Вирджиния Улф (1882 - 1941) е призната за една от най-големите писателки на XX в., ключова фигура в световната литература. През целия си творчески живот тя създава малък брой разкази и темите в тях са онези новаторски търсения от 20-те години, които изследват личността и съзнанието, конфликта между вечното и преходното, между действителното и въображаемото, и именно тяхната неповторимост изисква въвеждането на нови литературни техники. В тези ранни разкази най-добре, дори нагледно, се вижда как около зрънцето реалност Вирджиния Улф с лекота плете мрежа от мисловни асоциации - странни, мъгляви, често неразбираеми. ... |
|
|
Колекция "Хемингуей" възражда както най-популярните произведения на световноизвестния писател, така и редица от позабравените му творби. ... Сборникът разкази "Мъже без жени" е на осемдесет години. Първото му издание е на 14 октомври 1927 г. Тогава авторът вече е утвърдил името си на писател. Това поражда и противоречиви отзиви за него. Пред "Ню Йорк Хералд Трибюн" Вирджиния Улф отбелязва, че Хемингуей е смел, искрен и притежава добра писателска техника, но прекалено се опиянява от собствената си поза на мъжественост. Според Луис Кроненбергер Ърнест Хемингуей е творец, чиято сила очевидно ... |
|
|
Вирджиния Улф е британска писателка, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през XX век. Между Първата и Втората световна война Вирджиния Улф заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга Блумсбъри. Есетата, разказите, статиите и романите на Виджиния Улф се смятат за основата на съвременния феминизъм. Творбите ѝ, преведени на повече от 50 езика в целия свят, са източник на вдъхновение за създаването на множество пиеси, романи и филми. "До какво необикновено просветление стигнах миналата зима! Свобода; благодарение на която сега, ... |
|
|
Гласът на болката в свят, превзет от пошлостта. Обещанието е разказ за семейство Сварт и в него има всякакви произшествия: секс, наркотици, пропилени дни и нощи, стрелба, змийска отрова, има драматизъм, сблъсъци и смърт. Галгът не пести ритъма и звуците, не пести красотата и смелостта, не пести и жалостта към петимата от семейство Сварт, едни съвременни Будеброкови, над които сякаш тегне проклятие и които сами се закопават - и в преносен, и в съвсем буквалния смисъл на думата, защото във всяка от четирите части погребваме поредния Сварт, който всъщност и приживе не е бил особено жив, и наблюдаваме неизречената, а често ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |
|
|
"Флъш" е книга с необикновена съдба! Вирджиния Улф започва работа по нея след продължителния творчески процес по шедьовъра си "Вълните" (1931) и я приема повече като литературен експеримент, отколкото като творба, с която да обогати биографията си. Но през 1933-та текстът се публикува в книга и резултатът изненадва всички - "Флъш" се радва на толкова голям успех сред читателите, че става един от най-харесваните романи на британската писателка. Флъш е кокер шпаньол от най-висок клас. Ушите му са красиви, краката му са изящни, а козината му блести като злато. През лятото на 1842 година той ... |
|
|
"Годините" е смела и експериментаторска творба, търсеща нови измерения на романа. Смята се за една от най-реалистичните творби на Улф, която не внушава абстрактни идеи за вселената, битието, а носи тежкия отпечатък на времето, в което е написана. Навярно именно поради това е най-търсена и предпочитана от читателите. Вирджиния Улф представя историята на семейство Парджитър - типични представители на средната класа в периода 1880 - 1937 г. и проследява три поколения от английското семейство като прескача волно във времето. И макар романът да не е семеен портрет, нито семейна сага, той разказва историята и ... |
|
|
Антология. ... Литературното приключение продължава. Очаквайте нещо ново - но в същия дух. Очаквайте среща с познати творци, класици и съвременни автори, добрите стари майстори и някои нови имена. Не се опитвайте да отгатнете финала. Доверете се на фабулата. Не се лишавайте от удоволствието. Очаквайте неочакваното. Очаквайте обрата. Затегнете коланите. Спускането започва сега! В книгата ще прочетете разкази на: Едгар Алан По Александър Пушкин Михаил Лермонтов Ги дьо Мопасан О. Хенри Едит Уортън Кейт Шопен Хърбърт Уелс Амброуз Биърс Вирджиния Улф Рабиндранат Тагор Стюарт Едуард Уайт Шърли ... |
|
|
Всепризнат шедьовър, роман образец на метода поток на съзнанието, Мисис Далауей (1925) е книгата, която открива пътя на Вирджиния Улф (1882 - 1941) като един от най-големите писатели модернисти на XX век. Стремежът и в крайна сметка постижението на Улф е проникването, по думите на Е. М. Форстър, "навътре в душата" на персонажите, чиито негласно изказани мисли представят по прекрасен начин техния вътрешен свят, често много по-сложен, отколкото бихме могли да предположим, съдейки по външните им изяви."Същинско откровение... Забележително пространна, небивала творба благодарение на множествата, които съдържа. ... |
|
|
Заради увлечението по шефа си Лизи остава без работа и средства, което я принуждава да се върне в дома на родителите си от Лондонското сити в провинцията. Когато с неохота започва нова работа, среша госпожа Далимор, привидно обикновена възрастна дама, чието минало обаче се оказва удивително... Прехвърлила деветдесетте, госпожа Далимор също започва да осмисля положението си. Старостта вече я застига. Докато неочакваното им приятелство с Лизи се задълбочава, възрастната жена ѝ споделя историята на младо момиче, напуснало Америка преди началото на Втората световна война и открило вълнуващ нов живот отвъд океана. ... |
