероятно приключение, тъй като по пътя те попадат в поредица драматични ситуации. Сблъскват се с жестокостите на все още властващото по тези места робство и върховенството на ... |
|
|
"Човекът и сянката" е любовен роман. Психологическа драма, движена от страсти и илюзии. Това е история за американската мечта и нейното странно „сбъдване” на Балканите. Действието прескача между малък български град и химеричния Вашингтон. Героите търсят щастие, търсят себе си в другия. Но съдбите им се оказват преплетени в опасен любовен триъгълник на границата между реалния и виртуалния свят. Владимир Левчев е роден на 17.10.1957 г. в София. Завършва английска гимназия и изкуствознание в Художествената академия. Работи като редактор и преводач на поезия в издателство "Народна култура" от 1982 до ... |
|
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
|
|
Само най-верни и близки от обкръжението на Ленин хора знаят, че в края на живота си, вече тежко болен, вождът на световния пролетариат се отрича от революционните си теории и прегръща учението на Христа. След първия удар на 23 март 1921 година, едва започнал да се съвзема, Ленин почти непрестанно мисли за Бог. "Бъдете като децата, защото тяхно ще е Царството Небесно" - казва Спасителят в Евангелието на Матея - и Ленин, който постепенно губи разсъдъка си и става като дете, изцяло се прониква от тази идея. Заедно с Троцки и Дзержински, в пълна конспирация, той организира таен кръстоносен поход към Йерусалим. В ... |
|
|
"Има мигове когато ти си открита пропаст а аз съм камък наречен да падне в любовните клопки на твоето тяло грабя мигове сам плячка на мигове мярка за дължина моето падане ми е дало страстта из основи се разлюля и времето пак се раздвои на две самотни и на две тела" Владимир Кршиванек Владимир Кршиванек е роден на 7 май 1951 г. в Колин над Елба. Част от детството си прекарва в Пекин, а от юношеството си - в Хавана, където баща му е представител на родни промишлени обединения. Завършва Педагогическия факултет на "Карловия университет", Прага. От 1990 г. е преподавател по чешка литература към ... |
|
|
Пето допълнено издание. ... Официална биография на Камата , написана в съавторство с Владимир Памуков . Някои истории са прекалено истински, за да се разказват. Но аз реших да опитам. Имах щастието животът да ме изстреля нагоре и да сбъдна голямата си детска мечта. Колко високо стигнах? Вие ще кажете, защото всеки си има своя Еверест. Знам само, че днес, когато погледна надолу, за да видя откъде съм тръгнал, все още ми се завива свят. Напоследък всички пишат. А като застраховка, за да не кажете, че футболистите пишат с краката си, аз избрах да направим тази книга със спортния журналист Владимир Памуков. "Вълнуващ ... |
|
|
Електрически роман за необикновения живот на един от най-удивителните и цветни изобретатели на XX век. Никола Тесла е човек, който си остава вечно неразбран. От своето село, през това, което представлява днешна Хърватия, където баща му, сръбски православен свещеник, отхвърля неговия талант, до бурните си години в Ню Йорк и нажеженото му съперничество с Томас Едисън, Тесла е както демонизиран, така и миропомазван. Изобретателят улавя бурните години на зората на електрическата епоха, където неговият усет за показност го държи в центъра на общественото внимание. Зад всяко изобретение с добър край - сред които ... |
|
|
Кога и как ще свърши светът? Наближава ли краят? Какво знаем за нашето бъдеще? И дали знаем повече за миналото? Това, което мислим, че знаем за миналото си, не е ли само една наша фантазия? Откъде идваме и накъде отиваме? Вярно ли е било пророчеството на Нютон за края на света? Отговори на тези въпроси читателят може да намери в романа "2084-та". Действието на романа се развива в недалечното бъдеще. Но дали едно недалечно бъдеще, когато светът е разделен на безсмъртни и смъртни хора, е радикално различно от настоящето? "Каквото е било, пак ще бъде и каквото се е правило, пак ще се прави", ... |
|
|
Защото в смъртта няма спомен за теб. ... "Отплавала ли съм или откарана На врязания като мълния в морето остров Един математик сразен от Бога Казвал, че всички вече сме на кораба Преди да сме решили да отплаваме Пътувам нощем понякога сама Понякога с напълно непознати Очите ни сини, косите ни черни в нощта Бащите изгубили са паметта си На сутринта посрещат ни след лабиринта На сънищата и водите Войници с медни шлемове маски Като лъщящите лица на мравки." Владимир Сабоурин "Вие сте класически човек и Ви измъчва животът в епоха на залез и художествен упадък. Днешната поезия, дори когато Ви харесва, ... |
