Първа част от поредицата "Пътеките на мрака" ... Дризт, Уолфгар, Кати-бри, Бруенор и Риджис тръгват на поредното си пътуване, но този път не в търсене на приключения, а за да прочистят света от злото на Креншинибон. Артемис Ентрери се завръща в Калимпорт, за да открие, че след заминаването му нещата са се променили и мястото му в неговия собствен свят съвсем не е така неоспоримо, както преди. Изкусно и неумолимо, мрачният елф Джарлаксъл изплита мрежата, която ще хвърли и над Повърхността, за да утвърди влиянието си там. Но съдбата и на доблестните войни, и на коварния наемник, и на безмилостния палач е ... |
|
|
Град в дълбоката провинция. Сивото битие на обикновени и объркани от превратностите на живота хора рухва за миг. Взривено е от мошенически фонд, в който са ипотекирали жилищата си, с илюзията да изкарат някоя рубла. Действието се завърта като пъстрия барабан на игрален автомат. Неволята събира три поколения под един покрив. С болките, страховете, съперничествата и надеждите им. И с онези вечни, недокоснати от глобализацията, неизчерпаеми резерви на доброта и състрадание, които от векове представляват загадката на руската душа. Лекият, изящен стил, самоиронията, сибирската духовна мощ, психологическата дълбочина и ... |
|
|
"Българските правителства не изпълниха дълга си във връзка с договора за покровителство на малцинствата, който им даваше възможност за защита на поробените българи. Даже и ако не би съществувал тоя договор, България трябваше да се застъпва за своите братя. Българските правителства не си дадоха труд да уредят и една сериозна защита на националната кауза в чужбина; не намериха средства за издаване вестници, поне в три-четири важни центрове в Европа, където се създава общественото мнение. Безгрижие прояви и българският парламент. Депутатската група от Петричкия окръг непрестанно Иван Михайлов настояваше да се вписва в ... |
|
|
Провансалски мистерии с Антоан Верлак. ... Заплетени престъпления сред очарователната атмосфера на Южна Франция! Деканът на Богословския факултет е намерен мъртъв в кабинета си. По-рано същата вечер той е трябвало да посочи кой ще заеме неговото място с всички облаги, произтичащи от позицията, и кой ще получи изключително престижна стипендия. Списъкът с враговете на професора е внушителен. Съдия-следователят Антоан Верлак поема разследването. Инстинктите му нашепват, че извършителят не е член на университетската общност. С помощта на Марин Боне, Верлак преобръща Прованс, за да открие, че академичните среди далеч не са ... |
|
|
Когато среща Елена, Антон преживява тежка духовна криза. Личният му живот е преобърнат и съсипан. не вярва на народа си, че е способен да създаде нормална държавност. Не вярва вече и в смисъла на самото съществуване на човечеството. Ала вълшебницата Елена твърди, че те двамата имат стара недовършена работа, запечатана там някъде в архиварницата на небето. И Антон поема поневедомите пътища на упованието, където го очакват изпитания, в чиято реалност и светоуханна благодат той самият понякога се съмнява. За да чуе в един благословен за него час сакралните слова: "Никога повече не бива да губиш упованието си в смисъла ... |
|
|
А, ако животът продължава и след смъртта? Ако любовта не спира да съществува!? Една приказка е на път да започне... История, дълбоко скрита в сърцата на всички нас... Притча за Господ Бог, вселената, материята, душата и тяхната дълбока връзка. ... |
|
|
Древната религия на Япония. ... Шинто (Пътят на духовете) е древна и самобитна традиция, вплитаща в себе си множество практики и вярвания от анимизма, шаманизма, даоизма, будизма и конфуцианството. Тя е една от най-тайнствените религии в света, не на последно място защото една от ключовите ѝ цели е да свърже съвременните японски последователи с древната култура и обичаите от миналото. Тази културна цел, с която са пряко свързани философските и духовни елементи на Шинто, очарова много западни учени. Когато У. Дж. Астън публикува своето изследване върху Шинто (1905 г.), японското общество едва започва да се отваря ... |
|
|
Книгата е едно предизвикателство да опознаем себе си и ни провокира към размисли и разсъждения за по-задълбочено осмисляне на съществуването ни. Разкриваме тайните за Човека и Вселената по достъпен и разбираем начин. Повдигаме завесите и преобръщаме представите за света. В текстовете се срещат науката, религията и мистиката, повеждайки ни по духовните пътища. Докосват се миналото и настоящето с отправен поглед към бъдещето. В търсене на смисъла на човешкия живот се откриват неподозирани връзки и зависимости, вниквайки в древните символи и знаци. Предстои едно увлекателно пътешествие из духовните хоризонти в лутанията на ... |
|
|
Професор Джеремая Поуст е последният човек, когото Алекс Торес очаква да завари в западащия, обитаван от призраци бар на баба си Лорета в затънтеното канзаско градче Фрийдъм. Алекс, световноизвестна барманка с хиляди последователи в социалните мрежи, е зрелищно уволнена от работа и единственият ѝ шанс да съживи кариерата си е да върне семейното заведение към живот. Очаква я неприятна изненада - баба ѝ съвсем не е готова просто да ѝ отстъпи бара и да гледа как Алекс изтрива и последните следи от мексикано-американското си наследство, превръщайки го в поредното твърде скъпо и претенциозно хипстърско ... |
|
|
Седем шедьовъра на Едгар Алан По са събрани в книгата от серия "Крими": Убийството на улица "Морг" (1841) Откраднатото писмо (1844) Преждевременното погребение (1851) Без дъх (1850) Истината в случая с господин Валдемар (1845) Маската на Алената смърт (1842) Системата на доктор Тар и професор Федър (1850) Едгар Алан По (1809 - 1849), считан за родоначалник на детективския жанр, е роден в Бостън, Масачузетс. Остава сирак едва тригодишен, а заради буйния си характер, проявен още от младежките години, е оставен от своя осиновител. Животът му не е лек - пробва се в армията, за кратко е във ... |
|
|
"Пътищата на трансценденталния схематизъм" отвеждат към трансцендентално феноменологизиране на опита. Мисленето преминава през априорно-апостериорния портал. Там, на портала, се раждат феномените и започват своята свободна, ковариантна игра в опита. Феноменът не е явление, не е елемент на съществуващото, не е инвариант или хипервариант на променливото, но не е и мисъл, не е понятие. Той е трансцендентална рожба, резултат на трансценденталния преход през портала, продукт на самия портал. Феноменът работи на терена на опита и то единствено като трансцендентална форма на съзидаващото познание на човека. През ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
