Румен Стоичков е дългогодишен водещ на предаването "Нощен хоризонт", с над 1200 предавания от 1995 г. насам. От 2008 г. е главен редактор на детското списание "Аз съм българче". Член е на Съюза на българските журналисти. Автор е на няколкостотин публикации във вестници и списания, част от които са поместени в трите му книги "Преди забравата", "Из стръмнините на България" и "Някъде там". Носител е на награди, сред които Специалната награда на журито от Медийния фестивал в "Албена" (2005) - за репортаж от психиатричната болница в с. Пастра, общ. Рила; Годишната ... |
|
Съставител: Огнян Ковачев. ... Сигурно мнозина читатели си спомнят, че заглавието на тази книга бе название на рубриката, която Петър Увалиев водеше в българската секция на Радио БиБиСи през последните години от живота си. Този двутомник включва радиобеседи, писани и четени в периода 1988 - 1998 г., като по-голямата част от тях са именно прочутите "пет-минутки". Освен откровенията, които съдържат, те имат и още едно характерно свойство - показват истински нежното отношение на автора към езика. Страстта му да придава на полуизченалите от българския език думи нов живот е видна на всяка страница. "Говоря пет ... |
|
1959 - 2008 по спортните терени с микрофон и бележник. ... 1961 Универсиада в София, имената на западните участници - у ген. Филатов, резидент на КГБ. 1968 ОЗИ в Гренобъл, случаят „Шранц". В София на фестивала чехите искат от посолството на САЩ съдействие за Пражката пролет. На честването за олимпийците ни от Мексико зам. - председателят на МС ген. И. Михайлов грешно е обявен по Радиото за председател на МС и Радио „Свободна Европа" съобщава за военен преврат у нас. Потрес! И... уволнения. 1970 СП волейбол в София, историческият мач България-ГДР (2:3). 1971 Смъртта на Гунди и Котков сутринта на 30 юни, ... |
|
"Договорът за преизлъчване по безжичен път и препредаването по електронна съобщителна мрежа на телевизионна програма" изследва един от основните договори в областта на правото на радио - и телевизионните организации. Въз основа на националната и международна нормативна уредба и на съдебната практика и актовете на СЕМ и КРС са изведени основните характеристики на договора. Детайлно са разгледани специфичните характеристики на страните по договора, както и техните права и задължения. Специално внимание е отделено на ключови институти и понятия, останали неразгледани до момента в правната ни литература - " ... |
|
Романът „Атлантида” e погледът на сръбския автор Борислав Пекич за голямата неразрешена загадка Атлантида, която и до днес измъчва изследователите. Романът е издаден през 1988 г. и получава Горанова награда на името на хърватския писател Иван Горан Ковачич. Съчетание от научна фантастика, антиутопия, криминални елементи, ужаси и фантастика. „Атлантида” започва с историята на заселването на Америка, след което авторът ни връща в съвременността. Пекич представя своята версия за Атлантида, според която на земята съществуват хора (атлантидяни) и роботи. Целта на роботите е да унищожат хората на земята, които имат развита ... |
|
Борислав Пекич е една от най-значимите литературни фигури в сръбската литература. За пръв път на български език ще излязат два романа на писателя - „Човекът, който ядеше смъртта” и „ Атлантида ”. ... Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и задължението му е да вписва смъртните присъди в регистъра на хората, изпратени на гилотината. Самият той никога не е виждал уреда за екзекуции. Денят му протича монотонно, докато нещо на пръв поглед незначително преобръща живота му. Възможно ли е да ... |
|
Хиг оцелява след грипната епидемия, която убива всички около него. Жена му я няма, приятелите му са мъртви, той живее в хангара на малко изоставено летище с кучето си Джаспър и единствения си съсед - въоръжен до зъби мизантроп. В своята Чесна модел 1956 година той патрулира периметъра на летището или отива в планината на риба, за да се преструва, че нещата са както преди. Но когато по радиото улавя случайно предаване, загадъчният глас разпалва в него надежда, че някъде там може би има по-хубав живот - нещо като стария му живот. Рискувайки всичко, той преминава точката, отвъд която горивото няма да стигне за връщане. Това, ... |
|
Куклата е част от серията "Extra", където ще откриете още комплекти по темата. ... Куклата Барби от "Mattel" идва с нова екстра визия. Тя е с дълга руса коса, стилизирана на вафлички и вързана на 2 опашки. Като тоалет Барби е облечена в плисирана пола, къс потник, пухкаво розово яке на черни петна, гети и черни обувки на висок ток. За да завърши своя екстра тоалет, тя го е комбинирала с мини раничка, чантичка за кръст, очила, шапка с козирка, златисти обеци, гердан сладолед и радио. Но това не е всичко. Барби пристига със своя приятел - меченце. Той разполага със слушалки с формата на донъти и сладолед. ... |
|
Юбилеен сборник в чест на проф. Веселин Димитров Веселин Димитров започва да сътрудничи на Българското национално радио (тогава с името Радио София) през 1958 г., още като студент. През 60-те години е първият журналист – радиоводещ на информационно-музикална програма у нас – сутрешната "От 6 до 8". Заедно с Божана Димитрова по-късно застава пред микрофоните на "Разговор с вас" – едно от най-дългогодишните и популярни в родния ефир предавания. От 1970-та е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Близо 10 години е декан на Факултета по журналистика и масови комуникации. По това време му се налага да организира и основния ... |
|
Снежана Попова е професор в катедра "Радио и телевизия" на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Доктор е по филология и доктор на социологическите науки. Чете пред бъдещи бакалаври и магистри курсовете "Радиокомуникация", "Медиен анализ" и "Медиен разказ". Автор е на монографиите "Общуване чрез радиото" (1985), "Ролята, която избираме" (1990), "Новото радио" (в съавторство, 1995), "Радиокомуникация" (1997), "Социално време медиен разказ 1989 - 2000" (2001) и " ... |
|
Константин Иванов е роден през 1938 г. в София. Завършва Езиковата гимназия в Ловеч, следва "Българска филология" в Софийския университет. Като студент започва да сътрудничи на предаванията за Франция на "Радио България". Журналистическия занаят учи в международния отдел на в. "Земеделско знаме", смятан за най-професионално списваният вестник в онова време. Евгений Станчев, съученик от Ловеч и близък приятел, го убеждава, че е удоволствие да се работи и в "Народна младеж", където, по собственото му признание, са били най-хубавите му години. В 1978 г. в. "Работническо дело" ... |
|
Започнал като представител на късноромантичната естетика Макс Регер достига през целия си недълъг жизнен път (починал на 43 годишна възраст, в разцвета на творческите си сили)до граничните зони на тоналността и хроматиката, надничащи вече в атоналността. И с това той очертава нови пътища за стиловете от първите десетилетия на 20-ти век. Според Паул Хиндемит Макс Регер е един от последните титани на късния романтизъм, без който новата музика на 20 -ти век не би могла да продължи своя естествен ход. Хиндемит е имал предвид вероятно и необходимия преход и огромните социални състресения, които изживява човечеството в първата ... |