Книгата на акад. Дамян Дамянов - учен и хирург с международен авторитет, организатор и лидер в научната общност, истински народен будител, съдържа негови статии и интервюта, писани от 1990 - 2014 г. Събраното в сборника научно и публицистично творчество на акад. Дамян Дамянов е кардиограма на духовното състояние на обществото в т. нар. преход. Чрез нея читателят прониква в проблемите на науката, висшето образование, здравеопазването, медицината, в настоящето и бъдещето на Съюза на учените, докосва се до широтата на мисленето и новаторството на акад. Дамян Дамянов, до научната му прецизност, съчетана с остър ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
В този сборник ще откриете женски, кратки хумористични разкази с неочакван край и любовно-еротично послание. На ръба на приличието и добрия тон в реалността и в литературата, те създават впечатление за лековато, фейлетонно отношение към живота, но това е само на пръв поглед. Зад фигурите на традиционните персонажи съпруг/съпруга, любовник/любовница, зад просторечния език и тротоарния жаргон, зад присмехулния поглед към брака, любовта, секса, верността и ревността прозират чувствителност, нежност и обичливост. С остроумие и незлоблива закачка, Петя Александрова развенчава мита за беззащитната девойка и чаровния принц, за ... |
|
|
Книгата съдържа статии и студии в разделите: Будизъм, Корея, Монголия, и статии за проф. д.ф.н. Александър Федотов."Непрежалимият Александър Федотов (Сашата) беше много повече от руски и български филолог, много повече от полиглот на различни епохи, повече от доктор на филологическите науки или професор по корейска, монголска и тибетска литература в Софийския университет. Беше повече от директор на Центъра за изучаване на източни езици и култури в Алма матер..." Юри Михалков ... |
|
|
Яна Сивилова е преподавател в Катедрата по български език на Софийския университет Св. Климент Охридски. През 2009 г. защитава дисертация по общо и сравнително езикознание в областта на семантиката. Археология на фразата е второто ѝ цялостно изследване. Книгата представя произхода на над 400 български фрази и тяхната употреба в литературни и нелитературни текстове. Проучването събира любопитни истории за възникването на много съвременни български изрази, изследва изпълнения със завои и грешки път за установяване на тяхната етимология, показва ги в контекста на други култури, от които водят своето начало, и разкрива ... |
|
|
"...По мостовете в устата на статуите топи се сняг. Глад... Студ... Под краката ни земята изстива. Зная, че трябва в по-топли страни да отидем, но не мога да мръдна оттук, другаде няма аз да те срещна, само тук преди девет години в алеята със въздишащи статуи..." Из "Мигът завинаги" ... |
|
|
Как темите за любовта и изкуството могат да се превърнат в роман с висока литературна стойност показва "Такава дивна любов" от украинската писателка Анна Багряна. На Коледа, светлия християнски празник, в семейството на учител и шивачка се ражда първородното им дете. Това невинно малко същество става причина майката да загуби гласа си при появата му на бял свят. Но това не пречи момиченцето да бъде обградено с много любов и грижи. В семейството като реликва се пази един грамофон и една плоча - така малката Надежда израства с музиката на Бетовен, която оглася дома им. Надежда вижда нещата, които я заобикалят, ... |
|
|
Българският офицер На България той беше гордостта и със смелостта си я прослави, с обич живота си ѝ обеща, че за нея всичко ще направи. С високия си дух и вяра в Бога, на войниците опора беше, те идваха при него с тревога, победителят пред тях стоеше. Тъй славата му се прочу навред, по родната земя и вън от нея, често сърцето бе парче от лед, но вечна жар от славна епопея. Добринка Михайлова ... |
|
|
"Из живота и положението на българите във вилаетите" на Атанас Шопов е неподправен и изчерпателен пътеводител из земите в някогашна Югозападна България. За автентичността на описаното в нея допринасят и използваните в текста остарели думи и изрази от този край, които отдавна са излезли от употреба и днес звучат непознато или архаично. Книгата съдържа и речник на диалектните думи в българския език, използвани тогава по тези земи. Атанас Шопов е български общественик, писател, член на Българското книжовно дружество от 1884 г. Учи в руско медицинско училище. Следва право в Париж и Петербург. Участва в Руско- ... |
|
|
Иван Вазов (1850 - 1921) е роден в град Сопот. Напразно баща му се опитва да го направи търговец. През целия си живот Вазов в отдаден на литературата. Двадесет и пет години няма свой дом и сигурна професия. Работи в търговската кантора на чичо си в Румъния (1870). Учителства в Свиленград (1872). По време на Руско-турската война е преводач. След Освобождението става съдия в Берковица (1880 - 1885). Познава и превратностите на политическите борби - бил е емигрант в Русия (1886 - 1889) и министър на просвещението (1897). Създава огромно по обем и значение литературно творчество, събрано в 22 тома. В тях звучи чистият роден ... |
|
|
Книгата се издава по повод 75-годишнината на автора."Камъчета под езика е една своеобразна видрица от втората половина на 60-те години та до днес; животът, неукрасен, неразгадаем, видян в упор; изговаряне на мълчаното: камъчетата, които всеки държи под езика, само че сега извадени на показ. Разнородно, а всъщност единно съдържание - защото общото между текстовете, сред които политически коментари, сравнителен анализ на поезия, любими писатели, сондажи в историята, импресии и фрагменти, даже еротични и разголващо интимни, срещите със старостта и смъртта е изразилият ги. Становища, мнения, оценки, някои от които с ... |
|
|
"Всъщност Смирненски с изключителна изобретателност борави със символистичния арсенал и точно затова изобщо не му се налага да се отървава от него. Напротив, оказва се, че неговата романтична натура има нужда именно от богатството на тази приповдигната образност, за да изрази емоционалните и мисловните полюси, в които вижда света. От друга страна, той неведнъж с лекота обръща символистичния език срещу него самия, кара го да се самоиронизира... И така, творчеството на Христо Смирненски остава един от редките примери за щастливо съчетание на социално-политическа актуалност с писателски талант в нашата литература. Но ... |
