"Кутия за блус" на Светлин Иванов е опит за затваряне на кутията на Пандора. На всяко зло и на всяка болка авторът противопоставя красотата и мисълта като единствени средства за борба. В това съревнование печели времето. С носталгия, предусещаща развоя, и смирение, въздигащо събореното над всичко друго, "Кутия за блус" обича, без да търси обич, и звучи в нощта, без нужда от оркестрация." Георги Гаврилов ... |
|
|
"Ръждясват по въздуха чуждите писъци. Лепнат по устните кисели думи. Няма предателство! Само измислица - несъответствие помежду ни. Всеки е стръмна подводна материя - тънко небе, под водата прикрито. Просто илюзии. Смърти обсебващи сред тишината на празни събития. Вече е друго. Превърнато в никакво. Остра, неравна паничка - душата. Нямо е всичко и не достига глътката бог, който води нататък." Из книгата Росица Ангелова е родена в град Перник. Завършва Държавен библиотекарски институт - гр. София и ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - българска филология. Работи като главен библиотекар и завеждащ отдел & ... |
|
|
"Една ампула мрак" е осмата книга с поезия на Виолета Христова. Излиза през 2015 г. под знака Литературен кръг "Смисъл". Редактор на книгата е поетесата Валентина Радинска , а илюстрациите са на младата Ина Христова. Това е поезия за взирането в себе си и личните открития, които човек прави, докато гледа във вътрешния необят. "Какво ми каза тази нощ на тръгване: Сънят река е. С много брегове. И остри камъни, въртопи, речни ями. Ще те докосна и ще се събудиш. Ще се събудиш и ще ме забравиш. Но твоят път до следващата нощ е само тебеширена чертичка. Не се страхувай, тъмното е длан. Обичам те и ... |
|
|
Тази книга заема особено място сред другите поетически книги на Иван Гранитски , защото е посветена на паметта на един от най-великите ни поети от втората половина на XX век - Любомир Левчев . Изобретение на Левчев е жанрът "стиховидения", който и Иван Гранитски използва като благодарност и признание за ролята и значението му както в българската литература, така и в неговия личен житейски и творчески път. Рисунките на Николай Майсторов са проекти към живописния цикъл "Любовна лирика на Пабло Неруда". ... |
|
|
"Здравей! За мен е истинско щастие, че държиш тази книга в ръцете си! "Част от теб" е едно безкрайно море от неопитомените мисли за живота, любовта и началото. Нека посланията, които носят творбите, да полеят зрънцето, от което да поникне усмивката ти. Надявам се, че ще откриеш и парченцето, трогващо душата ти, защото "Част от теб" е искрата, блестяща във всеки от нас." Димана Алексиева ... |
|
|
"Както пламък облизва на дървото гордостта, тъй животът се изнизва. И то не едва, едва. А със крачки ускорени галопира всеки ден. Той, животът, няма време. Още стой така до мен." Тодор Билчев ... |
|
|
1/4 от жените в България са били жертви на домашно насилие. Голяма част от тях не търсят помощ, защото вярват, че въпреки всичко човекът до тях ги обича. В навечерието на 8-ми март осем съвременни български поети ще представят погледа си към светлата страна на любовта, но и към нейния тъмен и скрит в домашните килери антипод - насилието. "Създадохме тази книга, защото любовта не бива да се бърка с насилието. Защото насилието не трябва да се оправдава с любов. Защото 3/4 любов не е любов. Затова и всяко четвърто произведение в тази стихосбирка не е любовно. То показва болката, страданието и унижението, през което ... |
|
|
Стихосбирката на Георги Константинов носи поетичното заглавие "Роднина на дъжда". Заглавието ни връща към известната чудесна песен, сътворена по негово едноименно стихотворение. Ала творбите в стихосбирката, над 80 на брой, ни водят напред - към днешния творчески ден на поета. Почти всичките от тях са писани в последните 2 - 3 години... И навярно те ще зарадват читателя със своят оригинален, образен и остроумен стихопис. Достатъчно е да споменем някои цикли в книгата: "Последната четвърт на луната", "Болка за утре" или "Пейзаж с луна"... Особено място сред тях заема цикълът " ... |
|
|
"Мечтата ми е мистично същество като теб: възлюбено, красиво, тъжна песен от сияйно тържество, нежен ангел гледащ ме свенливо... Прелестта ти с ласките дойде на златокоса, светла орисия, във ума ми мисли да възпре, да сбъдне в душата ми магия. Но приласка мечтата ми в покоя на забравени, несбъднати мечти, защото сън е всичко мила моя, защото оставаш в сънищата ти." Явор Янесовски Сияйни сънувания Сияйни сънувания, ах сияйни сънувания аз искам пак да сте при мен! Копнежни бленувания, ах копнежни бленувания от лъчите ви останах заслепен... Неведоми желания, ах неведоми желания от нежно тайнство озарени, ... |
|
|
Отваряте стихосбирката и стъпвате на облак, политате през редовете, потъвате в илюстрациите, търсейки себе си в строфите. Красиви думи. Красиви рисунки. Дълбоки. Истински.Човечни. И любов - каквато често я изпиваме. Тази книга доставя наслада с естетиката си и е малко бижу, достойно да украси всяка библиотека. Тя размества емоционалните пластове и ни прави по-мъдри, по-силни и по-истински. Ще четете и препрочитате, търсейки стих, който най-много да ви докосне, ще се взирате в илюстрациите, за да намерите любимата си и ще се връщате отново към книгата, както се случва с всяка добра поезия. Ще четете и препрочитате, ... |
|
|
"Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена "Ембрион на тъгата". От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка... или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб! А тъгата... Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим." Ива Спиридонова , редактор Животът ми За едни е убежище ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
